Медийни слуги петнят конкурса за съдии в Страсбург

На 9 октомври сайт с претенции да е извън жълто-провинциалния пейзаж на журналистиката публикува доноса „Страсбургски страсти по български“. В него подписалият се с името Стефан Миланов в интригантски стил подхвърля опозорителни внушения срещу един от кандидатите за съдия в Европейския съд по правата на човека, както и срещу едно НПО, свързано с него. Доносът на Клуб Z бе пуснат в публичното пространство ден преди Комисия от деветима членове, начело със съдия Галина Захариева, да изслуша и изпита по английски и френски език на фаворитите измежду 13-те кандидати за съдии в Европейския съд по правата на човека – адвоката правозащитник Йонко Грозев (вж. Маргиналия), Виктор Соловейчик, бивш ръководител в администрацията на съда в Страсбург, и Таня Куцарова от Върховния административен съд. След приключване на изслушванията министърът на правосъдието Христо Иванов ще внесе имената им на едно от следващите заседания на Министерския съвет. МС ще изпрати тези имена на Съвета на Европа, където, съгласно процедурата, ще бъде казано кой е най-подходящият да се произнася за защитата на основните права и свободи.

Поредният пасквил, роден от българската медийна среда, е насочен срещу Йонко Грозев. Най-вероятната причина за положените усилия да се дискредитира безупречния му имидж е свързана с лобистки кръгове и защитаване на интересите на един от другите двама конкуренти. Тази хипотеза не би извела скандала извън обичайното вадене на компромати и ритане по кокалчетата, ако не ставаше дума за един много сериозен конкурс. Това е конкурс за най-високата позиция в системата на международното правосъдие, какъвто е съдът в Страсбург. Затова махленските подмятания в медиите срещу Йонко Грозев, надхвърлиха моралното падение на журналистиката. Засегната е не само репутацията на кандидата, но и самият Европейски съд по правата на човека! Защото, освен останалото, се поставя под съмнение едно безпрецедентно за страната ни Решение на Страсбург.

Публикацията във финансирания от Огнян Донев и ръководен от журналистката Светлана Джамджиева сайт има своите предшественици. За тях ще стане дума след малко. Подчертавам обаче, че авторите на доноса срещу адвокат Йонко Грозев в „Страсбургски страсти по български“ умишлено забъркват името му с казуса „Ленев срещу България“, воден от организацията БХК през периода 2006-2011, когато Грозев вече е напуснал позицията си в нея. Ключова роля за Решението на Европейския съд по правата на човека в този атрактивен казус, свързан с убийството на Андрей Луканов, бе медицинското свидетелство на жалбоподателя Юри Ленев, обвинен за негов убиец по силата на изтръгнатите с насилие самопризнания. Това медицинско, според писанието на Клуб Z, било известно като „фалшиво“. Затова е добре да видим откъде е „известно“, кои са източниците за тези твърдения. Видно е в интернет, че седмица след произнасянето й присъдата на ЕСПЧ през 2011 г., обезщетила Юри Ленев с 27 хиляди евро за претърпени нечовешко страдание вследствие на малтретиране от полицаите на НСБОП, бързо получава медийно „опровержение“. Така в началото на 2012 г. в предаването „На светло“ по TV7 водещата Люба Кулезич кани двама събеседници – адвокат Надежда Ковачева и прочутия Ботьо Ботев. В студиото на телевизия, свързана по онова време изключително с медиите на Делян Пеевски, за пръв път се представя писмо, „уличаващо” съдебното решение в полза на Юри Ленев. Подписано от някой си прокурор Ивайло Любенов, това писмо предлага на главния прокурор Сотир Цацаров да прецени дали да не се преразгледа и възобнови делото по убийството на Андрей Луканов. Събеседниците на Кулезич тласкат зрителя в посока на нови съмнения кой всъщност е изкарал „фалшиво“ медицинско на Юри Ленев, каква е истината около това загадъчно и знаково престъпление, все жълтеещи контрапродуктивни и самоцелни въпроси, в които една негражданска телевизия, каквато е TV7, вкарва зрителя. Ботьо Ботев нарича решението на ЕСПЧ „измислици и лъжи, целящи да се извлекат материални облаги, които ще плати българският данъкоплатец“. За произвеждане на медицинското менте Ботев сочи Бойко Рашков, тогавашен ръководител на Националната следствена служба. Адвокат Надежда Ковачева отива още по-нататък: тя обвинява Съда по правата на човека в Страсбург в „злоупотреба с право“! „Ще помолим държавата да поиска преразглеждане на делото в Голямото отделение“, казва адвокат Ковачева пред блесналия в нездрава любознателност поглед на водещата Кулезич.

Разбира се, TV7 не остава без последователи. Агенция ПИК, откровено позиционирана в жълтия спектър на медиите, тиражира „новините“ от Кулезич. ПИК пуска дописки, според които „подписът на д-р Ненова-Димова е фалшив“, следователно полицаите, изтезавали Юри Ленев, не са слагали клечки под ноктите му, не са го били с юмруци, с твърди предмети с цел да го сломят психически в „къщата на ужасите” в Копривщица. Нещо повече. Инсинуациите на двете медии подхранват недоверие към едни от най-авторитетните съдии в българското наказателно право, чиито имена са институция. Става дума за съдиите Румен Ненков, Иван Недев, Бойка Попова, Галина Тонева и всички състави по това дело, които са се произнасяли категорично, че спрямо Ленев е било упражнено насилие в хода на производството през 1999 г. Припомням, че едва през 2007 г. Юри Ленев започна да търси справедливост за понасяне на изключително интензивни болки и страдания, причинени от изтезания. Той стори това след като Софийският военен съд оправда през 2006 г. полицейските служители, а Военният апелативен съд потвърди окончателно присъдата „невинен“ за неговите биячи, платени от НСБОП!

Задачите на журналистите от TV7 и агенция ПИК преди две години е проста. Тя се състои в подхвърляне на недоверие към решенията на съдиите в Страсбург, както и към определени адвокати и правозащитна организация, водила делото. С тези познати методи, присъщи на сензационните и поръчкови медии, тв водещи и онлайн журналисти, както и техните собственици, подкопават доверието на обществото не само към отделни авторитети, но и към институцията, олицетворение на раздаването на справедливост по силата на международното право, какъвто е Европейският съд по правата на човека в Страсбург.

Какво става след долнопробните интриги през 2012? Нищо. Зам.-главният прокурор Борислав Сарафов заявява, че „не са налице обстоятелства за възобновяване на делото за убийството на Андрей Луканов“. Така на 1 април 2014 г. се слага точка на словоохотливостта на Ботьо Ботев и на журналисти като Люба Кулезич и приятелите й от ПИК.

През октомври обаче започва конкурсът за български съдия в Страсбург. Така се стига до нов тираж на компромати по темата Ленев, убийството на Андрей Луканов и съдебните решения по делото. Вече се появява нов актьор на медийна сцена – Клуб Z. Той си поставя за цел поредно размътване на водите и нивата на обществените очаквания към фигурите на справедливостта, какъвто е съдът в Страсбург. Лишен от въображение, типичен представител на медийна посредственост и евроскептицизъм, подписаният Стефан Миланов претопля стара манджа. Наистина, контекстът този път е по-сложно забъркан. За да бъде уязвен кандидатът в състезанието за съдия в Страсбург Йонко Грозев, собствениците на свободното слово съставят неадекватна схема от зависимости. Както вече споменах, името на Грозев е уличено в „опасни връзки“ с неправителствената организация БХК. НПО-то не само е спечелило делото „Ленев срещу България“, но нейният председател е и участник в комисията, която ще определи фаворитите на конкурса за ЕСПЧ. Така силата на компромата е изчислена тройно: удря се адвокат Йонко Грозев заради „конфликт на интереси“, тъй като преди 10 години е бил директор на правната програма на БХК. Удря се БХК, поради защитата на Юри Ленев срещу несправедливото решение на българските магистрати, отказали да идентифицират методите на изтезание, с които е изтръгвано признание за вина през 1999 г. и които са забранени според Конвенцията за изтезания на ООН. Ударен е накрая самият Европейски съд по правата на човека, допуснал „менте“ документи за своето решение, с което постановява първата присъда за изтезание на България.

Недопустимо, нали?

Седемчленният състав на Страсбургския съд, постановяващ присъди по силата на международното законодателство, бе оповестил през 2011 г. справедливост за пребития Юри Ленев. ЕСПЧ тогава бе излъчил към България нормата си на право за един наш съгражданин, който бе изтезаван, малтретиран унизително, нечовешки в „къщата на ужасите“ с цел изтръгване на самопризнания. Точно този съд по абсурден начин бива атакуван отново от дребни български журналисти с хоризонт не по-далеч от заплатата им, изплащана от забъркани в неясни игри медийни собственици. Конкурентът на Виктор Соловейчик и Таня Куцарова за съдия в Европейския съд по правата на човека, известният правозащитен адвокат Йонко Грозев, стана мишена на медии, объркали завинаги свободата на изразяване с изпълнението на поръчки, лобизъм и тежко увредена представа за информация и морални послания, дължащи на обществото.

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).