Малката книгопочитателка

Вятърът навън фучеше мразовито и прогонващо. Момичето отвори припряно вратата на НДК, подмина вардиянина и влезе. От огромното фоайе не я лъхна топлина, но пък веднага видя сините букви на „Хеликон“ и шарения щанд на „Сиела“. Не се колеба изобщо, мигом пое към щанда – научила беше, че новата книга на Александър Секулов „Скитникът и синовете“ вече е излязла. Погледна цената – 12.90. В сравнение с други книги не е много, но взе решение да поизчака – средствата ѝ са ограничени, трябва внимателно и пестеливо да избира. Да си прави сметката, защото току виж зърне книга, без която не може, а джобът ѝ – празен, без семки и бонбонки дори.

Малко се подвоуми как да продължи – отдолу нагоре или отгоре надолу. Първото имаше предимството на последователността, второто – на системността. Избра второто и се качи на ескалатора. Втори етаж, трети етаж, четвърти етаж – ето я, в царството на книгите. Отвсякъде я приканват, навсякъде я примамват. Поддаде им се, втурна се…

Какво, какво, какво?… Какво да си вземе? Ей го стелажът на Фондация „Комунитас“ – „Алхипелаг ГУЛАГ“ на Александър Солженицин за 30 лева. Има един приятел, който казва, че тази книга го направила човека, който е. Да, знае, че е велика, а и цената ѝ е наполовина, но… Парите ѝ не са много, трябва да се сдържа. Сдържа се…

А, „Факел“! И те имат хит – „Подчинение“ на Мишел Уелбек. Не че му е кой знае каква фенка, но романът нашумя, някои го въздигат до небесата. „Тази книга разбуни духовете“, твърдят медиите и са прави. Но струва 17 лева, с отстъпката 13.60. А не, няма да си дава парите за медийни бомби, в които отлично знае какво ще намери! Не е това книга за исляма, кой каквото ще да ѝ говори, а за фрустрациите и злочестините на импотентните западняци – и физически, и психически, чийто говорител е Уелбек. По-добре да иде до „Леге артис“ и да се порови в томчетата на Карл Густав Юнг – в тях е доста по-вероятно да открие отговор за душевните и духовни дефицити на французина. Аха, ето го Юнг: „Психология на източната религия“, „Психология на западната религия“ – събраните в томчета публикации на швейцарския психиатър за разликите между западното и източното мислене. Разгръща ги. Жалко, няма я статията му предговор към изследванията на Пол Радин за трикстера в митовете на северноамериканските индианци, но си даде сметка, че няма как да я има – трикстерът не се вписва ни на изток, ни на запад, ни на север, ни на юг. Сам за себе си е и сам по себе си е. Ала все пак е разочарована.

„Колко струват двете?“ – пита. „30“ – отговарят. Ще ги купи ли? Не, не, благодаря, засега ще изчакам, искам да видя какво има по другите щандове…

Другите щандове, които иска да види, всъщност са два – „Критика и хуманизъм“ и „Ерго“. Разгръща книгата на Валтер Бенямин „Кайрос“, обръща я, обгръща я, прегръща я, превръща я – харесва Бенямин много, един от любимите ѝ мислители е. Цената – 23 лева, намалена е 18.40. Уф, чувства се като него на границата между Франция и Испания, почти в безизходица. Въздъхва, бърка в чантата, вади портмонето, заповядайте, прибира си рестото, искате ли торбичка, не, ще я сложа в чантата, слага я, пак въздъхва. Първата покупка е направена, остават ѝ още две. Или, ако са по-обрани цените, три. Ще видим, казва си.

На щанда на „Ерго“ изобщо не спира, макар че си беше наумила да поразгърне „Евдемонии“ на Христо Стоев. Надява се, че ще ги успее да ги вземе нататък, дано не свършат. Макар че едва ли – това да не ти е Дан Браун или Паулу Коелю, сериозна литература е, философски фрагменти, кой в днешно време се интересува от подобни четива?! Тя и още около хиляда души, изгубени всред аншлуса на плиткоумието.

Вече е на третия етаж. В сравнение с четвъртия тук сякаш е истинският Панаир – огромни щандове, тълпи, едва успява да се добере поне да види новите заглавия. „Колибри“ се гордее с поредния роман на Хосе Карлос Сомоса „Тетрамерон“. Авторът е гост и на Софийския литературен фестивал, гледа го по телевизията, слуша го по радиото, чете го на сайтове и във вестници – умен човек, макар че книгите си взе да ги изкарва на конвейер. Влюби се в „Пещерата на идеите“, за „Клара и сянката“ си даде сметка как можещият писател прави от един съвсем тривиален факт – просещите живи статуи из градовете на Европа, истински трилър на въображението, „Зигзаг“ я разочарова, „Ключът към бездната“ ѝ доскуча, „Стръв“ с нищо не я изненада… Отмина, няма причини да се застоява. Е, може би „Валс на раздяла“ на Кундера, но ще почака.

Покрай щанда на „Бард“ прелетя, няма какво да я задържи там. Спря се обаче пред „Жанет 45“ – издателството, благодарение на което опозна българската съвременна литература и я обикна. „Възвишение“ на Милен Русков, „Пътуване по посока на сянката“ на Яна Букова, „Физика на тъгата“ на Георги Господинов – страхотни книги, които вече притежаваше, прочете ги на един дъх. Порови се в поезията, но се възпря да купува – прекрасни стихове на Аксиния Михайлова, Надежда Радулова, Петър Чухов. Към тях ще се върне идната година, сега трябва да си вземе други книги, за по-дълго четене. И веднага си намери – „Гризли“ на Деян Енев, издаден от „Рива“. За по-малко от 10 лева, значи май ще има за още две книги. Ама тази „Рива“, колко много ѝ се иска да пазарува още, всичко ѝ се вижда примамливо: „Личната библиотека на Хитлер“ ѝ се вижда обещаваща, дали да не се поддаде? Прелиства, попрочита тук-там, чуди се…

„Здравей!“ – стресна я бодър глас. „О, Филипе, здравей, не те видях, как си?“ С Филип се знаят от 5-6 години, състуденти, после той някъде се запиля, не се бяха виждали от сума ти време. „Супер съм, а ти?“ – интересът му беше искрен, отговори му: „Чудя се тук какво да си избера, толкова много хубави книги и толкова малко пари за книги…“ Филип засия: „О-о-о, само ми кажи, искам за срещата ни да ти направя подарък. Избери си каквото и да е, аз черпя!“ Досега не беше чувала някой да черпи с книги, но идеята ѝ хареса. „Е?“ – Филип чакаше решението ѝ. „ОК, само че ще идем при „Жанет 45“, там ми грабна очите една книга – „Български истории. Картография на правото в България около 1900 г.“, струва ми се, че от нея може много да разберем за проблема около съдебната реформа в България днес“.

Филип я придружи, плати, целуна я по двете страни: „Приятно четене!“, и се изгуби в навалицата. „Благодаря ти, Филипе!“, едва свари да извика. „Ще се чуем“, отговори ѝ.

Е, вече беше по-спокойна, щеше да свари да си вземе каквото искаше. Спусна се на втория етаж, премина през щанда на „Изток-Запад“ – ох, колко хубави книги, но все не по джоба ѝ. Умберто Еко, „История на легендарните земи и места“, прекрасна компилация, ама 50 лева – абсурд! Продължи към „Агата-А“, там я чакаше една от книгите ѝ, за които беше тръгнала – „Обладаване“ на А. С. Байът. Сестрата на Маргарет Драбъл е написала потресаваща книга, наистина обладаваща. Взе я, разлисти я – малко дребничък шрифт, но ще се справи, няма проблем. Е, изпълни каквото имаше да изпълнява, можеше вече да си тръгва към дома, да се радва на придобивките…

Не, не още – свърна към „Сиела“, и Александър Секулов можеше да си позволи.

Бутна вратата, излезе, навън все така беше мразовито и прогонващо. Не и в душата ѝ…

Avatar

Митко Новков

Митко Новков е литературен и медиен критик, публицист, културен журналист. Доктор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Факултет по журналистика и масова комуникация. Автор на няколко книги и много публикации. Носител на журналистическата награда „Паница”, на приза „Златен будилник” на програма „Христо Ботев” на БНР и на други отличия. Роден е на 25 юли 1961 г. в с. Бързия, община Берковица.