Мехмет Юмер: Смехотворно е в ерата на социалните медии и интернет турската държавна телевизия да забранява песни, те продължават да се слушат от масовата публика

от -
241
TRT Turkish _Radio - СБЖ/БТА

Господин Юмер, преди дни турската радио и телевизия TRT забрани над 200 песни. Официалните говорители настояват, че според закона ТРТ има право да вземе мерки. Кажете накратко, за цензура ли става дума?

В интерес на истината от изявлението на Турското радио и телевизия TRT стана ясно, че мярката е взета още през 2016 г., когато Съветът за контрол и координация на предаванията към TRT е спрял излъчването на 2 ТВ програми, 30 телевизионни и 8 радио реклами и 208 песни – 142 на турски, 66 на кюрдски. Но темата стана обществено достояние едва миналия месец, след като депутатът от Републиканската народна партия (РНП) Атила Сертел повдигна въпроса в Комисията за обществени инициативи към турския парламент. Сертел сравни тази ситуация със ограниченията след военния преврат през 1980 г., като заяви, че „четирийсет години по-късно забраните отново вампирясват“. Турският депутат от РНП обърна внимание и на факта, че по държавната TRT, която се издържа с парите на данъкоплатците охотно излъчва песните и концертите на близките до властта изпълнители, не налага цензура на предаванията и сериалите, в които има обиди към Ататюрк, но забранява музикалните творби на музиканти, които имат милиони почитатели в Турция. Атила Сертел обобщава, че този подход илюстрира в пълна степен управленския модел на Партията на справедливостта и развитието.

Забранените песни са със заглавия „Аз съм пиян“,“Чисто гол“, „Земя на сълзи“, „Тиранин“. Турският вицепремиер и говорител Бекир Боздаг подчертава, че мерките са във връзка с нецензурни изрази, алкохол, цигари…

Не съм запознат с текстовете на всичките 208 песни, за да кажа дали сред тях има творби, които попадат под ударите на закона, но поне за по-известните песни, включени в забранителния списък не виждам причина за подобна мярка. Дори звучи смехотворно в ерата на социалните медии и Интернет държавната телевизия да налага подобни ограничения, тъй като те продължават да се слушат от масовата публика. Според мен в случая става дума за борба между ценности. Турция на Ердоган вече не гледа към цивилизования свят.

Доколкото зная, и в други времена са били спирани песни в Турция под предлог че са порнографски, насърчавали алкохолизма, самоубийството. Кое е новото в ситуацията със свободата на изразяване?

В коментара си, свързан със забранените песни турския журналист Джунейт Йоздемир казва, че Турция е държава, в която човек има чувството, че е част от един непрекъснато повтарящ се филм – сменят се героите, режисьорите, но сценарият си остава същият. Той също припомня, че в годините след военния преврат през 1980 г. върху турската държавна телевизия е оказван натиск относно музикалните творби и стига до извода, че онова разбиране пак се е върнало на дневен ред. От друга страна, колумнистът на вестник „Хюррийет“ Дениз Зейрек написа статия по темата, в която твърди, че ако TRT продължава в този дух, няма да остане песен за излъчване. Така че няма нищо ново под слънцето, с други думи, когато е налице военен режим, диктатура или еднолична власт наред с всичко останало изкуството също страда от тежките забрани.

Управляващата „Партия на справедливостта и развитието“ на президента Реджеп Таййп Ердоган е внесла проектозакон, който гарантира, че всички ауидио – и визуални записи, появяващи се онлайн, ще са под властта на правителствен броудкастинг. Не означава ли това свръхразширяване на контрола на един правителствен орган?

Искам малко да я разширя отговора си. Тук  говорим за забранителен списък с песни, но съществуват и списъци с хора, които под натиска на властта или са изгонени от работа, или арестувани и хвърлени в затворите. Ето това е по-страшното! Десетки хиляди души бяха отстранени от длъжност с декрети, издадени по време на извънредното положение. Турция се управлява с декрети. Еднолично. Разделението на властите е формално.

Парадоксалното в случая е, че когато управляващата в момента Партия на справедливостта и развитието (ПСР) прави първите си стъпки в политиката, защитата на свободното слово е широко застъпено в нейната програма. Днес свободата на словото и печата не се зачита, а неудобните на властта журналисти биват изхвърляни от работа. Днес ситуацията в Турция напомня ранния републикански период на еднопартийно управление, когато доминира волята на един авторитарен лидер. И се прави опит тази доминация да се институционализира под формата на президентска република от „турски тип”. Игнорира се плурализмът, както и основните права и свободи.