Книга разказва за арменското наследство в България

от -
47
Книга разказва за арменското наследство в България (снимка)

Обща тенденция в глобализирания свят е преходът от противоречия към диалог. Но този преход не би се осъществил, нито в научната мисъл, нито в социалната практика, ако диалогът не се извършва в условията на опазването и съхраняването на културното разнообразие в този глобален свят. Следователно императив на историята и на културата е да се активизират етнозащитните функции на националните култури. Това в пълна степен се отнася и за културното наследство на арменската общност в България.“

 проф. дфн Сево Явашчев

 „В монографията се изследва една динамична и противоречива материя. Непредубеденият читател ще види в нея оригинално, задълбочено, безпристрастно и научно-аналитично проучване на формирането и

„Обща тенденция в глобализирания свят е преходът от противоречия към диалог. Но този преход не би се осъществил, нито в научната мисъл, нито в социалната практика, ако диалогът не се извършва в условията на опазването и съхраняването на културното разнообразие в този глобален свят. Следователно императив на историята и на културата е да се активизират етнозащитните функции на националните култури. Това в пълна степен се отнася и за културното наследство на арменската общност в България.“

 Рецензия на доц. д-р Агоп Гарабедян

 

Арменската общност в България – традиционна за страната етнорелигиозна общност, близка по религия и историческа съдба, добре приета, сравнително малобройна и добре интегрирана. Но познаваме ли се достатъчно? Наблюдаваме ли се посредством културното си наследство?

В динамично променящата се социокултурна среда, повлияна от негативни демографски тенденции, глобализация, мобилност и новите измерения на комуникацията, възможно ли е една микрообщност да бъде затруднена да съхрани сама своето културно наследство и на практика то да бъде поставено в състояние на застрашеност? Има ли яснота относно актуалното състояние и проблемите на опазването и съхраняването на културното наследство (материално и нематериално) на арменците в България? Кой, къде и как съхранява това културно богатство? Доколко то е запазено и има ли елементи в риск? Припознаваме ли това наследство за свое и как го опазваме? На тези и много други въпроси отговори дава новата книга на д-р Надя Владимирова** „Опазване и съхраняване на културното наследство на арменците в България: актуално състояние и проблеми“. Монографията е разработена въз основа на успешно защитен дисертационен труд и представя възможностите на науките за културното наследство като изследователски подход и като инструмент за оценяване на текущото опазване и съхраняване на културното наследство. Обект на изследването е културното наследство на арменската общност в България, а предмет – неговото актуално състояние и проблемите на опазването и съхраняването му. Представени са резултатите от теренно изследване на автора, проведено в продължение на 4 години, обхващащо 8 български града с арменска общност (София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Шумен, Хасково и Пазарджик) и 1 в чужбина (Рим).

Гледна точка в изследването е, че културно наследство (КН) на арменците в България представлява част от националното ни наследство. В този смисъл, опазването и съхраняването на арменското КН е разгледано като предпоставка за съхраняването на идентичността на общността в страната, но и за запазването на националното ни КН.

В книгата се подчертава, че един от най-последователно прилаганите принципи в европейските културни политики е запазването на културното многообразие. Според автора примерът на арменците в България и тяхното КН практически показва как системата на КН кореспондира с тези принципи в рамките на българската държава и нейното културно многообразие.

Направена е историческа ретроспекция на културното наследство на арменците в България и обзор на приносите на арменците в българската култура. Анализирано е въздействието на различните фактори до 1989 г.: природни, демографски, политически, икономически и религиозни. Обзорът показва, че вследствие от разнообразния културно-обществен живот на арменците в България е създадено голямо по количество КН, което е съхранено предимно в градовете, където общността е устойчива. Върху него непрекъснато, но с различна интензивност и посока, действат разглежданите фактори.

Изяснено е актуалното състояние и проблемите на опазването и съхраняването на кутурното наследство на арменците в съвременна България. Прегледът на съвременната нормативна уредба и дейностите на централната власт показват, че в България са създадени условия, които благоприятстват опазването и съхраняването на културното наследство на арменците. Особеното е, че интересът не е съсредоточен специално върху него и не се следват специални културни политики нито на централно, нито на местно ниво. При сравнение на съществуващите добри практики с хронологията и честотата на събитията в отделните градове проличава, че те не са в състояние да гарантират устойчивост на културното наследство. Въпреки това, в книгата са доказани и много добри практики на централните и местните власти, културните институции на паметта (музеи, библиотеки и архиви) и някои НПО (вкл. читалища). Анализът на публичните политики показва, че арменските НПО имат най-голямо значение за опазването и съхраняването на културното наследство на общността, докато международните организации най-често имат индиректно въздействие върху проблема.

Подробно са изследвани проблемите на опазването и съхраняването на материалното културното наследство на арменците в България. Теренното изследване на автора показа, че най-добре съхранени са храмовете и прилежащите им ценности, а най-слабо запазени са градските архитектурни ансамбли, въпреки че съществуват единични добри примери. Тук от значение е режимът на собственост и на опазване. Мемориалите при арменските църкви се съхраняват добре, докато проблем при надгробията в общинските гробищни комплекси е основно негативната демографска тенденция. Арменското документално наследство е разпръснато между различни институции, организации и частни лица. То трудно се издирва във фондовете на културните институции и често остава „скрито“.

В книгата се обоснова необходимостта от стратегия за опазване и съхраняване на културното наследство на арменците в България. Анализирани са водещите принципи на европейските политики, свързани с малцинствата: спазване на човешките права, устойчиво развитие, запазване на културното многообразие и интегрирана консервация. Изследвани са съвременните чуждестранни добри практики при арменците в диаспората – в Унгария, Италия, Франция, Белгия, Португалия и САЩ. Те демонстрират различни решения и подходи (държавни политики, дейности на религиозни организации, НПО и др.) и показват как може малочислеността и интегрираността на арменската общност да не се превърне в заплаха за опазването и съхраняването на културното й наследство.

*Изследването“Опазване и съхраняване на културното наследство на арменците в България: актуално състояние и проблемисе издава с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Португалия).

**Д-р Надя Владимирова е  специализирала във Франция (2012) и Италия (2014; 2015), от 2013 г. работи като експерт в Отдел „Държавен архив” – София при Дирекция „Регионален държавен архив” – София на Държавна агенция „Архиви”.