Кремъл и войната в интернет

Русия има и по-важна война от тази за Украйна – това е войната за интернет, която официално ще започне на 1 август. Тогава влизат в сила поправките в Закона за информацията, информационните технологии и защитата на информацията. Текстът се прослави с това, че ще отнеме свободата на блогърите, но той има и втори аспект: законът задължава различните власти да приемат до месец юни тази година редица подзаконови актове, с които да осигурят хармонизирането с новите текстове. Част от тях вече добиха известност и с това стана ясно, че борбата с мрежата ще се води по всички флангове: „вражеските“ сайтове и портали ще се затварят или ще бъдат нападани от тролове, блогърите и по-активните потребители в социалните мрежи ще загубят правото си на анонимност и ще носят включително и наказателна отговорност.

Узаконеният трол

На 10 юни администрацията на президента определи бюджета си за покупка на канцеларски и полиграфически продукти. По данни на Интерфакс, сред перата на този бюджет има и такова: „противодействие на информационните кампании на чужди държави“. Президентската администрация ще похарчи пари и за други дейности, свързани с глобалната мрежа, от типа на това да „усъвършенства системата за мониторинг върху състоянието на информационната сигурност на Русия“, да проучи как „младежта възприема информацията, разпространявана по социалните мрежи“, и да изследва „световния опит в регулирането на агитационни кампании на партиите и кандидатите в медиите“.

Изброените дейности впечатляват с необичайно ниската си цена, доколкото имат общ бюджет от около 140 хиляди евро. Това е неподобаваща сума не само за богата Русия, но и за която и да било друга държава, която би си поставила амбициозната цел да овладее глобалния трафик на информация. Много наблюдатели свързват тези пари със заплащане на интернет-тролове. Не е ясно какво друго би могло да означава „канцеларски или полиграфически“ разход на президентската администрация, предвиден за „противодействие на информационни кампании“ от чужбина.

Това, че Русия от край време се опитва да овладее коментарите в интернет, стана ясно още преди две години, когато Службата за външно разузнаване обяви три тайни търга, насочени включително и към „средствата за прокарване на специална информация в социалните мрежи“. Вестник „Коммерсант“ тогава беше впечатлен от формулировката, засягаща третия търг. Според текста, успешният кандидат трябваше да има капацитет да разработи система за „автоматизирано разпространение на информация в големите социални мрежи“ „по подготвени сценарии за въздействие върху дадена масова аудитория на социалните мрежи“.

Миналата седмица подозрението за платени от държавата тролове доби съвсем практически измерения. Порталът Buzzfeedпубликува информация, предоставена му от руската хакерска организация AnonymousInternational, която гласи: руският държавен трол е длъжен да публикува по 50 поста на ден под различни статии; той трябва да притежава по 6 акаунта във Фейсбук, във всеки от които да публикува поне по три поста дневно; той трябва да участва в групи, като присъства с поне два коментара на новините дневно; всеки месец той трябва да привлича по 500 нови „приятели“ или абонати, които да са писали поне по един пост дневно. Що се отнася до Туитър, там блогърите трябва да поддържат по 10 акаунта с по повече от 2 000 последователи.

И макар да уточнява, че няма пряко потвърждение на тази информация на хакерите, порталът Buzzfeedпосочва, че цялостното поведение на руските власти води до извода, че информацията е по-скоро вярна. Поправките в информационния закон например, които ще влязат в сила на 1 август, бяха представени по следния начин от един от авторите: „Чуждите медии формират негативен образ на Руската федерация в очите на глобалната общност. (…) Коментарите под статиите също имат негативно съдържание. (…) Съотношението между симпатизиращите на Русия и противниците на Русия е приблизително 20 на 80“. Цитатите са взети от Светлана Бойко, която е съавтор на стратегическия документ, съпровождащ приемането на закона.

Блогърите и социалните мрежи

Текстът, който ще влезе в сила това лято, приравнява повечето популярни блогъри към средствата за масова информация. Онези от тях, които имат повече от 3 000 посетители дневно, ще бъдат длъжни да се впишат в държавен регистър и да напишат истинското си име и имейл адрес на страницата на блога. Наред с други забрани те няма да имат право да публикуват информация, която представлява „призив към тероризъм“, „пропаганда на екстремистки идеи“ и „очерняне на служебната репутация“. Самият текст е внесен включително и с аргумента, че е насочен към борбата с тероризма.

В руската държавна лексика „тероризъм“ е дума, приложима към чеченци, украинци и „лица от кавказки произход“, а изразът „екстремистки идеи“ се отнася включително и за малобройната и безсилна руска опозиция.

Текстът предизвика редица съмнения, че ще бъде използван за затваряне или ограничаване на Фейсбук и Туитър на руска територия. Особено откакто президентът Путин определи социалните мрежи за творение на ЦРУ. А най-вече откакто и официални представители на властите не започнаха да се изказват в полза на забраната. Според Максим Ксензов, който е заместник-председател на руския надзорен орган, целият пакет закони и подзаконови актове е насочен и към това да се ограничи онази дейност, която е „вредна за руското общество“. Пред вестник „Известия“ той допусна, че в този смисъл затварянето на социалните мрежи е възможно, стига дейността им да бъде призната за „вредна“. Ксензов обаче похвали Фейсбук, като уточни, че за разлика от Туитър и Гугъл, Фейсбук „редовно изпълнява руските предписания за ограничаване на достъпа от руска територия до информации на групи, свързани с украинския Десен сектор“.

Avatar

Татяна Ваксберг

Татяна Ваксберг е журналист на свободна практика и кореспондент на Дойче веле и Радио Свобода в България. Била е кореспондент на Радио Свободна Европа в Хага и Вашингтон, отразявала е процеса срещу Слободан Милошевич и първото дело срещу червените кхмери в Камбоджа. Преводач на Варлам Шаламов и Александър Солженицин на български. Има четири награди за разследваща и аналитична журналистика.