Лъжлива следа

Ужасните събития в Ница едва ли могат да бъдат квалифицирани като терористичен акт. Убиецът не беше правоверен мюсюлманин. Според думите на хора, които са го познавали, той е употребявал алкохол и наркотици. Не е посещавал джамиите, не се е молил, както трябва да правят всички верующи, т.е. – на всяко място, на което го застигне призива на имама, че е време за една от петте всекидневни и задължителни за всеки мюсюлманин молитви. Негов съсед казва, че той е бил „любител на жените и на танци от семейството на латиноамериканската салса“[1]. Какъв ти тук ислямизъм!

Мохамед Лауайеж Булел, арабин на 31 години, роден в Тунис, гражданин и на Франция, и на Тунис, е бил обикновен работяга. Емигрант от неблагополучна страна, получил разрешение за постоянно пребиваване във Франция и изпращал на роднините си в Тунис част от парите, които е изкарвал. Всички емигранти правят същото – арабите във Франция, таджиките в Русия, мексиканците в САЩ. В последно време Мохамед Лауайеж Булел изпитвал трудности с парите, към които се прибавя и това, че жена му го напуснала. С една дума – навлязъл в черен период на живота си.

Първите десет часа след трагедията на т.н. „Английска крайбрежна улица“ в Ница френската полиция не говореше за терористичен акт. Освен това „Ислямска държава“ съвсем не бързаше да обяви, че е отговорна за случилото се. Булел вече е имал досие в полицията, и, разбира се, е бил проверяван за това дали има връзки с ислямисти. Не е било намерено нищо подозрително при тези проверки. Досието му включва дребно хулиганство, заспиване зад кормилото, поради което е станала авария. Имал е условна присъда за всичко това. Полицията не е сметнала, че е необходимо да установи постоянно наблюдение върху този човек.

Защо масовото убийство беше признато за терористичен акт е въпрос, насочен по-скоро към политиците, отколкото към полицията. Някои външни обстоятелства на случилото се могат да се вмесят в привичната схема, с която описваме международния тероризъм напоследък: арабин от Тунис, живеещ в Европа, огромно количество жертви, готовност на убиеца да умре.

Но нима изброените по-горе неща са изключителните признаци на тероризма? Можем ли да наречем терористичен акт един друг случай на масово убийство – този от март миналата година, когато във Франция падна самолет А-320 и тогава загинаха 150 души? Този самолет беше преднамерено насочен към планинските склонове от втория си пилот Андреас Лубиц. Той беше решил да извърши самоубийство, като отнесе със себе си на оня свят още сто и петдесет други хора. Разбира се, тогава никой не говореше за тероризъм, защото ставаше дума за германски пилот с психично разстройство, за човек, роден в Германия. Може ли да се говори за ислямски тероризъм в този случай?

Да се приписва всичко на международния тероризъм е една епидемия на нашето време. Дори може да се каже, макар да звучи много страшно, че това е жертвата, която принасяме на модата. Излезлият неотдавна от затвора в Азербайджан историк и журналист, политическият затворник Ариф Юнусов, свидетелства, че в страната му по обвинение за участие в международен тероризъм хвърлят в затвора мюсюлмани, които отказват да дадат подкуп на полицията. Азербайджанските затвори са пълни с такива „терористи“, цялата и единствената вина на които е, че не крият вярата си, носят бради и отказват да дават пари на досаждащите им полицейски чинове.

Има много такива случаи и в други страни, в частност и в Русия. Като смесва нетипичното социално поведение с тероризма, правосъдието върви по лъжлива следа. Понякога, както в Азербайджан и в Русия, това става част от политическа кампания. Правоохранителните структури прикриват с разсъждения за заплахата от тероризъм злоупотребите с властта и с правосъдието, които извършват.

Изглежда, че и във Франция са се съблазнили да решават проблемите по сходен начин. Може би щеше да е по-добре, ако френските власти бяха обърнали повече внимание на проблемите на тези групи, които разчитат на подаянията на държавата, и най-вече на мигрантите, които биват подпомагани от държавния бюджет и които мислят, че държавата е длъжна да ги издържа и че изобщо всички са им длъжници? Ако някои от тях не получават нещо, което мислят, че трябва да получат, то всички са им виновни и всички трябва да отговарят за неполученото. Например под колелата на товарния автомобил.

Масовите убийства имат различни причини. Да се свежда всичко до ислямския тероризъм е недопустимо опростяване на ситуацията. Ако така продължава, ще стигнем до положение, при което сексуалните маниаци, серийните убийци и насилниците също ще бъдат обявявани за международни терористи.

 

[1] Пример за танците от този вид са „Ча-ча-ча“ и „Мамбо“, бел. прев.

Това е текст, който първоначално бе обнародван на сайта на Радио “Свобода” на  18 юли.

Превод: Емил Коен

Avatar

Александър Подрабинек

Александър Подрабинек е правозащитник, един от най-видните дисиденти и противници на комунистическия режим в Русия, бил е политически затворник преди 1989 г. Сега той е журналист и води програмата „Дежавю“ на Радио „Свобода“.