Купен глас, купен сондаж

Преди избори, както по време на празник, репортажите на телевизии, вестници и други медии изобилстват с едни и същи хитове. На тези хит бяха много „рискованите“ и напълно „честни“ разследвания на начина, по който се купуват гласове. Най-скандалният клип беше от Бобовдол – там, където „корпоративният вот“ е главенстващ при гласуването. Така поне твърди Мария Пиргова, майката на петата в листата на БСП. (Дъщеря ѝ, прочее, съветвам горещо оттук насетне да се опазва не от числото 13, а от числото 15, фатално се оказа за нея то.) Изказването на политоложката – преподавател в СУ, беше тъпо и нагло, човек чак да ѝ се чуди на акъла, който май хич не е хай качество. Да обиждаш безцеремонно хора, на които вероятно ще ти се наложи да разчиташ не само сега, но и в бъдеще, е не само политическа незрелост, а също и най-обикновена глупост. Но глупостта, както отлично знаем, не ходи по дърветата, ходи по хората, а политолозите и социолозите са сякаш нейният най-предпочитан и най-възприемчив обект. Не заради друго, не защото са повече генетично обременени; просто има един фактор, който им изкривява погледа и им уврежда мозъка. Факторът алчност…

Честно казано, на мен ми е смешно, но и малко тъжно как на хората, укорявани, че са си продали гласа (макар и обидно евтино, макар за никакви пари), никой не им дава думата и не ги пита: Защо?, а на социолозите, които са продали сондажите си скъпо-прескъпо, медиите постоянно обръщат внимание, че и им адвокатстват даже. А размерът на престъпленията (защото това е престъпление) е несъизмерим: тук, в България, в европейска България, в началото на XXI век наистина има места, които са докарани до такава скотщина, че продаването на гласа за жълти стотинки е един от сравнително постоянните, въпреки и не особено чести във времето, доходи. Кой продава своя глас? Оня, който обикаля празните рафтове на магазините на Христо Ковачки (на когото, между другото, държавата опрости 41 милион лева задължения към НАП, чудно поради какви заслуги); оня, който е лишен от всякоя друга възможност, освен да събира хорските огризки от контейнерите за смет; оня, който ще прибави тия мизерни, просмукани от корупция и хорска мъка левчета, към мизерния си бюджет… Тия хора не бива да бъдат нападани и гълчани, на тия хора трябва да се намери начин да се помогне да вдигнат глава, не да гледат със стрес и страх вдън грешната земя. И чест прави на омбудсмана Константин Пенчев, който реагира. И най-искрено се надявам, че след неговата скорострелна и компетентна намеса държавните органи ще влязат в прерогативите си и ще погнат този съвременен сатрап и феодал Ковачки. Защото за такива като него алчници друга оправия няма, освен една – глоби, затвор, ако трябва, и цялата якост на закона заради работодателските му, граничещи с робовладелството, капиталистически практики.

Е, към социолозите, даващи съзнателно, подчертавам съзнателно, неточни прогнози, чак такива крути мерки не са необходими. Но пък и не бива да бъдат пощадени от обществено порицание, защото тяхното поведение е също плод на най-обикновена алчност, която заслепява очите им. Напълно съм съгласен с Огнян Минчев, че провалът не е за цялата социологическа мрежа в България, а само за онези, направили иначе така полезната и важна наука социология слугиня на партийни интереси. Защото не бива да забравяме, две агенции – „Алфа рисърч“ и „Екзакта“, бяха в рамките на статистическата грешка от 3% в своите прогнози, да не говорим, че пределно коректно бяха посочили реда, по който бяха класирани отделните партии. Но всички останали – кънчо-стойчевци и андрей-райчевци, кольо-колевци и васил-тончевци, юрий-аслановци и борислав-цековци, с техните галъпченца, медианчета, совички, афисчици и всякакви там измислени институтчета, вместо да се оправдават, трябва да излязат и почтено да си признаят: платиха ми толкова и толкова, за да дам тези и тези резултати. Или пък – още по-добре: свързан съм с тази и тази партия, която, когато е на власт, ми прави такива и такива услуги и улеснения; ето поради това съм ѝ задължен много в бизнес отношение и тази е причината винаги да давам прогнози в нейна полза и да съдя политическите ѝ опоненти в коментари и публични изяви… Прочее, аз съм на мнение, че както при медиите трябва да е ясна собствеността, така и при социологическите агенции трябва да е ясна зависимостта. Защото, съгласете се, не може да си член на Висшия съвет на БСП и заедно с това да правиш уж обективни и от нищо неповлияни социологически изследвания и да изразяваш безстрастни гледища, както е например при Юрий Асланов от „Афис“. При Борислав Цеков от Института за модерна политика е същото, но в посока царското движение. Тези обвързаности трябва да са прозрачни: да си кажат Андрей Райчев и Кънчо Стойчев при кое правителство взеха терените край морето, за да си направят голф игрищата, на каква цена Кольо Колев говори не като обективен наблюдател, а като свръхпристрастен червен партиен функционер и т.н и т.н. Иначе все ще обвиняваме социологията, а тя, горката, с нищо не е виновна, виновни са единствено ония, които под нейно прикритие искат да заситят собствената си алчност. И ръфат поради тази причина от нея живо месо, същи мародери, вярвайки, че винаги ще могат да се прикрият и спасят – те не са като онези, които продават гласа си, на тях медиите обръщат предоволно внимание, все някак ще се извъртят и ще обърнат нещата в полза на собствения си бял имидж. До следващото плащане в собствения джоб…

А науката социология? Науката социология демоскопски кучета я яли…

Avatar

Митко Новков

Митко Новков е литературен и медиен критик, публицист, културен журналист. Доктор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Факултет по журналистика и масова комуникация. Автор на няколко книги и много публикации. Носител на журналистическата награда „Паница”, на приза „Златен будилник” на програма „Христо Ботев” на БНР и на други отличия. Роден е на 25 юли 1961 г. в с. Бързия, община Берковица.