Мадона и българските калашници

Вечерта след атентатите в Париж имаше концерт на Мадона в Стокхолм. На него певицата произнесе слово, което предизвика полярни реакции – от силно одобрение до силно неодобрение. Изказването на Мадона може да се раздели на две части. В първата част тя говори за това, че е обмисляла дали да отложи концерта в знак на съпричастност към хората, загубили близките си. Накрая е решила да не го прави, защото това би било точно каквото терористите искат – хората да замълчат и да престанат да се радват на свободата си. До втората част ще стигнем по-нататък.

Именно върху тази първа част от думите на Луиза Чиконе са насочени основната част от критиките. Редица световни медии отразиха само нея. Взета сама по себе си, тя може да се разглежда като демонстрация на превъзходство на Запада по отношение на останалата част от света и – по-лошо – на отказ от приемане на каквато и да е отговорност, свързана с конфликтите в Близкия Изток, “Ислямска държава” и, по-общо, с тероризма, включително с ислямските му версии.

А такива отговорности съвсем не липсват.

Можем да изброим поне няколко, без претенции за изчерпателност и без да ги класираме по значимост.

След атентатите в Париж имаше редица коментари, че „Ислямска държава“ не би имала пари да организира терористични актове, ако не беше финансирана – най-малкото косвено – от западни, в широкия смисъл на думата, държави. Беше подчертано предимно икономическото измерение на финансирането – необходимостта от петрол например. Така ислямистки режими получават пари, с които могат да финансират терористични организации да извършват атентати, включително и в страните, които им изпращат тези пари.

Не трябва да се пренебрегват и други измерения на проблема. Един от механизмите за ограничаване на миграцията към Европа например е „сътрудничество със страните по произход“. В предложенията на немските политици Зигмар Габриел и Франк-Валтер Щайнмайер във връзка с бежанците влизаше и финансова помощ за страните на произход, за да не бягат хора от тях. Близко е до ума, че тези пари е малко вероятно да се използват за благото на потенциалните бежанци, а много по-вероятно е да се използват тъкмо за укрепване на режимите и недемократичните практики, които прокуждат хората.

Военните действия на „християнския свят“ в мюсюлмански страни, в които има конфликти, не могат да се похвалят с липсата на невинни жертви и на редица фатални грешки. От друга страна, отказът от заемането на ясна позиция за дълъг период от време не води до изчезване на конфликтите като с магическа пръчка.

Западът може да бъде упрекнат още и за това, че търси проблемите вън от себе си – в Сирия, в бежанците, в миграцията, че затваря граници, вместо да се вгледа в собствените си проблеми. Повечето от идентифицираните атентатори във Франция са френски граждани, не мигранти. Широко беше коментирана дългогодишната сегрегираща политика на Франция спрямо хората, „внесени“ от вече бившите ѝ колонии, за да бъдат евтина работна ръка, и към техните наследници. Именно последните не се чувстват пълноценни граждани на Франция, макар да са родени и отраснали в страната, и заради социалната си изключеност някои от тях се оказват привлечени от терористични организации, в които се чувстват ценни.

Западът може да бъде обвинен и в къса памет – свързва тероризма единствено с исляма, забравяйки ИРА, Баските сепаратисти и прочее терористични организации. А в България – забравяйки атентата в църквата „Света Неделя“ например.

България също не е без отговорност към атентатите в Париж.

Не само и не толкова заради отношението си към търсещите убежище, което подклажда страх и омраза. В сряда Българската национална телевизия съобщи, че автоматите, с които са стреляли терористите в концертната зала и заведенията в Париж, са българско производство.

Според източниците на БНТ оръжията са произведени през 80-те. Но и днес в България има населени места, основен поминък на чието население е производството на оръжия. Какви са потребителите на тази продукция? Рядко си задаваме този въпрос. Има сериозни предположения обаче, че тя отива в ислямистки организации в Сирия и Ирак, включително в „Ислямска държава“. И че се изнася най-легално.

Да поемеш своята част от отговорността обаче не означава да се идентифицираш с вината –

обратното би било вариант на Стокхолмски синдром. В съвременното право вината е лична, не колективна. Не означава и отказване от ценностите на свободата и светския начин на живот. Затова както думите на Мадона, така и жестовете на парижаните да излязат на терасите и да напълнят заведенията, не могат да се приемат като липса на осъзнаване на отговорност. Поне – не еднозначно. Те трябва да се разбират в специфичния им контекст.

И тук стигаме до втората част от тезата на Мадона.

Певицата не поставя под съмнение, че светът в настоящия си вид трябва да бъде променен. Но, твърди тя, промяната не може да дойде с избора на нов президент или с избиването на още хора. Според Мадона ние никога няма да променим света, ако не променим начина, по който се държим един с друг във всекидневието си. Ако заявява само това, то с нищо няма да се различава от плоските бестселъри как да сме щастливи и успешни, но тя не спира дотук. Ние

трябва да се отнасяме към всяко човешко същество с достойнство и уважение,

продължава певицата, и това е единственото нещо, което ще промени света. Само любовта, казва тя, ще спаси света, и добавя, че е много трудно да обичаме безусловно и да обичаме тези, които не разбираме и които са различни от нас. Но трябва да го направим, за да не продължи да се повтаря настоящата ситуация.

Кого призовава към любов към различните Мадона? Терористите? Не – призовава собствената си публика. Защото е убедена, че проблемът не е само в това, че терористите не искат западните хора да се радват на свободата си – такава, каквато я разбират. Проблемът е и че същите западни хора невинаги проявяват разбиране към различните от себе си. И че ако има повече разбиране, ще има по-малко тероризъм.

Позицията на Мадона за мнозина може да е твърде хипарска и либерална (в политическия смисъл на думата), накратко – наивна. Даже сладникава. Но е тъкмо обратното на отказ от поемане на отговорност. Защото не прехвърля отговорността изцяло върху терористите, нито я възлага на политиците, а я изисква от себе си и от всеки един от почитателите си.

Разбирането на другия означава да си способен на критичност съм собствения си свят. Най-малкото – да можеш да се опиташ да го видиш с други очи. В резултат на което да промениш начина, по който се отнасяш с различните от себе си.

Това, естествено, изглежда крайно несериозно както за експертите по национална сигурност, така и за голяма част от западните хора, и то – по различни причини – от десен консерватизъм до ляв радикализъм. „Сериозните“ мерки обаче, като засиленият контрол на границите, концлагерите за чужденци, ксенофобията и ислямофобията, досега не са се оказали ефективни средства срещу тероризма. Напротив – те се обръщат срещу онези, които ги въвеждат. Както и българските калашници, впрочем.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.