Най-старата световна загадка в областта на публичната политика

През 1893 г. драматургът Джордж Бърнард Шоу, пламенен защитник на правото на жените да гласуват и на женското равноправие, написа пиесата „Професията на г-жа Уорън“, в която главната героиня е съдържателка на няколко публични дома. Произведението – от позицията на феминизма – оправдава упражняването на нейния доходоносен бизнес с проституция.

Пиесата не е порнографска, не възбужда похот и не е написана на груб език, но въпреки това минават цели осем години, преди да се постави на сцена. Премиерата й през 1902 г. е в един малък театрален “клуб”, присъствието в който се уж се ограничава само до членовете му. На представянето на драмата в Ню Йорк през 1905 г. има внезапна полицейска проверка.

Тази седмица Амнести интернешънъл обяви, че е решила да започне застъпническа кампания за декриминализация на проституцията. Такава беше и позицията на Бърнард Шоу. Но предизвиканата решението полемика показва, че по този въпрос общественото мнение не се е изменило много през последните стотина години. Време е да го преразгледаме.

Разбира се, днес има много злини, свързани с проституцията, точно както беше и по времето на Шоу. Тогава ХИВ/СПИН още не беше заплаха, но сифилисът беше неизлечима болест и често водеше до обезобразяването на болните, до лудост и смърт. И сега, и тогава, мнозина от тези, които се занимават с проституция, стават жертви на насилие, биват принудени да станат част от занаята и им се пречи да се измъкнат.

И все пак не е достатъчно просто да отбележим злините, които се асоциират с проституцията. Правилната реакция трябва да е да търсим най-добрите начини да ги смекчим.

Нито един от множеството опити да се ликвидира „най-старата професия в света“ не успя да я премахне изцяло. Криминализирането й очевидно е неефективно, а освен това то може да е и контрапродуктивно. Страхът от наказателно преследване може да обезкуражи принудените да проституират или жертвите на насилие да потърсят помощ.

В много страни голям брой от проституиращите са имигранти без легален статут. Поради това те особено се страхуват от правоприлагащите органи. На много места полицията от своя страна също експлоатира проституиращите, които, поради това, че професията им на много места е криминализирана, са особено уязвими от официализирани насилия. Освен това, нелегалната природа на проституцията може да направи много трудно изпълнението на изискването на сексработниците клиентите им да употребяват презервативи, за да ги предпазят от болести, предавани по полов път. А когато проституцията не е легална, тези, които я практикуват, може да имат трудности да напуснат професията, защото криминалните им досиета им пречат да се захванат с други форми на заетост.

Един алтернативен подход, който се ползва с благосклонността на някои от критиците на Амнести интернешънъл, е т.нар. „Нордически модел“, приет в Швеция и някои други държави. Според този модел търсенето на услуги от проституиращи е престъпление, но продавачите на сексуални услуги се смятат за жертви, и по този начин не са подложени на наказателно преследване.

Колкото и привлекателен да изглежда този модел, той също има своите дефекти. Щом като една от страните във сексуалното взаимодействие бива схващана като престъпна, то проституцията ще запази своя нелегален характер. Проституиращите, които искат да останат в професията, никак няма да са склонни да свидетелстват срещу клиентите си. Резултатът е, че те трябва да бъдат принуждавани да сторят това, което води до друга верига от нарушения. Освен това, според този „Нордически модел“ клиентите, които са били ограбени от проституиращите и техните сводници, се боят да се обръщат за помощ към правоохранителните органи.

„Нордическият модел“ не е действително нов подход. През 1979 г. тогавашният кмет на Ню Йорк Ед Кох се е възползва от общественото радио, за да прочете имената на арестуваните постоянни клиенти на проститутки, като по този начин утежни наказанието им чрез публично опозоряване.

Бърнард Шоу от своя страна разглежда въпроса с опитите да бъдат наказвани купувачите на секс услуги. В предговора към „Професията на г-жа Уорън“, написан много години, след като пиесата е поставена за първи път, той се подиграва на британския парламент, че приема закони, според които „проститутките, мъжете хулигани и тунеядците следва да бъдат наказвани с бичуване“. Драматургът дори внушава, че това предизвиква ефекта на „стимулиране на извратена сексуалност, която се наслаждава на бичуването“. Във всеки случай няма никакви свидетелства, че тези мерки имат какъвто и да е ефект върху упражняването на секса като занаят.

Забраната доказано нанася вреди, когато бива прилагана към възрастни хора, които доброволно употребяват спиртни напитки или наркотици. Изваждането на тези практики на „светло“ способства за развитието на мерки, които облекчават свързаните с тях злини. Това е така и за ползването на секс услуги срещу пари.

Фокусът на политиките по отношение на проституцията следва да е предотвратяването на принудата и на насилието, както и спирането на разпространението на инфекциозни заболявания – което е точно това, което “Амнести” препоръчва. Много малко са тези, които се съмняват, че Шоу, който е бил убеден, че жените и мъжете следва да са свободни да се отдават на комерсиални сексуални отношения, които не нанасят вреда на другите, би одобрил тези препоръки.

Статията е публикувана на 14 август в сайта Project Syndicate.

Превод: Емил Коен

Avatar

Арие Нейер

Арие Нейер, почетен председател на фондациите „Отворено общество“ и основател на най-голямата в света правозащитна организация „Хюман Райтс Уоч“ е също така и автор на книгата „Международното правозащитна движение: история“.