Колекцията „Гурлит” в дългите сенки на нацизма

Колекцията „Гурлит” стана световна новина миналата година. В дома на Корнелиус  Гурлит в Мюнхен са открити повече от 1000 живописни платна, вероятно заграбени от нацистите през 30-те и 40-те години на миналия век от еврейски семейства. Твърди се, че във внушителната колекция има платна на Пикасо, Шагал, Макс Либерман, Емил Нолде, Паул Клее, Оскар Кокошка, Дюрер, Реноар и други майстори.

Сега случаят „Гурлит” създава нов сюжет, в който има от всичко като за бестселър  – изкуство в сенките на нацизма, човешки истории и трагедии, съвременна политика и мистерия, етични дилеми, юридически казуси.

Днес Музеят за изящни изкуства в Берн ще обяви решението си дали да приеме колекцията на Корнелиус Гурлит с ограбени от нацистите картини, или да я откаже. И ако я приеме, ще бъде ли изправен пред лавина от съдебни искания за връщане на платната на истинските им собственици, пише swissinfo.ch.

Швейцарският музей беше изправен пред тежкия избор след отварянето на завещанието на Корнелиус Гурлит. Той почина наскоро на 81-годишна възраст, без да остави преки наследници.

В последната редакция на завещанието си в началото на тази година колекционерът, обсебен от картините си, решава да натрие носа на германските власти и завещава съкровището си на музея в Берн.

Колекционерът и прокурорът

За колекцията се разбира случайно. През 2012 г. Корнелиус привлича вниманието на митничарите и данъчните. Митничари са го заловили с подозрително голямата сума от 9000 евро, данъчните откриват, че няма доходи, не получава пенсия, не се е осигурявал. Домът му е обискиран. Вероятно прокурорите, водещи обиска, не са очаквали да попаднат на такава находка – над 1000 платна, повечето от периода на модернизма, на големи имена от това течение на изкуството. Гурлит е заподозрян в укриване на заграбени от нацистите картини, собственост на евреи.

Властите държат случая в тайна, докато германското списание „Фокус” не го разкрива година по-късно. Публикацията – през ноември 2013-та, предизвиква буря в Германия.

Семейство Гурлит и нацистите

Корнелиус наследява колекцията от баща си Хилдебранд Гурлит. Той е известен изкуствовед и първият директор на  музея в Цвикау. Името му познато на всички, които се занимават със съдбата на изкуството по време на третия райх. През 20-те години на миналия век изкупува за музея десетки творби на модернисти.

Идват нацистите. Хилдебранд е един от четиримата, натоварени от Гьобелс първоначално да изкупуват на безценица, а по-късно да конфискуват картини от еврейски семейства. Модернизмът е осъден като противоречащ на арийските представи за красота. Задачата на Гурлит е да изземва картини от модернисти и да ги продава в чужбина. Той и другите трима имат право да заменят „упадъчно изкуство” срещу идеологически правилно. Гурлит се възползва и продава не само в чужбина, но и в Германия.

Старият Гурлит умира през 1956 г. Наследяват го синът Корнелиус, съпругата и дъщеря му.

В единственото си интервю след обиска – за „Шпигел”, Гурлит твърди, че баща му е подписал договор със Сатаната, но така е пазел изкуството от погромите на нацистите и е спасил стотици картини от изгаряне. Синът отрича бащата да има нещо общо с нацистките извращения, още повече, че сам е бил подлаган на гонения заради еврейските корени на семейството. Корнелиус не мислел, че, пазейки труда на живота на баща си, притежава заграбени от нацистите картини на евреи.

Завещанието

Гурлит се съгласява тази пролет колекцията да бъде изследвана от експерти и да предаде доброволно на собствениците им всички картини, за които се докаже, че са били ограбени от евреи. Останалите трябва да му бъдат върнати. Създадена е специална работна група, която трябва да  проучи произхода на произведенията на изкуството. Тя все още не е оповестила резултати от работата си.

Още през януари обаче Гурлит променя завещанието си и дарява съкровището си на музея в Берн.

Действията му са напълно законни, тъй като според германския закон давностният срок от 30 години, в който собствениците и техните наследници са могли да имат претенции за картините, е изтекъл. Така всички картини, независимо от произхода им, са законно притежание на колекционера и той може да ги дари на когото пожелае.

Броят на платната, открити в дома на Гурлит в Германия и в още един негов имот в Австрия, и досега не е официално потвърден. 1406, между 1240 и 1650 са числата, които се споменават. Не е ясно и дали празните рамки, открити в мюнхенския му апартамент, не са от картини, продадени през годините с мълчаливото съучастие на играчите на пазара на изкуство. И колко платна са продадени.

Тайни, които не са тайна, и други тайни

Корнелиус казва, че колекцията „Гурлит” никога не е била тайна. След войната баща му бил разследван и оневинен. През 1948 г. става директор на музея в Дюселдорф. Година преди смъртта си, през 1955-а, написал историята на колекцията върху 15 страници, които предал на архива в Дюселдорф.

Съществуването на колекцията „Гурлит”не е било тайна и по думите на Алфред Уедингер, зам.-директор на Двореца Белведере във Виена, цитиран от Ан Уебър – съосновател на Европейската комисия за плячкосаните от нацистите произведения на изкуството. Всички арт дилъри в южна Германия са били наясно с колекцията.

По груби и косвени оценки  стойността й може да достига 1 млрд. евро.

Дискретността – толкова важна за този бизнес, го е направила съучастник в тази заплетена история и тепърва ще се изяснява каква е била ролята му. Уебър настоява да започне мащабно разследване и приканва дилърите на изкуство и музеите, които са взели картини от Гурлит, да излязат на светло.

Знае се, че една от последните картини, които Корнелиус е продал, е платно на немския портретист Макс Бекман – за 800 000 евро.

Мълчание и секретност обаче обгръщат работната група, която проучва картините. „Дори самоличността на членовете на работната група, е тайна. Не разбирам защо”, казва Ан Уебър.

Дилемите на музея в Берн

Ако бернският музей приеме наследството, ще трябва да се съобрази с принципите от Вашингтонската конференция, подписани през 1998 г. от  44 страни, сред които и Швейцария. Те изискват заграбените от третия райх произведения на изкуството да бъдат върнати на собствениците им.

Музеят проучва задълбочено правните последици от неочаквания подарък, тъй като може да бъде затрупан от искове от еврейски семейства, живеещи в страни, в които не действат закони за давността като германския.

В сбирката има например платно на Матис, за което вече е заведен иск за връщане от Кристофър Маринело, директор на фондация Art Recovery International, представляваща наследниците на семейство Розенберг.

Музеят има и морална дилема – как да приеме произведения, 1/3 от които са доказано „плячкосани” според германска организация, занимаваща се с проучване на изчезнали по време на войната произведения на изкуството. Много са неяснотите за останалите 2/3, които още не са идентифицирани. Множество потенциални собственици вече обвиниха германските власти, че са крили информацията за находката в продължение на две години. Някои от тях са твърде възрастни хора, които, оправдано, искат бърза и прозрачна развръзка.

Виси и въпросът дали музеят като частна фондация ще има право да продаде някои от произведенията, за да покрие разходите си, коментира Никълъс O’Донъл, американски адвокат, специалист по исковете за връщане на отнетото по времето на Втората световна война.

„Никой няма да иска да купи произведения на изкуството с неясен произход. До средата на 90-те години сбирка с надпис “Частна колекция, Париж, 1942 г.” нямаше да направи впечатление, но след подписването на Вашингтонските принципи, той би бил достатъчен сигнал за тревога”, казва той.

Светлосенки

За Бернар Фибише, директор на Музея за изящни изкуства в Лозана, казусът с колекцията първоначално изглежда ясен: за нищо на света не би приел колекция от сенките на миналото. Но по-късно променя мнението си.  „Ако Берн откаже завещанието, тези произведения на изкуството могат да попаднат в безкрайна наследствена бъркотия. Колекцията или част от нея може да стане собственост на някой братовчед на Корнелиус”, смята той.

Двамата братовчеди на Гурлит междувременно заявяват, че ще върнат произведенията на собствениците им, ако музеят в Берн откаже завещанието и те го наследят. Не е ясно обаче какво ще се случи с платната, чиито произход е неизвестен. Затова Фибише смята, че музеят трябва да приеме подаръка, но след това трябва да се увери, че платната ще останат в Германия, докато собствеността им се изясни.

Според Кристофър Маринело завещанието дава уникална възможност на музея да поеме водеща роля и да отстрани проблемите с германското законодателство, пред които са изправени собствениците на картините.

Ако Берн приеме колекцията, ще трябва да продължи издирването на притежателите при пълна прозрачност, коментира Ан Уебър.

Случаят „Гурлит” и широкото му медийно отразяване могат да помогнат за създаването на процедури, които ще улеснят връщането на заграбеното от нацистите. Дори държави като Италия, Русия, Полша, Испания,Унгария или Аржентина, които имат колебания в това отношение, ще се чувстват задължени да следват процедурите.

Уебър се надява, че преместването на колекцията в музея в Берн ще създаде приложим модел в разследванията за произхода на откраднати произведения на изкуството и за изработването на справедливи правни решения. Музеят може да помогне за създаването на прозрачност, от която ограбените семейства така силно се нуждаят, казва Уебър.

Според скорошно изследване 2/3 от държавите имат малък или никакъв напредък при идентифицирането и връщането на произведения на изкуството, отнети от еврейските семейства през 30-те и 40-те години на миналия век.

 

По публикации в европейския печат. Снимки: swissinfo.ch.

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.