Липсата на контрол над МВР и ДАНС ще доведе до още много червеи

Казусът с разработката “Червеи”, който погълна вниманието на властите, обществеността и взриви медийното пространство през последните дни е потресаващ. Впечатляващ е едновременно със своя мащаб и с липсата на адекватна, последователна и разясняваща информация. Отначало се обяви, че е възможно протестиращи срещу правителството на Орешарски да са били подслушвани, но впоследствие се оказа, че вместо това сме свидетели на колосално и нерегламентирано източване на информационната система на МВР. Изводите, които си направихме от него, са не по-малко притеснителни.

За пореден път стана ясно, че системата за вътрешен контрол в МВР не функционира както трябва. Нещо, което многократно сигнализира публично и зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев.

 

  • МВР и ДАНС са едни от най-слабо контролираните структури
  • МВР и ДАНС са огромни институции с много правомощия
  • Националното бюро за контрол върху СРС функционираше като „бюро-фантом“, без адрес, интернет-страница
  • Експертният състав на парламентарната комисия за контрол върху ДАНС трябва да се повиши
  • Членовете на комисията да са с високо морални качества, да полагат клетва с оглед защита на информацията, до която ще имат достъп
  • МВР да представя регулярно годишния отчет за дейността си

Затвърди се и фактът, че регламентацията за използване на СРС съдържа пропуски, които позволяват с тях да се злоупотребява. Лъснаха отново и недостатъците в механизмите за съдебен контрол по издаването на разрешения за използване на СРС. Спомняме си как преди две години всички приветстваха идеята за създаването на ДАТО (Държавна агенция Технически операции), чиято основна цел беше премахването на всякакви възможности за политическо влияние върху дейността, свързана с използването на СРС. През декември м.г. шефът на ДАТО обяви, че с институционализирането на тази структура “има повече контрол и повече независимост, която дава възможност много точно да се планират действията по прилагането на СРС-та”. Да, но близо две години от нейното функциониране факт е един от най-големите политико-институционални скандали в тази сфера. Да, защото подслушването беше извадено от МВР, но в ДАНС си остана Специализирана дирекция “Технически операции”, която разполага с ресурс да извършва аналогичните на ДАТО функции. И да, защото така и не се направи законодателно разграничение между СРС, служещи за целите на разследването и тези, за нуждите на националната сигурност.

Като много важна стъпка за засилване на контрола беше лансирано възстановяването на Националното бюро за контрол върху СРС, което допреди седмица функционираше абсолютно незабелязано, многократно окачествявано като “бюро-фантом”, поради липса на официално обявен адрес, интернет страница и всякаква публична информация за конкретна негова дейност. Но последните дни то бе принудено да излезе от тайнствения си образ, вследствие на което неговият председател обиколи различни институции, давайки оскъдни разяснения. И чийто разсекретен доклад по казуса “Червеи” в крайна сметка всички ние очакваме с надежда за повече яснота, конкретни нарушения и основания за търсене на отговорност от престъпилите законовите рамки.

Случващото се за пореден път показа и липсата на надежден механизъм за контрол върху МВР и ДАНС. (Не)ясно защо към темата за контролa всички се отнасят с пренебрежение, няма желание да се назоват истинските причини за неговата неефективност и да се посочат структурните му проблеми.

Практиката показва, че тези две институции, МВР и ДАНС, са едни от най-слабо контролираните структури. Кои са възможните причини? И в двата случая говорим за огромни институции, натоварени с много правомощия. А при това положение, освен че те са трудно управляеми, са и много трудно контролируеми.

От създаването си през 2008 г. ДАНС е преструктурирана три пъти. При институционализирането й беше натоварена с неоправдано много очаквания, на които не успя да отговори. Започна като мегаструктура едновременно с разузнавателни, разследващи и полицейски правомощия. През 2009 г., правителството на ГЕРБ правилно изчисти хибридния й профил, превръщайки я в строго контраразузнавателна структура. В средата на 2013 г.  БСП и ДПС отново й върнаха разследващите и полицейски правомощия, които пак я поставиха в ситуация, в която да извършва спектакуларни арести. Миналата седмица пък окончателното приемане на Закона за МВР логично извади ГДБОП от нея и го върна обратно в МВР.

Контролът върху нея е затруднен не само защото ДАНС разполага с много правомощия, но защото и органът, отговорен за надзора върху дейността й, е с прекомерно голям тематичен обхват. Парламентарната комисия, осъществяваща контрол върху агенцията, отговаря за всички останали разузнавателни служби, както и за използването и прилагането на специалните разузнавателните средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения. А това е предмет поне за две постоянни специализирани комисии, какъвто беше опитът на 41-то НС. За да има смисъл и ефект подобен контрол, е необходимо изпълнението на няколко базисни условия, с които настоящият парламентарен опит рязко се разминава.

Първо, експертният състав на комисията трябва да се повиши. Често пъти се прокрадва твърдението, че една от причините за неефективността на контрола се състои именно в непознаването на съществените проблеми на контролираната институция. Освен това, недопустимо и безрезултатно е контролът да разчита изцяло и само на подадена от службите информация.

Второ, членовете на тази комисия следва да притежават високи морални качества и да полагат клетва с оглед защитата на информацията, до която ще имат достъп и с която ще боравят.

Трето, председателството трябва да е на ротационен принцип или поето от опозицията, или председателят на комисията да се избира от опозицията. Така ще се избегне възможността една партия да доминира дневния ред през целия парламентарен мандат, ще се ограничи възможността за постоянно слабо лидерство и членовете ще се стимулират към повече активност и съпричастност към работата на комисията.

Четвърто, дейността на комисията следва да се опира на проактивен подход и по-често да осъществява ad hoc проверки.

Пето, комисията трябва да има правото да контролира изразходването на бюджета. Големият пропуск на досегашната практика е липсата на функции по надзор над изпълнението на бюджета. Няма как да се прецени ефективността на една служба, ако не може да се провери дали средствата са изразходвани съобразно поставените приоритети и задачи.

Подобно на ДАНС, МВР успява също умело да се изплъзне от контрола. Въпреки наличието на отделни контролни инструменти – комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, редовен парламентарен контрол, блиц контрол, ad hoc комисии за разследвания на отделни случаи, свързани с дейността на МВР, конролът е по-скоро случаен и нецялостен.

Доколкото той се осъществява, то това става посредством депутатските питания към вътрешния министър. На фона на останалите министри, МВР обаче не е често обект на такива. Например в предходното 42-то НС има регистрирани малко над 10 питания, а в настоящия  до този момент те са само две. Практиката поражда усещането, че тази форма на контрол е по-скоро подвластна на формализма и на нея не се гледа с нужната политическа отговорност. Подобен инструмент би бил смислен, ако питането акцентира върху съществените въпроси от управлението на ведомството, а изслушването служи за разгръщане на сериозни стратегии и политики.

Контролът върху МВР е допълнително затруднен и от факта, че ведомството не представя регулярно годишни отчети за своята дейност. Все пак трябва да се отчете, че от 2009 г. насам,  МВР подобрява значително публичността и отчетността си и последните години е изготвило три публични доклада. Проблемът обаче, че те не се изнасят редовно, което неминуемо рефлектира върху контрола, който се осъществява върху ведомството. Освен това народните представители не поощряват и не изискват въвеждането на регулярност в отчитането на дейността на МВР.  Напротив, отсъствието на ритмичност по-скоро демотивира депутатите.

Постигането на ефективен контрол предполага той да е системен и цялостен. За целта са необходими следните законодателни изменения.

Следва да се въведе институционализирана процедура и изискване МВР да се отчита редовно посредством годишен доклад за дейността си.

Парламентарната комисия за вътрешна сигурност и обществен ред следва да регламентира процедура за взимане на становище и приемане на решение относно отчета на МВР.

Контролът трябва да се фокусира върху реалните професионални въпроси, свързани с управлението на ведомството и неговите проблеми. Той е неразделна част от демократичното управление на сектора за сигурност. Случки като тази с разработката “Червеи” в комбинация с неефективното и непълноценно използване на контролните механизми само засилва усещането, че службите за сигурност се използват за политически цели. А овладяването им от определени икономически и бизнес интереси не следва да се допуска. Контролът би бил едно успешно средство срещу това.

Avatar

Рада Смедовска-Тонева

Рада Смедовска-Тонева е главен експерт правни изследвания във Фондация РискМонитор.