Научихме ли уроците на Сребреница?

Посланието на етническото прочистване в Босна

Половин век след Холокоста, континентът Европа живееше с илюзията, че завинаги се е простил с етническото изтребление, че никой не е забравен и нищо не е забравено. Военните конфликти (1992 г. – 1995 г.) съпътстващи разпада на някогашната Югославска федерация, показаха, че в обединяваща се Европа, национализмът е жизнен. А „цивилизована и помъдряла“ Европа безучастно наблюдава методичното етническо прочистване в Босна, на защитени от Умиротворителните сили на ООН територии.

Фактология на изтреблението

От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска държи град Сребреница под обсада. На 12 април 1993 г. Съветът за сигурност на ООН обявява района на Сребреница, Жепа и Горажде за защитени анклави. Сърбите трябва да се оттеглят, бошняците трябва да предадат оръжието си на умиротворителните части на ООН. Силови действия могат да предприемат само сините каски при самозащита. Това разпореждане, разбира се, остава само на хартия. След продължилата с месеци блокада на босненския мюсюлмански град, на 6 юли 1995 г. паравоенната организация Скорпиони, командвана от генерал Ратко Младич, навлиза в града. Умиротворителните части на ООН само наблюдават. Младич разполага и с оператор, който документира завземането на Сребреница.

Ужасените жители на планинския град, товарейки се по камиони, автобуси, коли, бягат към единственото възможно място за спасение – стационираната наблизо база на холандския континент. Войската на Младич е в един почти пуст град. Избива неуспелите да побягнат болни и възрастни хора и дори и животните. Разрушава и опожарява къщите. Привечер добре воъръжените мъже на генерал Младич обкръжават холандския лагер. След няколко часа преговори и вдигане на наздравица за постигнатия успех, холандските офицери, ръководени от полковник Том Кареманс, предават на хората на Ратко Младич над 12 хиляди мюсюлмани, потърсили спасение при тях. Дворът на базата е разполовен с бяла линия. Младич нарежда всички жени и деца да застанат от лявата й страна, а всички около 8 хиляди мъже между 12 и 70 годишна възраст – от дясната страна. Почти 2 000 от тях са на възраст между 13 и 24 години. В продължение на няколко дни те методично са избити до един. Голяма част от тях първо са пребивани, а след това пуснати да бягат към гората и разстрелвани в гръб. Всичките, до последния човек, цивилни. Офицерите от холандския контингент пасивно наблюдават изтреблението на хората, които са предали.

Друга част от мюсюлманите в района на „защитения” анклав, около 20-25 000 души, остава изтласкана в най-северните части на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби. Тази втора група е подложена на двудневен терор с избирателни екзекуции, телата от които са безразборно натрупани на видими места. Босненските сърби заколват няколко деца в тълпата, която държат под око, и изнасилват жени, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко достига степен на лудост. Към края на втория ден неколцина бежанци се обесват.

39 са масовите гробове в района на Сребреница. Останките от ексхумираните жертви се погребват в Мемориалния център Поточари. Там има вече 6066 идентифицирани жертви. 2306 още се издирват. Сред жертвите са 43 млади момчета и бебе, убито малко след раждането си. Това е болезнената статистика от последния геноцид през 20 век в Европа.

Фактология на неадекватността

На 11 юли 2015 г. в Поточари ще бъде почетена паметта на избитите босненски мюсюлмани преди 20 години. През този некратък период от време, етническото изтребление в Сребреница и околността разбуждаше духовете и по различни поводи напомняше за себе си. Четири години бяха необходими на някогашния генерален секретар на ООН Кофи Анан, за да констатира „Неспособни да осъзнаем размерите на злото, ние се провалихме в нашето поле на действие, за да спасим хората в Сребреница от масовото им избиване”. Бившият премиер на Полша Тадеуш Мазовиецки, който по време на войната в Босна и Херцеговина е специален докладчик на ООН, е първият политик, който публично заяви, че пасивността на организацията е престъпление. След приключването на доклада му за събитията в Сребреница, Мазовиецки напусна ООН с аргумента: „Не мога да продължа да участвам в претенцията, че уж защитаваме човешките права“. Още когато ООН решава да обяви Сребреница, Жепа, Горажде за защитени зони с наблюдаващи умиротворители сили, Мазовиецки заявява, че тези решения са безполезни, защото те реално не могат да защитят хората.

Днес уж са налице поискани прошки и извинения за геноцида в Сребреница от двама сръбски президенти – настоящия Томислав Николич и Борис Тадич. Ратко Младич и трима от най-активните му сътрудници са изправени пред трибунала за военни престъпления в Хага. На 16 юли 2014 г. съдът в Хага постанови, че холандският контингент носи вина за едно от най-тежките престъпления след Втората Световна Война. „Позволявайки мюсюлманите да бъдат откарани от лагера, холандският контингент е действал в нарушение на закона”, се посочва в мотивите на съда.

През юли 2014 година Парламентът на Федерацията Босна и Херцеговина прие поправки към Наказателния кодекс, според които отричането на геноцида в Сребреница и на военни престъпления, потвърдени от съдебни решения, ще бъде третирано като престъпление, което ще се наказва с до три години затвор. И до днес не е ясно този закон важи ли за гражданите на Република Сръбска, в чиито предели е Сребреница, по силата Дейтънския мирен договор. Всъщност именно с цел последващо претендиране над територии се извършват етническите прочиствания преди 20 години. Неслучайно наскоро Чедомир Йованомич, един от най-доверените хора на убития през 2003 г. сръбски премиер Зоран Джинджич, категоризира Република Сръбска като “геноцидна творевина”, която пречи на Босна и Херцеговина да напредва по пътя към ЕС и да изгради демократични, работещи институции.

За презентацията е нужен JavaScript.

Фактология на недалновидността

На 09 юли 2014 г. президентът на Република Сръбска Милорад Додик заяви, че в Сребреница е извършено голямо престъпление, но той не приема квалификацията геноцид. „Призовавам правосъдните институции да осъдят виновните и изразявам съболезнования и съчувствие на близките на загиналите по време на войната в Босна и Херцеговина, но не мога да приема квалификацията геноцид, само защото Бакир Изетбегович и някакви чужденци, които са прибързали, са решили да дадат тази квалификация. С това абсолютно не мога да се съглася.“ (Бакир Изетбегович е председател на Президиума на Босна и Херцеговина – б.а). Додик не уважава неговия статут авторитет и демонстративно заявява, че признава властта на Белград и смята, че Република Сръбска трябва да се присъедини към Сърбия. Милорад Додик беше и сред малкото европейски ръководители, присъстващи на парада на 9 май 2015 г. в Москва. На 18 юни лидерът на босненските сърби се срещна с първия дипломат на Русия Сергей Лавров в Санкт Петербург. Основната цел на разговора е молбата на Ръководството на Република Сръбска Русия да наложи вето на подготвената от Великобритания резолюция за 20-та годишнина от трагичните събития в Сребреница. Предвидено е документът да бъде обсъден и приет на заседание СС на ООН на 7-ми юли. Официалният сръбски аргумент против резолюцията подготвена от Великобритания е, че в документа се споменава 35 пъти думата “геноцид” и само три пъти думата “помирени”.

Междувременно още преди срещата Додик – Лавров, посланикът на Русия в Босна и Херцеговина Петър Иванчов заяви на 18 юли, пред един босненски вестник, че Русия не отрича геноцида признат и от международния съд. Пресата в Босна отбеляза, че това изявление, направено преди Великобритания да внесе в ООН резолюция във връзка със Сребреница, е с голямо значение и може да се окачестви като съществена промяна в Балканската външна политика на Русия и политиката и спрямо Босна и Херцеговина. На следващия ден обаче всички медии в Сърбия и Република Сръбска акцентираха на заявеното от Лавров, че подготвената резолюция от Великобритания е антисръбска, че Русия настоява за спазването на Дейтънския мирен договор и че според Додик, Москва ще се дистанцира от британския документ.

На фона на мъчителните събития от преди 20 години, тези изявления са жалки и недостойни. Те са поредното доказателство, че страните в Босненския конфликт не са и няма скоро да преодолеят различията, преценките, страховете си. Не са научили урока си, не мислят като далновидни държавници, а като регионално ограничени политици. Не са в състояние да осъзнаят, че пред лицето на 8 000 цивилни жертви, чиято вина е единствено различното им вероизповедание, броят на конкретни думи в една много закъсняла резолюция няма никакво значение.

Фактология на опасенията

На 16 юни 2015 г. в парламента в Шотландия се проведе специална сесия посветена на Сребреница. Основното послание на това заседание е „Трябва да помним и знаем Сребреница“. Предложено беше събитията от Сребреница да се изучават в часовете по история.

Днес, 20 години след геноцида в Сребреница, национализмът, в Европа на Европейския съюз, отново започва да избуява. И то в още по-разнообразни форми и прояви. Езикът на омразата е един от водещите езици в комуникацията. И това се случва днес и в България. Ще отбележа само факта, че с продължителното изграждане образа на враг и жертва, чрез медиите, с активното участие на политици и интелектуалци, един чисто икономически конфликт, провокирал процесите на разпадане на Югославската федерация, беше трансформиран в междуетнически военизиран сблъсък. Крайният резултата е геноцид, десетки хиляди жертви, разрушени страни, незарастваща болка. Поведението, решенията, посланията на немалка част от политиците в България и Европа, демонстрират ненаучения урок Сребреница.

На 11 юни, в Проточари, в знак на почит пред паметта на жертвите на геноцида в Сребреница, глави ще сведат бивши и настоящи президенти, политици и ръководители на САЩ и много европейски страни. В съзнанието ми обаче продължава да кънти въпроса, съзнават ли голяма част от тях, че липсата на решимост и правилна преценка преди 20 години, доведе до поредния геноцид в Европа?

Avatar

Диана Димитрова

Диана Димитрова е журналист, докторант във ФЖМК. Тя е с над 23 години журналистическа практика. Работила е като репортер, редактор и водещ на обществено политически предавания в националните програми на БНР „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ и в Дарик радио. В периода 1999 – 2003 г. работи като кореспондент на ВВС в Белград. Автор е на много анализи в БТА и вестник Капитал и на студията „Генезиса на политическите партии в Сърбия”.