Мехмет Юмер: Бежанците от Турция имат основание да търсят закрила в България

 

Господин Юмер, повече от година измина, откакто България върна на Турция набедения за „гюленист“ Бююк. В медиите рядко, но все пак става дума, че освен заподозрените „гюленисти“, не получават бежански или хуманитарен статут и кюрдски активисти. На какво се дължи това според вас?

След неуспешния опит за военен преврат на 15 юли миналата година в Турция, освен чистките срещу близо 200 хиляди души, сред които има висши военни, учители, университетски преподаватели, полицаи, държавни служители един от най-силните козове на президента Реджеп Тайип Ердоган за вътрешна пропаганда стана искането за екстрадация на т.нар. гюленисти, както и настояването му пред чуждите държавни лидери за закриването на училищата и университетите, отворени по инициатива на движението, вдъхновено от турския проповедник Фетхуллах Гюлен когото той нарочи за организатор на пуча. Турският президент постигна частичен успех в това отношение главно в държави, които не са страна в никакви международни конвенции и договорености относно защитаването на човешките права и свободи. Например в Малайзия бяха задържани и върнати на Турция трима души – един бизнесмен, един учител и един университетски преподавател, под предлог, че застрашават националната сигурност! За сравнение Гърция още не връща осемте военни, които избягаха там в нощта на пуча.

Не ми е известно дали има специално отношение при разглеждането на молбите за статут на кюрдски активисти, но според мен хората, които бягат от режима в южната ни съседка имат основание, защото те бягат от една империя на страха.

През 1943 г. пловдивският митрополит Кирил влиза в еврейския лагер в града и заявява, че ще тръгне с подготвените за депортиране, ако те не бъдат освободени*. Ето, дори само този пример е достатъчен за една нация да се гордее докато свят светува. Това е най-високият връх на хуманизма, който може да се достигне. Защото няма нищо по-ценно от човешкия живот. Мисля че в този дух трябва да бъде и съвременното държавническо мислене, независимо кое правителство е на власт.

Вестник  “Сега” публикува наскоро данни на Държавна агенция за бежанците, според които става ясно, че се връщат в Турция и хора, потърсили убежище в страната ни. Доколкото ми е известно, става дума за бежанци по „политически причини“ от режима на Ердоган! Защо?

Има редица доклади, които показват, че Турция на Ердоган изостава в областта на демокрацията, свободата на словото и човешките права. След опита за преврат в Турция беше въведено извънредно положение, което се удължава през три месеца и до днес. В резултат на това повечето от клаузите на Европейската конвенция за правата на човека бяха отменени. Турция спря да изпълнява ангажиментите си, произтичащи от договореностите, по които тя е страна. Според индекса на демокрацията за 2016-та, публикуван от „Икономист“ Турция е сред страните със „смесени режими”, т.е. тя не влиза нито в категорията на „абсолютните демокрации“, нито е между държавите с „проблемни демокрации“. Друг доклад, съставен от „Фрийдъм хаус“ за 2017-та показва, че Турция не е сред „свободните държави“, а – сред „частично свободните“. Пак според доклада на същата организация в Турция няма свобода на словото. В доклада на „Фрийдъм хаус“ пише, че след неуспешния опит за преврат Ердоган се е насочил към един откровен авторитаризъм. По отношение на справедливото правораздаване южната ни съседка се нарежда на 99-то място сред 113 държави.

През последната година в Турция са закрити 195 медии, 2099 частни учебни заведения, броят на уволнените е близо двеста хиляди, около шестдесет хиляди от тях са хвърлени в затворите, включително и шестстотин майки с новородени бебета! Над двеста журналисти са в затвора. Затова интелигентните и просветените хора в Турция не виждат бъдеще за себе си в собствената им родина. Излязоха и данни за турския бизнес, който също масово изнася капиталите си в чужбина. За сравнение през 2015-та страната са напуснали едва хиляда милионери, докато за миналата година броят им надвишава шест хиляди. Причините за това се коренят както в политическите, така и в икономическите проблеми на страната.

Според данни, изнесени в медиите само в Германия близо двеста турци с дипломатически паспорти са получили убежище след неуспешния опит за преврат. Преди дни АФП публикува обширен материал, който беше широко отразен и от турската редакция на Би Би Си, озаглавен: „Образованите млади хора напускат Турция”. Един от изводите в този материал е, че особено след референдума, който се проведе на 16 април т.г. и буквално превърна Турция в едноличен режим младите и образовани хора не виждат перспектива за себе си там. Изброени са три основни причини, които карат младите турци да емигрират в чужбина: намаляването на възможностите за работа за завършилите висше образование; преобладаващият консерватизъм по време на ислямисткото управление; ограничаване на човешките права и свободи.

Като страна-членка на ЕС, България би трябвало да осъжда репресиите в Турция след несполучливия опит за преврат от 15 юли 2016. От друга страна видно е,че във външната ни политика се стараем да бъдем повече „добри съседи“ и да заслужим още похвали от диктатора Ердоган. Как ще коментирате това противоречие?

От медиите стана ясно, че има доклад, изготвен от анализаторите от разузнавателното звено към Върховния представител за външната политика на ЕС Федерика Могерини, според който опитът за преврат в Турция не е бил планиран и организиран от живеещия в изгнание проповедник Фетхуллах Гюлен. В този поверителен документ се твърди, че Гюлен определено не е играл ключова роля в опита за преврат на 15 юли 2016 г. А президентът Ердоган твърди точно обратното и използва това като претекст за политически чистки, разчистване на сметки, гонения и репресии срещу опонентите си. От друга страна, САЩ не склоняват да върнат Гюлен въпреки яростните настоявания на Анкара, защото не получават убедителни доказателства в това отношение.

Според друг доклад, който беше публикуван от Стокхолмския център на свободата въобще не става дума за истински преврат, а само за създаване на повод за преследване на критиците и опонентите на авторитарния държавен ръководител.

От казаното дотук се налага изводът, че Европейският съюз и САЩ не вярват, че зад опита за преврат стои Гюлен, както твърди Ердоган. Като страна-членка на ЕС в интерес на България е да бъде екипен играч, заедно с европейските държави в отношенията с Турция. Разбира се, това не изключва поддържането на двустранни добросъседски отношения с южната ни съседка.

Известен сте със задълбочените си критики срещу Реджеп Тайип Ердоган. Турският президент направи изказване на официалната церемония по повод откриването на 72-рата годишна сесия на Общото събрание на ООН. По време на изказването му е направило “неприятно” впечатление преобладаващият брой празни седалки в пленарната зала на Общото събрание на ООН. Тотално изолиран ли е Ердоган?

Днес Ердоганова Турция все повече се отдалечава от Запада. Преговорите на страната за членство в Европейския съюз са под въпрос. Всички си спомняме острия език на турския президент към западните държави, особено спрямо Германия и Холандия преди референдума за промени в конституцията, защото двете държави не позволиха да се провежда агитация на тяхна територия. Разрушаването на мостовете със Запада се прави за политическото оцеляване на турския президент. След най-големия мегакорупционен скандал в републиканската история на Турция четирима министри от кабинета на Ердоган (тогава премиер) бяха принудени да подадат оставки, а единият от тях заяви, че всичко което са правили, е било със знанието на премиера. По онова време започнаха и масовите атаки на властта срещу медиите, които изобличаваха корупционните схеми на властта. Но тогава Европейският съюз предпочете да си затвори очите за всичко това и да преговаря с Турция за изпълнението на споразумението за реадмисия срещу визово облекчение и увеличаване на финансовата помощ от три на шест милиарда, защото турският президент размахваше картата с бежанците. Ако си спомняте, един гръцки сайт публикува протоколите от срещата между Ердоган, председателя на Европейския съвет Доналд Туск и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по време на срещата на Г-20 в Анталия през 2015 г. От тях ставаше ясно, че турският президент е заплашил да наводни Европа с мигранти, ако лидерите на Европейския съюз не му предложат по-изгодни условия за справяне с бежанската криза.

През това време настъпиха промени във външнополитическата ориентация на Турция. Особено след опита за преврат в проправителствените медии започнаха да се правят внушения, че Европейският съюз и Западът не са приятели на Турция. За Ердоган това е печеливш ход, защото той знае, че ако поддържа западния курс на страната, рано или късно Турция трябва да се върне към върховенството на закона и демократичните ценности. А това ще отвори пътя на безпристрастното разследване на мегакорупционния скандал от 17 декември 2013 г. Затова казах, че отдалечаването от Запада става в името на политическото оцеляване на президента Ердоган. А от това губи Турция.

От друга страна, след референдума за конституционни промени Турция се управлява еднолично с декрети, издавани в условия на извънредно положение. Липсва разделение на властите, няма спирачка срещу едноличната власт на президента. Съдебната власт е подчинена на политическата. В тази връзка много добре трябва да се проследи какво развитие ще има предложението на Европарламента за прекратяването на преговорния процес за присъединяването на Турция. Има голяма вероятност в рамките на една година това предложение да бъде одобрено от Европейската комисия.

 

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).