Мила Искренова: Фалшът вече не шепне. Той ечи

24061_314763894695_741734695_3363073_898612_n

Мила Искренова е сред най-изявените български хореографи, работещи в областта на съвременния танц. Специализирала е в Германия, Великобритания и Франция. Автор е на хореографията на над 50 телевизионни и театрални постановки, мюзикъли и авторски спектакли. Педагог, автор на статии и есета в областта на танцовата естетика.

Преди изборите казахте, че винаги се радвате на съвсем малките резултати и подобрения. Като хореограф знаете колко бавно се случват едни промени в тялото и в съзнанието и че не очаквате никаква идeалност. Изненадаха ли ви резултатите?

Не. Нито съм очарована, нито съм разочарована. Те бяха предрешени, следваха своя логически ход . Хората реагираха твърде благосклонно, толериращо. Самият факт, че гласуваха, е израз на толерантност. Гласувах и аз, макар че лицата в новата партия Реформаторски блок не са нови. Стопроцентово доверие към никого нямам, изпитвам съмнения и задръжки. Видях как в рамките на 24 часа съмненията ми започнаха да се оправдават… Онова, на което се надявахме „прогресивно“ мислещите хора – дясноцентрирано, проевропейско управление, с подкрепа от Европа и дори на САЩ, едва ли ще се получи.

В средата на лятото „Маргиналия“ започна рубриката „Площадът“. Искаме хората от протестите да разказват какви са чувствата и мислите им, защо ходеха всяка вечер на площад „Независимост“, как реагираха на падането на кабинета „Орешарски“. Разговарям с вас като една от активно протестиращите. Може ли да се каже, че площадът роди в голяма степен Реформаторския блок?

Да, да. Ходех всеки ден, защото съм много любопитна. Виках, свирех с уста. Исках онези, които се ползваме с обществено внимание силно да присъстваме. Аз съм хореограф, публичният ми статус е много добър. Радвах се да бъда с млади хора, които търсят справедливост.

Какво днес означава „справедливост“?

Означава човешкото желание да живеем в ред. Порядъчност.

Искате да кажете, че заедно с другите отивахте на площада само заради нарушеното си чувство за справедливост?

Не. Отивах, за да участвам физически и ментално в този човешки акт на Протест. Той беше красноречив израз на най-будната част от обществото. Трябва да продължим по този път. Осъзнавах всеки ден как хората преодоляха нещо важно. Преодоляха да живеят „окопано“, сами със себе си. И аз живея уединено. Работата ми е такава. На площада бях щастлива да съм с другите.

Не ви пречеха вувузелите, барабаните, непрестанните викове…

Напротив, техният шум ме енергитизираше. С една колежка от Българско национална радио записвахме този невъобразим за София звук, звуци, шум. Сега замислям да направя спектакъл с този звук. Ще се казва „Процесът JD” . Искам да поставя Жана Д’ Арк – спектакъл за това как невинността става жертва на държавните институции в името на висша цел. Доста хора от интелектуалния свят правят такова жертвоприношение. Те се поставят в унизителна ситуация, субсидират държавата давайки безвъзмездно своя талант и качества!

Тези ли хора виждахте на площада?

Да, те бяха за мен най-осъзнатите, мислещите за бъдещето на страна ни. Беше ужасно точно те да бъдат упреквани в кариеризъм, да ги наричат „хунвейбини“!

Разбирам какво разказвате. Имаше медии, които открито дискредитираха Площада и Протеста. Една от възможните причини за това бе прииждането на привърженици или дори членове на партия ГЕРБ.

А защо да не идват? Партиите са за това. Те умеят да организират съмишлениците си, интелигентските среди. Ако трябва, могат да направят и „революционен комитет“! Да има видимост на гнева! Искахме работеща съдебна система: трябваше да има плакати, някой да говори високо и ясно за това. Трябваха ни лозунги. Да викаме срещу това блато, в което затънахме. Трябваше да се говори, да се възпламеняват умовете. Днес разбирам, че няма да стане само с пърформанси. Боя се, че гневът ще въоръжи хората със сопи, дървета.

Преди години един поет (Румен Леонидов) предупреждаваше политиците,че гневът ще поиска танкове, за да се защитят от тях…

Не съм привърженик на революционни действия. Те връщат назад нещата. Трябва да се култивира човешкото мислене, да се подтиква към развитие. Това означава много образование, много промени в образованието. Виждам цели слоеве в обществото, които оскотяват.

Кого имате предвид?

Хора, които не могат да намерят работа на нивото на своята квалификация в София. Хора, които загиват от престъпна небрежност и некомпетентност. Резултат от тази нулева компетентност е и трагедията в Горни Лом. Видях безпомощност на десетки семейства от безхаберието на същия „типаж“ в Мизия. Хората се давеха и умираха, защото някой не си е свършил работата.

Има сериозна опасност да се възползват от чувствителността на протестиращите и да се направи кабинет с малки партии, злоупотребяващи с демократичните правила. Какво мислите те за това?

Аз не вярвам, че сме постигнали демокрация. Демокрацията произлиза от народа, тя се произвежда от народа. В нашия случай всичко идва от олигархията. Тези хора преди имаха политически лостове, сега имат икономическа власт. Когато човек не е изработил парите си, той не им знае цената. Не знае какво да прави с тях. Откраднаха пенсионните фондове, забогатяха. Никой не вложи парите си да създаде университет, например. Това са направили забогателите веднага след Освобождението Евлоги и Христо Георгиеви. Сътворили са Софийския университет! Днес се правят бинго зали, казина, търгуват с проституция. Не е трудно да се разпознаят причините за този упадък: новобогаташите проектират своето въображение в обществената реалност.

Депресирана ли сте?

Не, напротив! Много съм доволна! Чистенето, катарзисът сега започва! Край с фалша и лицемерието. Свърши се вече с имитацията на демокрация. Досега представяха, че това, което правят, е демократично. Демонстрираха заплахи вместо управление с разум. Зная, че ни очаква нещо много мъчително като процес. Но трябва да приемем гледката в огледалото. Без илюзии. И не говоря само за политическата класа. Всеки да погледне себе си и обкръжението си. Трябва да понесем откровението и истината за нас самите.

Говорите като политик, конструирате бъдещи и неотложни решения и действия, а сте човек на изкуството. Как ще се случи този пречистващ ни процес?

Протестите ми помогнаха да разбера много. Говорих вече за младите хора на площада. Виждах ги като растения, около които се увива плесен, налепили са се по стъблата паразитни образувания. Отрова, която не им дава да дишат, да се развиват. А единственото, което трябва се направи, е да не се пречи. Да не му пречим на това младо растение.

За поколения ли говорите?

Да, за тези които са на 25-35 години. Те вече не живеят само в България. Отдавна са вече в света. Мислят и се движат без граници. Когато осъзнаят рано, че тук нямат перспективи, отпътуват. Моите колеги , които са на по 40 години, са с разбити колене от танцуване, от изтощително всекидневно танцуване. Получават 400 лева. Срам ме е да го кажа! А други хора имат милиони. Слушах и не мога да повярвам – Иван Костов казва по телевизора „имам в КТБ само 170 хиляди“! Как ги е натрупал? От асистентската заплата! Аз работя на 5 места и не мога да спестя 10 хиляди лева!

И този протест ли е част от вашия Площад?

Пукат се балоните. Край. Фалшът вече не шепне, той ечи! Хората са много по-будни отколкото го изчисляват. Гледам от най-затънтени селца говорят пред репортери. Умни, смислени неща казват. А селата им са без ток. В 21 век – те живеят целогодишно без ток!

Снимки от спектакъла „Траектории на желанието”. Съвместен проект с Боян Воденичаров с участието на танцьори от Балет Арабеск. Спектакълът е продуциран и представен в Белгия от Валонския фестивал. Снимки: Стефан Галибов

За пръв път ли споделяте публично за бъдещия си спектакъл „Жана Д’Арк? След „Траектория на желанието“ какво ще бъде този път посланието на Мила Искренова?

Не, казала съм го и другаде. Жана Д’Арк е чистота. Искам да направя спектакъл за кризата , в която живее светът. Включително за онези, които комуникират с Бог. Изчела съм протоколите от разпита на Жана. Непрекъснато я питат вярва ли в Бог. Тя отговоря на Пиер Кушон, епископът на Бове: „Да, повече от Вас“! И казва: „Аз съм непорочно тяло, през което Бог е избрал да говори“. Обявяват я за вещица. Инквизицията винаги нарича „чуващите гласове“ вещици. А Жана Д’Арк спасява Франция! Човек трябва да внимава с преценките си. В комунистическите времена затваряха интелигенцията в лудница. Кризата у нас започна през миналия век, когато материализмът превзе ума. Наруши се балансът между дух и тяло. Това ще бъде женски спектакъл. Един ритуал, който ще представя способността на жената да се жертва в името на живота.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).