Не герои и патриоти, а хора и граждани ни трябват

Тази година около Луковмарш витае предимно тишина. От една страна, в стремежа си да изглеждат възможно по-приемливи, организаторите на ежегодното неонацистко шествие са неособено словоохотливи в анонсите си. От друга страна, и противниците на събитието почти никакви не се обаждат. Досега комай само еврейски организации и активисти, ДПС и БЗНС излязоха с позиции срещу марша. Вероятно и тази година Луковмарш ще се проведе – съгласуван със Столична община или само с мълчаливото ѝ благоволение. Традиционно ще има и анти-Луковмарш, на който ще се съберем на едно място правозащитници, либерални интелектуалци, анархокомунисти, ЛГБТИ, ромски и пр. активисти, евреи и хора от спектъра между лявото и либералното.

За поредна година кметът на София Йорданка Фандъкова избягва да се ангажира с позиция по темата. А и си има по-интересно занимание – да бракосъчетае двойка. По този начин тя изразява подкрепата си за Седмицата на брака, която е посветена на традиционните семейни ценности и цели да ги представи като много фешън пред младите. Зад инициативата стои Асоциация „Общество и ценности“ – същата, която активно лобира против легализирането на съвместното съжителство и особено – на еднополовите връзки. И същата, която, рамо до рамо с организаторите на Луковмарш, настоява да се забрани София Прайд. Теоретично е възможно Фандъкова да не знае това. Но както незнанието на закона не оправдава гражданите, които го нарушават, така и непознаването на контекста не оправдава публичните личности.

И докато около Луковмарш цари затишие, не така минаха събитията около Деня в памет на жертвите на комунизма. В навечерието му Методи Андреев, бивш председател на Комисията по досиетата, а по настоящем – депутат от ГЕРБ, публикува онлайн петиция за изучаване на тоталитарните режими през XX век в училище, която събра над 1400 подписа. Тя е инициирана от ГЕРБ и подкрепена от народни представители от Реформаторския блок, ДПС и БЗНС – Народен съюз, както и от 12 евродепутати.

Необходимо ли е да се изучават тоталитаризмите в училище? Според мен, да. Добре е учениците да имат култура както по отношение на нацизма и фашизма (и разликата между тях, която рядко се прави), така и по отношение на комунистическите режими в Източна Европа. Още повече, че България е била в такъв режим близо половин век, но днешните младежи са чували най-вече, че “при соца” е било по-евтино и по-сигурно. Дълбоко съм убедена, че познаването на историята – и то критичното, а не апологетично познаване – е от особено значение за грамотното социално действие.

В петицията обаче има един акцент, който ме възпря да я подпиша. В нея се казва: „Формирането на правилни ценности и изграждането на младите българи като достойни патриоти и родолюбци е в нашите ръце!“

Да оставим настрана, че изразът „правилни ценности“ е много по-характерен не за съвременното ценностно многообразие, а тъкмо за времената на комунизма, който подписалите петицията искат да се обяви за престъпен. По-притеснителното е, че изучаването на комунизма следва да допринесе за „изграждането на младите българи като достойни патриоти и родолюбци“.

Първо, че кой не изгражда „младите българи“ като „достойни патриоти и родолюбци“? Образованието ни най-вече това прави. От българските училища може и да излизат функционално неграмотни младежи, но най-важното е те да знаят, че „500 години сме били под турско робство и са ни клали“ – толкова важно, че министри падат заради това. Точно от повече патриотизъм и родолюбие ли имат нужда младите хора в България? Или от гражданска култура, познаване на основните механизми на демокрацията, уважение към собствените и към чуждите права?

Второ, защо изучаването на тоталитарните режими в България да е насочено към младите хора тъкмо в качеството им на българи? Отнася ли се то за учениците, които са роми, етнически турци, помаци, арменци или евреи например? Е, да предположим – не за друго, а от добро желание – че се имат предвид българите в качеството им на български граждани. Ала само български граждани ли се учат в българските училища? Сирийчето, което е бежанец в България, няма ли по-добре да разбере ситуацията в собствената си страна и характеристиките на режима на Башар Асад, ако знае повече за тоталитарните режими? А русначето и украинчето, чиито родители са купили имоти в България и са се заселили тук, няма ли обогатят познанията си за историята на своите страни?

Отделен въпрос е дали има смисъл да се приравняват престъпленията на комунизма с тези на нацизма в общество, което няма особена чувствителност към последните. В България неонацистките престъпления се разглеждат като обикновено хулиганство. Всяка година трябва да се обясняват азбучни факти защо Луковмарш е неонацистко събитие. Човек, не само татуиран със свастики, а и прекарал година и половина в ареста заради бомба пред офиса на „Евророма“ Сандански, от която загива един човек, безпрепятствено пробва да се кандидатира за евродепутат. За Николай Йовев – Горския ми е думата. И ако не успя, то беше заради проблем с подписите, а не заради другото. В същото време, ако наречете някого, който на практика оправдава Холокоста, антисемит, в България е напълно възможно той да ви даде под съд.

Примери могат да се дадат още много. На този фон – ако се приравнят престъпленията на комунизма с тези на нацизма, какво от това?

Също така, важно е да има и памет и адекватни интерпретации по отношение на т.нар. Народен съд. Не мисля, че има нещо, което оправдава съществуването и действията му. Но ако някой е бил осъден от Народния съд, това не го прави автоматично герой. Много от осъдените са загубили живота си единствено защото не са се вписвали достатъчно в новия режим. Други обаче по аналогичен начин по време на предишното управление са постъпвали с неудобните, с несъгласните, с евреите… А в България, за съжаление, често пъти осъждането на Народния съд е свързано с апология на всичко, свързано с управлението на цар Борис Трети.

Има нужда тоталитарните режими да се изучават в училище, за да могат младите хора да придобият базисни демократични рефлекси. И по такъв начин да се изучава, че те да ги придобият. Да знаят, че „по времето на соца“ са избити или съсипани огромната част от несъгласните с режима, че хората не е можело свободно да се изразяват, нито свободно да решат в кой град да живеят, че са застрелвани при опит да преминат границата. Че са били принуждавани да доносничат един срещу друг – понякога още от училище. Добре е младежите да могат да правят разликата между Възраждането и „Възродителния процес“.

Също толкова добре е да знаят обаче, че по време на предишното управление българската държава е станала отговорна за смъртта на 11343 евреи. Да знаят, че Съюзът на българските национални легиони е бил про-нацистка организация и че личността на Христо Луков е свързана с него. Да знаят, че и преди комунистическия режим е имало периоди на насилствена асимилация на етнически малцинства в България.

И е добре да се знаят тези неща, не за да се гордеят хората или да се срамуват, или да (се) обвиняват. Добре е, за да са в по-голяма степен наясно как да живеят тук и сега. Да имат чувствителност към практиките и тенденциите, които ограничават свободата. Да знаят, че разликата между нетърпимостта към различното и геноцида не е качествена, а е количествена. Да са наясно, че не са просто обект на властта, както е в тоталитарните режими, а че и от тях зависи в какъв свят живеят. И затова са отговорни.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.