Милена Нейова: Защо се прави сензация от детските травми?

Милена Нейова е завършила богословие. Работила е в бТВ, сътрудничи на в.„Гласове“. През 2005 г. създава Сдружение „Прегърни ме”, за да работи с деца и младежи в неравностойно положение. Постепенно в проекта се включват и възпитаниците  от СУПЦ „Княз Борис І”, както и деца от ДД „Асен Златаров” в столицата. За изминалите 8 години близо 200 деца и младежи са минала през различни курсове на ателието.

Милена, когато ти се обадих  да представиш  десетгодишната  история на Ателие „Прегърни ме“, каза че си „изцедена“ от медиен интерес.  Самата ти си журналистка в „Гласове“, където  тече и кампанията за дарителските sms  „24 грама надежда“.   За да си върнете борчовете, сте обявили за продан селската къща с Рашко Младенов (Рашко Младенов е известен актьор, съпруг на Милена, живеят заедно на ул. „Алдомировска” 12, в съседство с многолюдна ромска фамилия, за чиито неволи Мarginalia писа, б.а.). Не се е стигнало до продажба, слава богу! Живееш от проект на проект… Остана ли ти надежда да издържаш тази работилница за деца, лишени от родителски грижи?

Щом ни намираш тук, в ателието, с Калина, значи имам! (Калина Колева преподава шивачество и тъкачество на децата, с Милена са вече 11 години заедно, б.а.). Сега ще ви направим чай, кафе. Но децата ще дойдат с буса в 14.30 ч. Всеки петък и събота се занимаваме с тях. Вижте рисунките и книгите им, докато приготвяме.

Доста хора разказват за теб, Може да се каже, че журналистическия елит е зад гърба ти!

Да, така е. Помагали са ми Светла Петрова, Люба Ризова, Румяна Червенкова, Пролет Велкова, Явор Дачков, Стояна Георгиева. Пролет направи ремонта на първото ателие – в гаража на ул. „Тунджа”.

Татяна Ваксберг ми подари за една Нова година книга, изработена от твоите деца… Заръча ми да те подкрепям, да разпространявам  добри думи за делата ти…

Да, имам много приятели. Показвам им какво са се научили децата да правят – комикси, ръчни книги, тъкани дрехи…

Имаш сред феновете си и цял посланик в ООН – Стефан Тафров.

Не само той. И Джема Барух, артистът Стефания Колева, Владо Пенев, Снежина Петрова, Деян Донков, Жанчето Стоянович, Марта Вачкова, много са. Списъкът с имена е дълъг . Но това не помага или поне помага за глътка въздух. Съвсем бях се отчаяла преди няколко месеца, изведнъж – звънят ми от фондация „Комунитас” – Ирина Лилова. Каза ми, „Ще подкрепим дейността на ателието, ще ви дадем и средства за творческа ваканция “какво има зад буквите”. Беше лятото на 2013“.

Колко е бюджетът, за да издържате Ателието, какво включва?

Искаме средства за хонорарите на преподавателите – художниците, които занимават децата с изкуство. Трябва ни и за наема на ателието, за режийни. Осигуряваме и стипендии, това е много важно за възпитаниците ни. Тези, които идват тук, трайно искат да се занимават с изкуство. Необходими също са средства  за  материали.

През 2011-2012 г. са  те подкрепяли “Виваком”, дори те наградиха. Защо не продължи вашето сътрудничество?

Ами, очевидно, не сме им бизнес интересни! От миналата година ни подкрепя и фондация „Америка за България“.

Три пъти използва думата „фалирахме“. Какво е усещането, че целият ти труд отива на кино, защото не можеш да намериш спонсори?

От нас няма възвращаемост. Не носим печалба. Ако произвеждахме ключодържатели, можехме да ги продаваме и да се издържаме. Така са ни казвали. Е, когато направихме онзи магазин, продавахме някои от дрехите, които децата бяха изработили. Но това е нищо, не можем да си платим тока дори.

Но тъкмо  с тези етнокостюми  спечелихте конкурс и това  ви отведе в Москва.

Като се върнахме, нямахме вече нищо. А, не – имах борчове. Около 15 хиляди…

Сега ви намираме в Католическата църква. Много е хубаво тук.

Запознахме със Станка Желева. (Станка Желева е дъщеря на президента Желю Желев, основател на фондацията „Изиарт“ – лесно изкуство, занимава децата с култура и изкуство, прави детски фестивали, летни училища, б.а.). Тя беше впечатлена  от ръчно направената  книга с рисунки „Чудесата на Христос . Лазаре“. Каза леле, какви работи правите!”. Свърза  ме с Богдан Паташев, първи секретар в посолството на Малтийския орден у нас. Той ни настани в тази стая. Договорът ни с Екзархията се подновява всяка година.

Разкажи за децата. Винаги ми е правило впечатление, че гледаш на тях със страхотно доверие в потенциала им.

Така е. Тези, които имат дарби, се развиват страхотно. Искам да кажа, че всички, които проявяват интерес и идват в Ателие „Прегърни ме“, имат дарби. Някои искат да кандидатстват в Художествената академия. Анио например. Здравчето иска да кандидатства в НАТФИЗ. Рашко й помага. Ще я води на консултации при Иван Добчев.

Опитвам се да разбера дали е устойчива идеята ти без средства да поддържаш тази работилница. Няма ли да се откажеш? Откъде е тази силна мотивация да правиш за децата  дори от гетото пространство със слънце, дървени маси за рисуване, стан за тъкане?! Обичат ли те? Трудни ли са?

Трябва да научим децата да поемат отговорност. Вътре в дома  те имат храна, топло е. Научени са на безпомощност. Нищо не зависи от тях. Ела да видиш какво е навън, казвам им. Трябва да се работи, да се развива човек. Всеки може да се развива. Искаме да им покажем какво е животът „зад решетките“. Казваме им „ето, може да правите разни хубави неща”. Отначало идват намусени, груби, недодялани, без никакво самочувствие. Те са по на 14-15 години, пубертетът ги тресе. Като им кажеш няколко пъти „браво, ти си успял“, стават чудеса.

Наскоро в „Шоуто на Слави“ говориха за тежки нарушения  на  детските права  в  един от домовете , с който вие отдавна работите (Дом за деца  в  Доганово, което  влезе в доклада на правозащитници с примери за сексуално насилие над едно дете, б.а.). Какво знаеш по случая?

Възмутена съм. Децата са го гледали и не можеха да повярват на очите си. Бяха обидени, оскърбени. Искам да кажа пред “Маргиналия” – това, което направиха от БХК, е безотговорно и непрофесионално, това е безобразие! Разказват за един случай от 2008 г. с дете, болно от шизофрения. То е преживяло нещо, за което е сезирана  Държавната агенция за закрила на детето. Имало е прокурорски проверки и документите отлежават в дома. Да ги бяха поискали от директорката, преди да хвърлят в ефир такова обвинение. Защо им е било необходимо да пипат грубо в травмата? Те обобщаваха , че такъв е животът в  дома в Доганово –  това е недопустимо. Внушаваше се, че тези деца живеят в насилие, че проституират? Има домове, в които се случват наистина такива ужасни неща с децата, но Доганово не е един от тях. Там  растат и живеят спокойно, обичани. Не случайно, когато миналата година искаха да изведат 12 възпитаници от тях в защитени жилища, те бяха стресирани. Заплашваха с неподчинение, ако ги принудят да напуснат дома в Доганово.

Познавам докладите на БХК. Колегите знаят, че не трябва да вредят с изнасяне на информация за конкретни случаи. Правозащитният мониторинг е етичен спрямо децата,  много се  внимава да не бъдат наранявани  с въпроси. Щади се психиката им.

Говорете с директорката Оля Ленкова! Тя е спечелила конкурса за директор през 2011 г. Питайте я оттогава до днес  дали се е случвало насилие върху деца и между деца в дома. Защо ще разказват отдавнашен единичен случай? Дават ли си сметка какво причиняват на децата? Вижте ги как общуват с директорката си – те я обичат, боготворят я. Ако такова ужасно нещо се е случило някога или се случва в момента, така ли ще се държат днес? И дори да са преживели преди повече от шест години с едно болно дете такава травматична история, защо им се напомня?  Защо ги представят пред зрителите като съучастници в този ужас?

Нормалността не е търсено меню. Изоставените деца често влизат в рубриката „гадни сме“. Разкази за секс, проституция, насилие, дрога – повече зрители. Така впрочем е и за адвокатите – повече нарушени права, повече работа…

Години наред преподаваме на тези деца изкуство, четем книги, развиваме артистизма им. С  работа върху себе си, със страшно много  труд  тези 12-15 годишни млади хора се опитват да преодоляват  негативната  „идентичност“, която обществото им приписва като изоставени от родителите си.

Стигмата ги преследва през целия им живот.

Тогава защо го изнасят по телевизията? Защо се оклеветява един от най-добрите домове, какъвто е този в Доганово? Няма любов към децата в това. Търси се сензация.

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).