Михаил Иванов: Българските партии, включително ДПС, са стерилни

 

Беше ли преведена правилно думата „родина“( „анаватан“)произнесена от лидера на ДПС? Политически неутрален ли бе коментарът по този повод на президента Румен Радев. Какво означаваха протестите пред централата на партията ДПС от ВМРО?Лоялна ли е наистина партията към България, както твърдят изтъкнати лидери на ДПС?

Потърсихме за отговори на тези въпроси един от най-авторитетните експерти по проблемите на малцинствата доц. Михаил Иванов.

 

В началото на юни делегация на ДПС, водена от председателя на партията Мустафа Карадайъ, посети Анкара. Тя беше приета на най-високо равнище. На 5 юни представителите на Движението бяха приети от президента Реджеп Ердоган, в присъствието на външния министър Мевлют Чавушоглу  По-рано същия ден те посетиха председателя на меджлиса (Народното събрание) Мустафа Шентоп, по време на срещата с когото Мустафа Карадайъ е направил при закрити врати изказване, предадено от Анадолската агенция (АА). (Относително пълна представа за изложената позиция на ДПС е дадена в Debati.bg.)

Темите в изказването на Карадайъ са две – предстоящите избори и проблемите със съхранението на турската идентичност. Той остро критикува отношението в България към правата на турците, включително в областта на образованието и апелира за сътрудничество между двете образователни министерства във връзка с изучаването на турския език. Според него турците, които са депутати от други партии, не могат да защитят правата на турците. Що се отнася до предстоящите избори на 11 юли, Карадайъ заявява, че поставената цел пред партията е да достигне 400 хиляди гласа, от които 50 хиляди от Турция. Ако ДПС станат ключова партия – казва той – тя ще може да изгради много по-добро бъдеще за турците в България.

Повечето издания се ограничиха само с тиражиране на неясно от кого направен превод на един пасаж от изложението на Карадайъ, според който председателят на ДПС е казал:

„Тази земя (Турция – бел. ред.) е нашата земя. Не сме имигранти тук. Турция е нашата родина. Останахме там (в България – бел. ред.) след Османската империя, нашата битка е в защита на нашата турска идентичност, в защита на нашите език, религия, обичаи.“ (цитатът е по сайтовете Дневник, Медиапул, Клуб Z и News.bg).

Преводът на тези думи на Карадайъ беше публикуван на 8 юни в медиите едновременно с реакцията на президента Радев, който заявява:

„Лидерът на ДПС следва да преосмисли понятието Родина и в какъв контекст го употребява. И да си припомни клетвата, която е положил пред българското Народно събрание да спазва българската конституция, където ясно е заложено, че не може да се създават партии на етническа и верска основа.”

Последва бурна обществена реакция. За българското общество не е приемливо да се заявява, че турците в България смятат земята на Турция за своя  земя и че Турция е тяхната родина.

В дискусията се включих и аз, като направих във Фейсбук крайно остър коментар, който беше цитиран изцяло във в-к „24 часа“. В последвалите оживени обсъждания на моята страница моите приятели във Фейсбук  турците Ахмет Кодак, Ерол Дуранов и други обърнаха внимание, че тиражираният превод е сгрешен. По-късно на 9 юни Анадолската агенция заяви, че думите на Карадайъ са преведени некоректно и това е в основата на острите политически реакции в България.

Обърнах се към специалист, познавач както на турския език, така и на общия контекст, който направи езиков анализ на израза на Карадайъ, като отчете становището на Анадолската агенция (АА).

Ето коригираният превод на съответния пасаж:

„Карадайъ, който припомни, че сънародниците му са дошли в Турция преди 100-150 години, заяви: „Тези земи (според АА се отнася до България) са нашите земи. Ние не сме имигранти там. Турция е нашата анаватан (майка родина). След Османската империя останахме там. Нашата борба е да съхраним турската идентичност. Да съхраним езика, религията, традициите. Истина е, че преживяваме трудности.“[1]

Разликата между двата превода е очевидна и много съществена. Остава открит въпроса това провокация ли е или липса на професионализъм. Във всички случаи този случай поражда недоверие към българските медии, което е крайно неприятно. До сега не ми е ясно някой да се е извинил за допуснатия гаф.

Некоректният превод даде удобен повод на българските националисти от коалицията „Българските патриоти“ да се опитат да разпалят предизборна истерия, като публикуваха декларация, в която обвиниха ДПС в национално предателство и  поискаха прокуратурата да се самосезира по главата „Престъпления против републиката“ от Наказателния кодекс. На митинг, проведен пред централата на ДПС на 9 юни в София, те заявиха, че ще блокират отново границата в деня на изборите – 11 юли, с което напомниха за срамните сцени от изборите през 2017 г., когато Валери Симеонов блъскаше възрастни жени туркини на граничния пункт „Капитан Андреево“. По този начин националистическата коалиция се стреми да привлече повече поддръжници и така да засили позициите си на изборите. От своя страна нейното агресивно поведение всява напрежение сред турците и помаците у нас, което ще консолидира голяма част от тях да подкрепят ДПС. Този сценарий до сега многократно е наблюдаван в предизборна ситуация през последните 32 години. Неговата същност е във взаимното политическо усилване на етноцентризмите, което става за сметка на останалите играчи на политическата арена.

Необходимо е пояснение за думата „анаватан“, за която много се писа и говори тези дни. Това е съставна дума, която се състои от „анá“, което значи майка, и „ватáн“, което значи родина. С други думи буквалният превод е „майка родина“. От друга страна  според Тълковния речник на турския език, издание на Турския езиков институт (Türk Dil Kurumu), думите анаватан (ana vatan)  и анаюрт (ana yurt) са синоними. Основното значение на анаватан  препраща към  анаюрт[2]. За  анаюрт в речника е дадено, че означава: „първото място, което е завзето (заселено) като място за живеене“. Следователно анаватан (или анаюрт) това, е там, където народността  се е установила за първи път, там където е издигната първата юрта. В този смисъл Майка родина (анаватан) има символно значение като част от народностния мит за произхода на всички турци и заема важно място сред кодовете на турската народностна (етническа) идентичност. Турците навсякъде по света смятат, че мястото, където най-напред са се заселили и откъдето са се разпространили, или, иначе казано тяхната Майка родина, е днешна Турция.  Това е много близко до израза „Майка България“, който често съм чувал от бесарабските българи и българите от Западните покрайнини, както и от други наши сънародници в чужбина.

От общуването си с турци и помаци знам, че не малко от тях гледат на Турция,  като на опора,  като на страна, която да ги приюти, ако изпаднат в беда. Някой може ли да отрече, че през изминалите 133 години от Руско-турската война, те неведнъж са изпадали в беда в България, неведнъж са били подлагани на тормоз и насилие. Още е пресен споменът за асимилационната политика на комунистическия режим, да не се връщаме по-назад в историята.

Знам още, че, за да се чувстват спокойно нашите сънародници турци, е необходимо отношенията между България и Турция да са добри. Тогава те не са раздвоени между тяхната родина България и тяхната Майка родина – Турция. Ние, българите, не трябва да ги ревнуваме подозрително, а да осъзнаем и приемем, че турците  в България имат естествено установени исторически, религиозни и културни връзки с Турция, в която живеят стотици хиляди  техни родственици.

Нека сега да погледнем по-широко на изказването на Мустафа Карадайъ.Той е заявил пред председателя на турския парламент: „Нашата борба е да съхраним турската идентичност. Да съхраним езика, религията, традициите.“

В България наистина  държавата не подкрепя или подкрепя крайно недостатъчно съхранението и развитието на езика и културата на етническите, езиковите и религиозните малцинства. В това отношение сме много по-назад от почти всички европейски държави. Ние сме несравнимо по-назад от Молдова, Украйна, Сърбия и Румъния където има български малцинства. Да не говорим за Унгария, Словакия, Полша, Финландия и т. н. Ние сме по-назад от самата Турция, където има държавен телевизионен канал, който излъчва целодневно на кюрдски език. Само един пример: Докато през 1993 г. след решението на правителството на Филип Димитров за въвеждане на турски език в общинските училища този език се учеше от над 100 хиляди ученици, то сега учениците, които изучават турски език са само няколко хиляди.

Отговорността за това е на правителствата и съответно на политическите партии. Те не провеждат етническа политика, насочена към поддържането на добри етнически отношения,  не правят и не предвиждат да правят необходимото за съхранението на идентичността на малцинствата, за тяхната култура и език. Това може да се види от програмните намерения на политическите формации в навечерието на поредните избори. Огромното мнозинство от партиите са стерилни към тези проблеми. Включително партиите на така нареченото „статукво“, включително партиите на така наречената „промяна“.

Много искам да не съм прав. Много искам поне някои партии да ме опровергаят в предизборната борба и в бъдещата си политика в новия парламент.

Наблюдателният читател вероятно е забелязал, че аз имам предвид и ДПС. Мустафа Карадайъ твърди пред висшето ръководство на Турция, че те се борят за съхранение на турската идентичност. Не виждам  да са запретнали ръкави и да водят такава борба. Пита се какво е направило Движението за защита на турския език и култура през последните десет години? Дори и да има нещо, то е незабележимо малко. Или трябва да се чака ДПС отново да стане „ключова партия“, за която гласуват 400 хиляди, за да може успешно да се „бори“ за идентичността на турското и другите малцинства.  Но то вече е било неведнъж „ключова“ партия. Само преди 12 години Движението беше в продължение на 4 години управляващо заедно с БСП и НДСВ. Какво направи тогава?

Това, което липсва в думите на Мустафа Карадайъ в меджлиса, така както са предадени от Анадолската агенция, е темата България. България дори не се споменава поименно, за нея се споменава като за „там“. Това не може да се премълчи. Ние с Турция сме съседи и сме съюзници в НАТО и това са достатъчни основания, за да искаме отношенията между двете държави да бъдат много добри. Турците в България и техните родственици в Турция са силно заинтересовани от това. Както всички други национални български партии  Движението за права и свободи е призвано да дава своя принос за нашите добри съседски и съюзнически отношения.

 

 

[1] Оригиналния пасаж на турски  предаден от АА е:“Soydaşlarının 100-150 yıl önce Türkiye’ye geldiklerini hatırlatan Karadayı, “Bu topraklar bizim topraklarımız. Biz muhacir değiliz orada. Türkiye anavatanımız. Osmanlı’dan sonra oralarda kaldık. Bizim mücadelemiz Türk kimliğimizi korumak. Dilimizi, dinimizi, adetlerimizi korumak. Zorluklar yaşadığımız bir gerçek.” dedi.“

[2] Наред с това основно значение в речника  има и второ значение, което е: място, където нещо се е появило или е било видяно за пръв път.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Михаил Иванов

Михаил Иванов е преподавател в Нов български университет, съветник по етническите въпроси на президента Желю Желев през 1990-1997 г.