Когато пистолетът гръмне, как медийното ехо отразява

В малките часове на миналия петък гръмна новина: станала е престрелка на българо-турската граница. Имало е въоръжени „нелегални имигранти“ от Афганистан, които оказали съпротива, и един от „нарушителите“ е бил убит. Заради това Бойко Борисов напуснал среща на върха на ЕС. По-късно „престрелката“ в заглавието се превърна в „стрелба“. Новината е публикувана в качественото издание „Клуб Z“, а авторът ѝ е добър и опитен журналист. Източникът на информация остава неназован, но става ясно, че е „от българската делегация“. Откъде членът на делегацията, бидейки в Брюксел, е научил какво се е случило? По пътя на логиката смея да предположа, че първоначалната информация ще да е била от МВР. Другите варианти – да е дошла от случайни свидетели (каквито и до ден днешен не се появиха), или от самите афганистанци, изглеждат слабо вероятни. От пресцентъра на МВР, освен това, потвърждават информацията, като уточняват, че става въпрос за две групи чужденци, които са „нахлули“.

Когато журналист попадне на такава вест, инстинктът му нашепва: „Публикувай я! Публикувай я веднага!“ Винаги ли журналистическият инстинкт е правилен? Да се запиташ за правдоподобността на новината въпрос на инстинкт ли е, или е по-скоро нещо, което трудно се учи и лесно се забравя?

Щом прочетох публикацията, у мен се задейства инстинктът (явно различен от журналистическия) на човек, който от 6 години се занимава с миграция. В главата ми светна червена лампичка:

Нещо не се връзва.

Кой чужденец, който преминава граница, за да търси убежище, ще е толкова неразумен, че да носи оръжие и да го използва? Освен ако не допуснем, че Афганистан предприема въоръжена инвазия в България, няма друга причина въпросните афганистанци да пресекат границата ни освен стремежа да получат убежище в Европа. Ако искат да го получат с оръжие, нищо добро не ги чака. Перспективите (ако останат живи) са затвор/център за задържане, депортация или и двете.

Кой е първоизточникът на информацията? По всяка вероятност, МВР. Само че, освен източник на информация,

МВР е и едната страна в случилото се.

Има афганистанци, от които един е загинал, и служители на МВР. Именно служителите, които са участвали, първи са подали информацията. Доколко безпристрастни могат да бъдат те в отразяването на случая? Има жертва, залогът е голям. А скандалът – международен.

По-късно същата нощ темата се подхвана и от „Нова телевизия“. Зрителите ѝ, които по това време бяха будни, научиха, че афганистанците са се опитали да преминат турско-българската граница в района на град Средец.

Средец е толкова на границата, колкото Карнобат е на морето.

Но МВР съобщава, медиите отразяват.

На сутринта новината вече се беше разпространила из много медии и цяла България се събуди, знаейки, че е имало престрелка между въоръжени афганистанци и гранични полицаи на българо-турската граница.

Същата сутрин МВР дава пресконференция, оповестените данни на която вече звучат по доста различен начин. Афганистанците не са били въоръжени, следователно е нямало престрелка.  Били са обаче млади и „в добра спортна форма“, от което може би трябва да останем с усещането, че спортуващият чужденец е опасен. Загиналият афганистанец не е застрелян, а е станал жертва на рикоширал куршум. От публикация на „Дневник“ читателят остава с убеждението, че куршумът е рикоширал някак във въздуха, неподвластен на законите на физиката. Постепенно става „ясно“, че не въздухът е причинил рикошета, а мост. Отново източникът на информацията е само един – МВР.

След пресконференцията поне би трябвало да е ясно, че от първоначалното съобщение е вярно само твърдението, че има починал човек. Ала случилото се

нито е било престрелка, нито е било на границата.

До ден днешен обаче у много хора продължава да е твърдо убеждението, че афганистанци са открили огън срещу гранични полицаи; и че това е станало на границата. Facebook изобилства от статуси и коментари в стил: „какво да правят граничните полицаи, когато срещу тях на границата се открива огън?“ Не само това, а в медийни публикации също продължава да се среща думата „престрелка“, макар вече да става въпрос само за един изстрел и само за едно оръжие.

Междувременно широката публика бива „информирана“ за други детайли от онова, което не е било точно престрелка и не е било точно на границата. Като по команда много медии научиха от „неофициален източник“, че загиналият афганистанец е бил на 56 години. Така били казали заловените афганистанци. На кого са го казали? Кой е разговарял с тях? Журналисти? Едва ли – която медия първа се добере до групата чужденци, не би пропуснала да се похвали. Чужденците са разпитвани от МВР и ДАНС. Защо ДАНС, може би се питате. Защото у нас

чужденците по подразбиране се смятат за заплаха за националната сигурност, дори когато са нейни жертви.

Не казвам, че неофициалната информация на неофициалния източник обезателно е с произход МВР и/или ДАНС. Който и да я подал, има причини да иска да остане в сянка. Това, което е сигурно, е, че МВР не опровергава информацията.

Към „неофициалната информация“ някои медии прибавят и че на телефоните на част от афганистанците имало клипове с насилие. По-късно това е опровергано – от прокуратурата.

Анонимният и неофициален източник съобщава на Нова телевизия, че убитият може да е бил водач на групата с афганистанците. Така обществото „неофициално научава“, че жертвата е на 56 години и че може би е била не точно бежанец, а комай нещо като каналджия. Един вид, може да си е заслужил смъртта. Едва ли много хора се замислят – как пък този куршум рикошира точно във „водача на групата“? Зрителите на Нова също така научават, че групата от над 50 чужденци в спортна форма е била много опасна, ама е бягала от полицаите. Нали са били в „добра спортна форма“ – какво значение има дали бягат, или нападат?

Тези противоречия не правят голямо впечатление,

докато не се публикува версията и на другата страна – на групата афганистанци.

Екип на БХК разговаря с двадесетина от тях. Те твърдят, че убитият не е на 56 години, а на 19. Има си и име – Зияулах Вафа. Има и 17-годишен брат. Полицаите, за които до този момент се твърди, че са трима, в разказите на бежанците са повече. Повече са и изстреляните куршуми.

Няма гаранция, че казаното от афганистанците е истина. Същевременно, няма как тяхната версия и тази на полицията да са едновременно верни. В случая не става въпрос за дребни детайли или интерпретация на мотиви. Става дума за факти, за които има данни, и те са проверими.

На убития му е правена аутопсия. Със сигурност има информация на каква видима възраст е – дали над 50, или около 20. Ако е изстрелян повече от един куршум, това може да се види по полицейските пистолети, дори да не се намерят гилзите.

Властите обаче по никакъв начин не коментират свидетелствата на оцелелите афганистанци. Нито ги потвърждават, нито ги опровергават. А не може убитият да е хем на 19, хем на 56.

Все по-ясно става, че

досегашната информация за трагедията край Средец всъщност е дезинформация.

Ясно, но за кого? Ако непрекъснато ви облъчват със страх от бежанците, на коя версия ще сте по-склонни да повярвате? Хората, които са уплашени и/или които мразят, дали мислят логично, или по-скоро търсят подкрепа на страховете и омразата си?

Важно е не само какво е станало край Средец. Този случай за пореден път отваря темата за

отговорността на медиите.

Информирането е отговорност. Понякога публикуването на „неофициална“ и „непотвърдена“ информация е единственият начин за нещо да се чуе. В същото време, информацията не е неутрална. Тя е и позиция. Информацията никога не е само отражение – тя оказва влияние и върху хората, до които стига, и върху техните действия.

Какви ще са последствията, ако публикувам това? Дали това, което ще напиша, ще предизвика страх, омраза или агресия? Или напротив, може да допринесе за добронамереност и отвореност към другите? В какъв свят искам да живея? В свят на страх и омраза или в свят на свобода и разнообразие?

Ако повече журналисти си задават такива въпроси, биха били по-внимателни, когато информират.

Освен ако не искат умишлено да манипулират.

Ако повече журналисти мислят за достоверността на информацията, преди да я предават едно към едно, щеше да има по-малко поводи за страх, омраза и агресия.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.