Малкият креслив орел на здравната реформа

Споделете статията:

Малкият креслив орел (Aquila pomarina) е граблива птица от семейство Ястребови. „През размножителния период често издава пискливо “ви-й-ик, ви-и-ик”, а през другите сезони — повтарящ се крясък “кийе-кийе”, наподобяващ джавкане на малко куче“, научаваме от Wikipedia. Каква е връзката на малкия креслив орел със здравната реформа? Ще обясня, но не веднага.

След като си поигра на лекар-каубой и така успя да спечели симпатиите както на значителна част от бялото, работещо и здравноосигурено население, така и на медиците, особено на тези в Спешна помощ, министър Петър Москов се захвана и с реформи. До този момент реформите се изразяват в сливане на болници. Целта е да се намалят разходите за администрация в здравеопазването. Към тази бюджетоспестяваща цел се прибавя и благородна – пациентът да не бъде подмятан като „футболна топка“ между различни болници. Защо да има, примерно, отделни онкодиспансери, вместо те да се интегрират към многопрофилните болници по места, така че пациентът да получава на едно място цялата му необходима грижа?

Да помислим как понастоящем пациентът се явява „футболна топка“. Отиваш при личния лекар. Той ти издава направление за специалист. В много от случаите, ако пак трябва да ходиш при специалиста, пак трябва да минеш през личния лекар за направление. От специалиста, а в някои случаи – и от личния лекар, можеш да получиш направление за хоспитализация.

А ако трябва да вземаш лекарства през Здравната каса, ставаш направо топче за пинг-понг. За някои заболявания процедурата е например следната. Личният лекар те праща при специалист, който ти назначава определени изследвания. Въз основа на изследванията се пише епикриза, която служи за издаване на протокол. С този протокол отиваш за заверка в Здравната каса. След това веднъж в месеца, а понякога и на по-малък интервал от време, трябва да идеш при личния лекар, който да ти издаде рецепта, с която да отидеш до аптека и да си получиш лекарството. Трябва да внимаваш да не си пропуснеш датата, защото няма да ти дадат лекарството. Ако отидеш по-рано, също няма да го получиш. (Ако пиеш различни лекарства, може да се наложи да правиш това по няколко пъти в месеца.) И това не е всичко – веднъж на няколко месеца трябва отново да минеш цялата процедура отначало – да отидеш при специалист, да ти направят изследвания, да вземеш протокол, да го завериш в Здравната каса. Независимо дали страдаш от заболяване, от което няма как да оздравееш и, следователно, е безсмислено два пъти в годината да доказваш, че си болен. Как издържаш всичко това, ако имаш сериозни здравословни проблеми? Ами – твой проблем.

Как реформата на Москов се справя с това абсолютно нехуманно подмятане на хората? Точно никак. Ако следваме неговата логика, за да не бъде пациентът топка (за футбол, пинг-понг или каквото си помислите), трябва да се обединят джипитата и изобщо – доболничната помощ – с болниците, Здравната каса и аптеките. И всичко да стане една голяма и задружна болница. Ще промени ли обаче това ходенето по мъките, не е ясно.

А беше време, когато Петър Москов не беше на власт и предлагаше в едно телевизионно предаване радикална реформа на Спешна помощ. Помня вдъхновяващи идеи как спешната помощ да бъде по-близо до хората – ще има мобилни екипи, локализирани на различни квартали, дори – доктори на мотоциклети… Сегашната концепция на Москов за реформи в тази сфера се свежда до финансиране за линейки и оборудване. Кой знае, може пък да съм сънувала това за кварталите и мотоциклетите?

Но да се върнем на сливането на болници. Също толкова неясно е как то ще се отрази на самите лекари, не само на пациентите. Няма ли да станат те „футболни топки“, непрекъснато търчащи до административни звена, които са по-далече от администрациите, с които са работили до момента? Не трябва ли една реформа да направи така, че лекарите да бъдат най-вече лекари, а не администратори?

В началото на практиката си бившият ми личен лекар си беше изключително мотивиран и прецизен. По някое време започна да се оплаква, че му се налага да отделя много повече време за писане на документи, отколкото да обръща внимание на пациентите си. Бях свидетел как с течение на годините прегаряше и се демотивираше, все по-формално гледаше на работата си. Може би и той си даваше сметка за това, защото успя да се измъкне – специализира неврология и замина за чужбина. Подобна е биографията на много български лекари, превърнати зорлем в чиновници. Как сливането на болници решава този проблем? Или, напротив, ще натовари лекарите с още повече несвойствени дейности? Защо да работиш в строго специализирана област да означава, че по този начин, както казва Петър Москов, я “феодализираш”?

Че сливането, само по себе си, не е реформа и не решава никакви проблеми, е видно от ашладисването на редица институти в БАН, което се извърши преди няколко години. Българската академия на науките беше платила доста пари за независим одит, резултатите от който да съдържат и предложения за реформи. И, въпреки в изводите от одита изрично да се съдържаше, че за някои от институтите сливане на институти не е необходимо, ръководството на БАН предпочете да го осъществи и да не се съобрази с независимата оценка.

Така институти, между чиито предмети на дейност има значителни различия, се оказаха обединени. Трябваше да избират общи органи за управление. Залогът беше кое крило ще надделее – дали на този бивш институт, или на онзи. И членовете на институти, които до този момент са били в прекрасни отношения помежду си и са намирали редица общи полета на работа, като се оказаха под една „шапка“, станаха врагове. Защото от това, кой бивш институт надделее в ръководството, зависят и целите, и задаването на тематични приоритети, и оценяването на работата, и възможностите за академично израстване…

Ако ръководството ви хал хабер си няма от вашия труд и поради това не вижда смисъл в него, какви са възможните стратегии пред вас? Подмазване и халтура са най-логичните. Подмазване, защото, ако няма как иначе да се прецени трудът ти, личното общуване е решаващо. Халтура, защото, ако трябва да има някакви все пак „обективни“ критерии за оценка, те няма как да са свързани с качеството на съдържанието на работата, понеже оценяващите не разбират особено от нея. В такъв случай критерии стават например брой публикации тук и там, брой участия в конференции и – особено – участието в проекти и публичната значимост (разбирай видимост) на работата. Ако за нещо се плаща, значи то е истинска наука. Пък ако се представи на популярен език и бъде отразено в медиите – какво по-хубаво от това?

„Статията ми се харесва на обикновените хора“, беше казал героят на Тодор Колев от филма „Двойникът“. Не ученият, а бакалинът. А статията беше интервю на тема „Човешкото тяло – съвкупност от клетки“.

За да не бъда голословна, ще дам пример. Бившите институти по социология и философия, заедно с Центъра по наукознание, се обединиха в триглава ламя, наречена Институт за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ). В началото на тази година ИИОЗ представи годишен отчет. В отчета, като един от най-значимите проекти, в които институтът е участвал през изминалата година, е определен този: „Опазване на ключови горски местообитания на малкия креслив орел (Aquila pomarina) в България“ (вж. т. 1.5.2 от отчета). Какво е общото между обществата и знанието, социологията, философията и изследването на науката, от една страна, и малкия креслив орел – от друга, не е ясно. За какво му е на малкия креслив орел социология (философия и т.н.), също не е ясно. Важното е, че проектът е свързан с „общонационални и оперативни дейности, обслужващи държавата и обществото, финансирани от национални институции (…), програми, националната индустрия и пр.“ В същата точка 1.5.2, впрочем, ИИОЗ се хвали и с проект на тема: „Устойчиво управление на Национален парк „Пирин” и резерват „Тисата. Разработване на Плана за управление на НП „Пирин за периода 2014-2023 г.“.

„Обикновеният човек“ взема присърце природата и екологията, пък за това се дават и някакви пари. Това, че орлите и националните паркове нямат много общо със социалното познание, е отделен въпрос. А питането с каква компетентност социални учени изследват кресливи орлета и Пирин планина, е дребнаво.

Тъй че – гледайте здравната реформа на Москов и мислете за БАН. И за орела, който е много креслив, но малък – както и реформата, впрочем. Сега реформата е още в младежкия си любовен период и страстно крещи „ви-й-ик, ви-и-ик“, но когато започнат да се виждат резултатите от нея, като едно малко кученце ще скимти „кийе-кийе“. Защото всяка здравна реформа, която не постави в центъра си пациента като човек и личност, а не системата (болниците, администрацията, клиничните пътеки и прочее), ще бъде по своему неуспешна.

Каквато ще е и съдбата на всяка друга реформа, която не поставя в основата си хората, за които се отнася.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.