Могат ли чернокожите в САЩ да бъдат определени като бежанци?

Да предположим, че клиент влиза в офиса ми и ми казва, че полицаи в неговата страна са пребили някого до смърт заради извършени дребни престъпления. Да предположим, че той казва, че полицаите са застреляли в гръб и убили друг човек, когато е бягал от тях. Или че са арестували жена в колата й, пратили са я в затвора, където тя три дни по-късно умира. Че дванадесетгодишно момче във вашата страна е било простреляно и убито от полицията в парка, в който си е играло.

Да предположим, че той ми казва, че всичките тези жертви са от една и съща етническа общност – общност, чиито членове се страхуват да не пострадат, да не бъдат измъчвани или убити от полицията или от надзирателите в затвора. И че всичко това става надлъж и шир в градовете и градчетата на неговата страна. При това положение аз, като имиграционен адвокат, бих му казал, че той има обосновано право да иска защита и убежище в САЩ по силата на американските закони.

Но ако по-нататък той ми каже, че е от Америка? Чернокожите в САЩ се сблъскват с такива расови насилия, които ни позволяват да ги приемем като бежанци, ако те не живееха вече в страната ни.

През последните десет години аз, в качеството си на адвокат, представлявах пред съдилищата и давах юридически съвети на стотици имигранти, които се бяха сблъскали с имиграционните власти и очакваха депортиране. Мнозина се страхуваха от преследване в собствените им страни и търсеха защита в САЩ. За да получат статут на търсещи убежище и право да останат в страната, аз показвах на съда, че клиентите ми основателно се страхуват от бъдещи преследвания от правителството или от групи, които правителството не може или не желае да контролира. В един случай аз успешно обосновах, че ако клиентът ми се върне в родната си страна, той би могъл да бъде несправедливо затворен и физически увреден поради своите религиозни вярвания. Чернокожите американци също така познават риска от несправедливо лежане в затвор и от нараняване на тялото твърде добре.

Според законодателството на САЩ за търсещите убежище, преследването трябва да е на основата на раса, религия, националност, членство в някакви социални групи или политически възгледи. В много случаи съдилищата са постановили, че насилието, причинено от полицейски служители, незаконното задържане, изнасилването, нападението, побоят и изпращането в затвор са съставните части на явлението „преследване“. Дори нефизическите форми на вреда, като преднамереното поставяне на някого в силно неизгодно икономическо положение, психическата травма, лишаването от храна, от жилище, от платена работа или от други съществено важни за човека блага, може да бъде елемент от „преследването“. Например, Апелативният съд на 9-ти федерален съдебен окръг постанови, че индивид, който е бил арестуван, държан три дни в ареста и след това незаконно обвинен в извършването на престъпление, е бил преследван. В друг случай съдът решава, че преследването включва етническа дискриминация, при това толкова сурова, че жалбоподателят не е могъл да си намери работа в областта, за която е имал професионална подготовка.

Това звучи ли ви познато?

САЩ претендират, че са държава, която закриля бежанците, а не ги „произвежда“; че са страна, която наказва другите страни, ако те нарушават правата на човека. Но какви са свидетелствата, които показват колко много път още трябва да извървим, за да изкореним расовата несправедливост и насилието? За да дадем пример за преследването на чернокожи, не е необходимо да се връщаме 400 години назад към робството, линчуването, сегрегацията и Джим Кроу[1]. Вместо това, ще се съсредоточа върху широкоразпространената днешна расистка система на проследяване и контрол от страна на полицията, масовото хвърляне на хора в затвора и избирателното преследване.

Мога да почна с разказ за историята на Алфред Уудфокс, афроамериканец, който прекара повече от 40 години в единична килия в затвора по силата на присъда, която едва наскоро беше преразгледана. ООН призова за „абсолютна забрана“ на затварянето на хора в единични килии за период, по-дълъг от две седмици. Затворническите власти продължават да държат Уудфокс в единична килия. Макар че, както е добре известно, е много трудно да се намерят данни за затварянето в единични килии, едно изследване на Мичиганския университет показва, че то непропорционално много засяга цветнокожите.

Афроамериканците представляват само 13 процента от общото население на САЩ, но те съставляват 31 процента от хората, убити от полицията през 2012 г. Според анализа на изследователския център ProPublica за времето от 2010 до 2012, вероятността един чернокож тийнейджър да бъде убит от полицията е 21 пъти по-голяма, отколкото ако младежът е бял. В САЩ има 1 милион и 600 хиляди чернокожи мъже в затвора, в пробация или освободени условно, което е два пъти повече от броя на чернокожите роби през 1850 г.

Бих припомнила също, че през 1985 г. полицията във Филаделфия хвърли истинска бомба върху офиса на МОВЕ, една политическа организация на чернокожи, убивайки 11 чернокожи граждани, включително пет деца, и разрушавайки 61 къщи, деяние, за което нито един градски чиновник не беше наказан.

В по-ново време, при скандала с ипотеките [става въпрос за даване на ипотеки на лица с нисък кредитен рейтинг срещу висока лихва, което се смята за една от основните причини за финансовата криза в САЩ, бел. ред.], при който също така почти нямаше наказани, можем да видим, че жертвите сред чернокожите общности са непропорционално големи. Чернокожите и испаноговорящите беше два пъти по-вероятно от белите да получат тези рисковани, високолихвени заеми.

Бих цитирала и доклада на Министерството на правосъдието, който сочи, че във Фъргюсън[2] съдилищата бяха въвлечени в преднамерена расова дискриминация, докато прилагаха закона. Бих изтъкнала, че чернокожите мъже получават затворнически присъди, които са средно с 20 процента по-дълги, отколкото присъдите на белите мъже, извършили същите престъпления. Че някои градове полицейските служители съвсем рутинно са въвлечени в практики на расово профилиране и на противоконституционно спиране на автомобили. Бих изтъкнала факта, че от 2010 г. насам в 22 щата бяха приети нови ограничения върху избирателните права, които непропорционално засягат чернокожите избиратели. Макар че вероятно не е необходимо да го правя, все пак ще добавя и това, че през 2013 г. средното благосъстояние на белите домакинства възлизаше на около 141 900 долара, докато на чернокожите домакинства то беше около 11 000 долара.

Тази страна е опасна за чернокожите хора. Чернокожите родители живеят във всекидневен страх, че децата им ще станат жертва на насилието на държавата и на терор на расова основа.

Ако бяха останали живи, Трайвън Мартин, Ерик Гарнер, Мелида Уилямс, Тимъти Ръсел, Джон Крауфорд, Рекия Бойд, Майкъл Браун, Акай Гурли, Уолтър Скот, Ейзъл Форд, Мия Нол, Донтър Хамилтън, Тамир Райс, Таниша Андерсън, Мириам Карей[3], Ивет Смит, Самюъл Дюбоз и много други биха могли да демонстрират, че имат дори повече от сериозни основания да се страхуват от преследване от страна на правителство им или от индивиди, които то не можеше или не искаше да контролира.

Чернокожите американци не би следвало да напуснат тази страна, търсейки убежище.

 

Статията е публикувана в американския вестник „Вашингтон пост“ на 14 август.

Превод: Емил Коен

 

[1] „Джим Кроу“ е синоним на презрително отношение към чернокожите, а също се използва като съкращение за означаване на сегрегационното законодателство в редица щати на САЩ след Гражданската война (1861-1865 г.), които разделят публичните пространства в градовете на такива, които са резервирани само за белокожи и до които чернокожите нямат достъп, бел прев.

[2] Става дума за големите расови вълнения в американския град Фъргюсън, избухнали през август 2014 г. след като бял полицай застреля 19 годишния чернокож младеж Майкъл Браун, бел. прев.

[3] Мириам Карей е млада афроамериканка, пътувала от щата Кънктикут към Вашингтон с колата си заедно с бебето си, която е  била безпричинно застреляна от полицията, бел. прев.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Раха Джорджани

Раха Джоржани е имиграционен адвокат и служи в офиса на омбудсмана на окръг Аламеда, Калифорния. Тя също така е професор в Дейвис колидж, щата Калифорния.