Кой определя правилата: медиите между Етичния кодекс и Наказателния кодекс

В едно от последните си интервюта председателят на медийния регулатор, т.е. на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов напомни спецификата на медийната регулация: хем да поставяш граници пред съдържанието, хем да не се намесваш в него.

Така е, във всяка правна система има правила и граници. Признавайки многобройните си проблеми, журналистите у нас са резервирани към възможността тези проблеми да се решават с ново медийно законодателство, което да е адекватно за цифровото време и да разшири обхвата на регулацията и към печатните медии и медиите онлайн. Зад идеята за общи (хоризонтални) медийни стандарти се съзира риск от намеса, контрол  и цензура.

Медиите свързват страховете си от цензура с медийния закон, но правила към цялото медийно съдържание се прилагат и сега. Реалният натиск идва не от прилагането на медийния закон – при това институциите, които се произнасят по медийното съдържание, прилагат различни инструменти, и това води до допълнителни рискове.

Според индексите за свобода основен проблем за българските медии е липсата на плурализъм. В проекта на правителствена програма бяха предвидени мерки за текущо следене на плурализма. В отговор вестник Труд излезе със следната първа страница:

vestnik trud ognianova

Вестник 24 часа и други издания реагираха по подобен начин. Като става дума за държавни юзди: наистина ли юздите са в медийното законодателство?

Комисия за защита на конкуренцията

В момента оценката за медиен плурализъм има незначителна роля. Законодателството предвижда само икономически анализ, който се провежда от конкурентния регулатор Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) при сливане и придобиване на предприятия. В резултат са възможни решения като решението Лафка.  Министър на културата твърди, че „90% от медиите са в ръцете на един човек“, но конкурентният регулатор се задоволява да установи, че „и самите участници нямат точна оценка за разпределението на пазарните дялове, дори и по отношение на собствената им пазарна позиция“ и сделка с мото „Цигари и преса на всеки ъгъл“ (придобиване от Булгартабак на предприятия за разпространение на печата) „няма да доведе до установяване или засилване на господстващо положение на никой от анализираните пазари, което да възпрепятства ефективната конкуренция“.

КЗК се произнася и относно границите на свободата на изразяване. Това е второ поле, в което са дадени правомощия на конкурентния регулатор да прецени дали с публикация не се уврежда доброто име на конкурента (чл.30 ЗЗК). Медиите имат критична функция, която е важна за обществото и има значение за ранна превенция на важни за обществото проблеми. Да си припомним решенията на КЗК по спора Нова Българска медийна група Холдинг (Ирена Кръстева – Пеевски) срещу Икономедия. През период, в който КТБ и акумулирането на държавен ресурс в банката беше тема-табу, КЗК санкционира опитите да се освети тази тема в публичен интерес.

Комисия за финансов надзор

Финансов регулатор – Комисия за финансов надзор – наложи огромни за практиката у нас санкции за публикации в Капитал, Медиапул, Бивол и ЗовНюз. КФН прилага Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ) по отношение на „публикации, касаещи конкретни публични дружества и стабилността на финансовата система в България“. Отделно са наложени санкции за неразкриване на тайната на журналистическите източници. Финансовият регулатор достига и по-далече: изпраща писма, с които иска разкриване на тайната на източниците за коментари във Фейсбук. При това КФН твърди, че в дейността си се придържа към правилата на Етичния кодекс на българските медии. Едва ли – но предстои по този въпрос да се произнесе независимият български съд.

Българска народна банка

В Закона за кредитните институции съществува разпоредба, която предвижда глоба в случай на разпространяване на невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея. В сайта Бивол се появиха публикации за банки, назовавани – както и в документи, изтекли към Уикилийкс – гнили ябълки. БНБ информира издателите на сайта, че попадат в приложното поле на Закона за кредитните институции.  Темата за гнилите ябълки вече не е тема-табу, както беше в силните години на Корпоративна търговска банка, но потенциалът за смразяващ ефект е налице.

Централна избирателна комисия

Помните ли телевизионния клип на ПП Атака, в който църкви са обхванати в пламъци и на тяхно място се появяват джамии. Този клип, разпространяван от централните телевизии, беше спрян с решение на ЦИК. Предизборната кампания засега е регламентирана в Изборния кодекс.  Това остава и единственият нормативен акт в България, в който се дава определение на понятието медия (медийна услуга, доставчик на медийна услуга – само за целите на прилагането на Изборния кодекс). Политическата реклама отново – както е традиционно в изборното законодателство – се нарича агитация. Изборният кодекс е единственият нормативен акт в България, който предвижда право на отговор онлайн. Наистина, ЦИК и СЕМ полагат усилия за сближаване на стандартите си, като подписват споразумения за сътрудничество по време на кампании. Практиката е позитивна, но различията са указание за евентуални промени в бъдеще.

Прокуратура

Наказателният кодекс (НК) съдържа разпоредби, свързани с ред комуникационни права. Обида, клевета, плагиатство, пиратство, порнография са само примери за престъпления, които имат връзка със свободата на изразяване. Но в последно време прокуратурата е активна и в области, в които няма добре установени стандарти. Например през 2015 г. разпоредба, досега прилагана при фалшиви сигнали за бомба, взривни устройства или инциденти, е приложена към медия за преувеличено или невярно информиране на населението при наводнение. Дали намесата на прокуратурата  по сигнал на кмета (и в продължение на дълго добро сътрудничество) е пропорционалната мярка? А спомняте ли си Мишо Шамара, заснет пред Националната следствена служба – досъдебното производство срещу него е за обругаване на национални символи. Дали е пропорционална мярка наказателна отговорност за хулиганство за млади хора, които са написали „БКП – позор“ върху скулптура? Софийската районна прокуратура е протестирала решението на първоинстанционния съд, според което става дума за участие в политически дебати, Софийска градска прокуратура се отказва да поддържа обвинението – но смразяващият ефект е налице.

Прилагането на НК е съществено и в светлината на идеи за промени или дори за създаване на нов НК. Бяха огласени предложения да се криминализира заснемане дори на обществено място, да се засили отговорността на медиите за публикуване на изтекла класифицирана информация, което е стара идея, която отклонява вниманието от слабостите в институциите към медиите, както и други подобни.

В същото време няма воля за промяна на чл.339а от НК, който от формална гледна точка криминализира употребата на скритите камери (като специални технически средства) без разрешение, дори от разследващата журналистика, дори при преобладаващ обществен интерес. Наистина, разследващите журналисти не се привличат като обвиняеми в последно време  (за разлика от екипа от ВВС, документирал преди години разговор за подкуп) – но биха могли да бъдат привличани, нормата съществува и би могла да бъде прилагана.

И така, докато медийното законодателство се прилага предпазливо от специализирания медиен регулатор, разнообразието от закони, институции и дела, очертаващи намесата в свободата на изразяване извън обхвата на медийното законодателство, постоянно нараства. В допълнение, ако предлаганите мерки за защита на медийния плурализъм са държавни юзди – нека да се види кой печели в условията на липса на такива мерки и дали – когато големите групировки стават още по-големи – корпоративните юзди в медийния и рекламния сектор са за предпочитане.  

Две думи за журналистиката и нейните  двойници

Преди десет години голяма група медии подписаха Етичния кодекс на българските медии с  надеждата, че професионалното саморегулиране може да създаде коректна журналистическа среда и действащи демократични стандарти за медиите. Сега – в условията на разделена журналистическа общност и два етични кодекса – саморегулирането е поставено на изпитание. Отделен въпрос е генезисът на втори медиен съюз с отделен втори етичен кодекс.

Докато изграждането на правова държава още предстои, става фатално важно да се даде шанс на медийното саморегулиране – и да не се позволява то да бъде превзето напълно или частично по начина, по който са превзети цели институции.

Avatar

Нели Огнянова

Нели Огнянова е юрист, професор. Преподава “Медийно право” в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор на "Медийна политика и право на ЕС". Има блог „Медийно право” с 3533 съобщения и коментари.