Колко струва хомофобията на развитието

Като гей, живеещ в Нигерия, най-големият ми проблем беше необходимостта да избирам между сексуалната си принадлежност и работата си.

През 2004 г. аз бях в самото начало на кариерата си на актьор. Току-що бях завършил университета и играех главната роля в „Рози и тръни”, сапунена опера, излъчвана в най-гледаното време по телевизия „Галактика”, един от най-гледаните в Нигерия канали. Играех ролята на „Ричард”, единствения син на богато семейство, който има любовни отношения с прислужницата в дома.

Около личния ми живот се носеха много слухове и затова реших, че е дошло времето да се разкрия. Съгласих се да се появя в най-гледаното в Нигерия ток шоу, за да обсъдя сексуалната си ориентация.

Много скоро след тази ми изява ролята, която изпълнявах в сапунената опера, беше премахната. И заедно с изчезването на работата ми изчезна и финансовата ми обезпеченост. Подобно на много гейове и лесбийки в Африка, изборът ми беше между икономическата свобода и това да крия напълно мислите и чувствата си.

Тази година Нигерия и Уганда въведоха драконовски закони против гей хората, което разпали световна дискусия за правата на човека. Тя започна също така и в Световната банка, чийто президент Жим Йонг Ким неотдавна заяви, че „институционалната дискриминация е нещо лошо както за хората, така и за обществата”.

Декларацията на Ким предизвика критика и възбуди спорове. Често, както е в Уганда и в Нигерия, ние чуваме твърдението, че опозицията към официалната дискриминация срещу гейовете, лесбийките, бисексуалните и трансексуалните (ЛГБТ) е просто начин да бъдат наложени „западни” ценности на Африка. Но това предполага, че хомосексуалността е нещо, което „не е африканско”. Освен това, въпреки липсата на доказателство, че съществуват страни и или континенти, в които няма ЛГБТ хора (има купища доказателства за противното), твърдението, че хомосексуалността е „не африканско” явление се приема от растящ брой лидери в Африка.

През 2006 тогавашния президент на Нигерия Олусегун Обасанджо беше измежду първите, които възприеха това твърдение. Президентът на Уганда Йовери Мусевени последва примера на колегите си, когато през 2014 г. утвърди закона против гей хората, прието по-рано от законодателите в тази страна. Други лидери – от президента на Гамбия Яхуа Жамех до този на Зимбабве – Робърт Мугабе, говорят по същия начин и споделят убеждението, че хомосексуалността е „не африканско” явление.

Тези официални нагласи предизвикват големи страдания на гейовете и лесбийките в Африка. Действително, цената на хомофобията за хората с ориентация към същия пол в много африкански държави е болезнено ясна: съдебни наказания, социален остракизъм и правосъдие на тълпата.

Но тук има нещо, което африканските антигей настроени водачи изпускат: законовите протекции не са само правозащитен въпрос, но също така и икономически. Президентът на Световната банка е съвършено прав и изследванията започнаха да измерват икономическата цена на хомофобията чрез обясняването на връзките между антигейските нагласи и нищетата в страните, където законите и обществените нрави забраняват еднополовите отношения.

М.В. Ли Баджет, икономист в Масачузетския университет, на конференция, организирана от Световната банка през март 2014 г., представи първите резултати на изследване на икономическите следствия от хомофобията в Индия. Той смята, че икономиката на Индия вероятно е загубила до 23,1 милиарда долара през 2012 г. чрез преки разходи и то само за здравеопазване, като например разходи за лечение на депресии, за превенция на самоубийства и за лечение на СПИН. Тези здравни разходи са причинени от стигмата към гей хората и от дискриминацията, на която те са подложени.

В допълнение към тези конкретни разходи, да бъдеш гей означава да си изложен на насилие, да загубиш работата си, да те отхвърли семейството ти, да те мразят в училище и да те принуждават да сключиш брак. Резултатът е, че много гей хора са с по-малко образование, с по-ниска производителност, с по-ниски постижения в сравнение с околните, с разклатено здраве и с по-ниска очаквана продължителност на живота, отколкото мнозинството.

Аз започнах в Нигерия да реализирам моя Независим проект за равни права (НПРП) през 2005 г. в отговор на ситуацията, при която нараства броят на хората, които губят работата си поради подозрения относно сексуалността им. През първата година от нашата работа ние дадохме подкрепа на десетки хора. Един млад мъж, когото ще наречем тук „Олумиде”, получи временно жилище, след като семейството му го изгони поради това, че е гей. Друг мъж, когото ще наричам „Уче”, беше уволнен от длъжността си на главен готвач, след като се разкри. НПРП му помогна с жилище и му предостави начален капитал, за да основе фирма за кетъринг. Макар че минаха вече почти десет години, все още не е безопасно да употребяваме истинските имена на тези хора.

В цяла Африка икономическите разноски причинени от дискриминацията, нарастват заедно с увеличаващия се натиск върху работодателите, земевладелците, доставчиците на медицински услуги, образователните институции и други, да не допускат ЛГБТ хора.

Понастоящем Световната банка и други институции, подпомагащи развитието, очертават глобалните приоритети, които произтичат от целите на развитието, разписани в плана на Милениума за развитието. Изпълнението на тези приоритети официално приключва през 2015 г., но очевидно ще бъде продължено. Те включват конкретни задачи по насърчаването на равенството между половете и овластяваното на жените като стратегия за икономически растеж. Като предвиждаме бъдещето, можем да кажем, че Световната банка следва да приложи същия подход към правата на ЛГБТ хората и трябва да направи така, че правната защита на сексуалната ориентация и на половата идентичност да станат условия, на които държавите трябва да отговарят, за да получат заеми.

Включването на признанието на правата на жените в целите на развитието по повод на Милениума не доведе до разяждане на културите на Африка чрез налагането на „западни” ценности; всъщност то усили много африкански държави, които сега са измежду водещите в света по показателя участие на жените в правителствата. Чрез преследване на подобни протекции и за ЛГБТ хората, международните инвестиции и помощ могат да подобрят икономическите показатели и да укрепят уважението към основните права на човека.

Световната банка, която винаги внимава да се въвлече в „политически” въпроси, подчертава, че тя не е глобалната сила, която внедрява в държавите права на човека. Но тя също така с нарастващ темп признава собствената си роля на институция, която подпомага държавите, които са нейни членове, да осъществят задълженията си да спазват правата на човека. Правата на ЛГБТ хората следва да са тест за годността й да изпълни ролята си на помагач.

Помощта за държави, които позволяват специфични социални групи да бъдат подложени на остракизъм, може да има реална икономическа цена. Когато се преценяват нови заеми, следва да бъдат взимани мерки, за да е сигурно, че облагите за държавите, спазващи правата на човека, ще бъдат колкото е възможно по-съдържателни.

Ако Световната банка, която сега предоставя на Нигерия почти 5,5 милиарда долара заеми и планира да й отпусне още 2 милиарда през всяка от следващите пет години, се движи в тази посока, други спонсори могат да последват примера на банката и да заемат на страната пари. ЛГБТ хората в Африка отчаяно се нуждаят от такива могъщи съюзници в борбата им както за правата на човека изобщо, така и за икономическите им права.

Статията е публикувана на 17 юни в “Project Syndicate”.
Превод: Емил Коен

*Adebisi Alimi (Адебиси Алими) е нигерийски застъпник за правата на ЛГБТ хората, а също е активист за правата на хората, които са носители на ХИВ. Сега живее във Великобритания.

Avatar

Адебиси Алими

Адебиси Алими (Adebisi Alimi) е нигерийски застъпник за правата на ЛГБТ хората, а също е активист за правата на хората, които са носители на ХИВ. Сега живее във Великобритания.