Нека не позволяваме тази илюзия да шества

За следизборната ситуация ми е думата, но ще започна, като се върна три години назад.

През есента на 2011 ме поканиха на премиерата на документалния филм на Атанас Киряков „Горяни“. Филмът беше представен с посланието „нека не позволяваме тази лъжа да шества“. А лъжата, която авторът на филма не иска да шества, е, че по време на комунистическия режим е било много хубаво.

Пътят ми до Дома на киното се оказа интересен поне колкото самата премиера. Наскоро се беше случила Катуница. Центърът на София беше окупиран от полицаи. Те пазеха столицата от побеснелите групи националисти, които вилнееха по улиците, нападаха всеки, който им заприлича на ром, и в патриотично-алкохолния си патос трошаха витрини, въпреки че не е много ясно какво общо имат магазините на „Витошка“ с Цар Киро. Роми не се виждаха – в онези дни те само при крайна необходимост излизаха от домовете си, за да не бъдат линчувани. Типично, полицаите пазеха центъра, а не кварталите, където ромите живеят.

Така, изпълнена с новото усещане, че преживявам военно положение, пристигнах на премиерата и загледах филма. В него се оборваше общоприетото схващане, че в България е нямало въоръжена съпротива срещу комунистическия режим. Напротив, имало е и това са били горяните. Нарекли се така, за да избегнат аналогията с комунистическите партизани. Избягали в гората, за да се борят с комунизма. В състава им влизали представители на редица забранени от режима организации и движения – земеделци, легионери, членове на ВМРО, анархисти, както и хора, по други причини изпаднали в немилост – бивши военни и полицаи например. Основният акцент във филма беше върху легионерите. Понякога горяните правели опити за въстания, но милиционерите и войниците, които ги потушавали, били многократно повече от самите горяни.

Стилистиката и патосът на филма поразително ми напомняха социалистическите кинопрегледи. Само дето беше по-дълъг и главните герои не бяха партизани, а горяни, и се бореха не за комунизма, а против него. Гледах и си задавах твърде еретични въпроси:

Ако е имало въоръжена съпротива, какво следва от това? Всяка ли въоръжена съпротива е смислена и ценна? Ако ценността на една кауза се доказва с използването на оръжие в нейно име, каква е разликата с тероризма?

И още по-еретични въпроси си задавах:

Откровената възхвала на Съюза на българските национални легиони ли трябва да ме убеди в идеята на филма, че тоталитарният режим в България е бил лошо нещо? Има достатъчно убедителни доказателства в тази посока, но не ги открих във филма. Като изключим, че са пострадали от режима, има ли най-малко общо кратно между горяните? Освен да се опитат да нападнат някой град, какво биха могли да създадат легионери, земеделци и анархисти (орел, рак и щука) заедно?

Повечето зрители очевидно не си задаваха еретични въпроси. Публиката, състояща се основно от антикомунисти с блеснал поглед, попиваше всяка сцена и тържествените слова, които я съпровождаха. По нищо не личеше да са им проблем побеснелите тълпи отвън, готови на въоръжена съпротива срещу цялото ромско малцинство в България. Дали не осъзнаваха връзката – че навън вилнеят неонацистки групи, които се прекланят пред същите легионери, в чиято възхвала е филмът, или, по-страшно – този въпрос не ги вълнуваше?

Защо разказвам впечатленията си от премиерата на филма „Горяни“ днес, три години по-късно?

Резултатите от парламентарните избори са такива, че „орел, рак и щука“ трябва да направят правителство. Всяка конфигурация между осемте партии и коалиции, която може да осигури мнозинство в парламента, е по уникален начин абсурдна, да не кажа чудовищна. В този контекст се лансира идеята за коалиция между ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичен фронт като най-поносим вариант. Зад идеята стоят както представители на РБ, така и много традиционни десни избиратели, както и уважавани медии. Против е Корман Исмаилов, който по обясними причини не би желал да се коалира с Патриотичния фронт. ПФ, от своя страна, не ще Корман Исмаилов.

За да участва в евентуално коалиционно управление, РБ предлага платформа, която да се приеме от останалите участници. От нея става ясно, че реформаторите няма да приемат коалиция с политическите сили, свързани с модела #КОЙ. Като такива се определят всички без ГЕРБ и ПФ. За успокоение на Корман Исмаилов е сложена и една част, че РБ ще се противопостави на “проявите на националпопулизъм, ксенофобия, расизъм, религиозен фундаментализъм и нарушение на човешките права”.

По същата логика РБ можеха да предложат на БСП, ДПС, „Атака“ и „България без цензура“ да се откажат от „модела #КОЙ“, за да се направи една хубава, стабилна, широка коалиция от всички в парламента. Известно е обаче, че в българската политическа култура обещанията и поетите ангажименти не струват нищо. Както не можем да очакваме съпричастните към правителството на Орешарски да се откажат от „модела #КОЙ“, дори и да се закълнат, че ще го направят, така и не е възможно Патриотичният фронт да изневери на основата си, а именно – националпопулизъм, ксенофобия, расизъм, религиозен фундаментализъм (да не пропускаме и хомофобията) и най-разнообразни форми на нарушение на човешките права.

Ето ключови моменти от предизборните платформи на партиите, които влизат в състава на Патриотичен фронт – Национален фронт за спасение на България и ВМРО-БНД. НФСБ предлагаше ромите да се отделят в резервати, които да станат туристическа атракция. ВМРО пък искаше да се реши „циганският въпрос“ (ако ви звучи като „еврейският въпрос“, приликата не е случайна), като се въведе задължителна трудова повинност за ромите и се сформират „доброволни отряди“ (организирана въоръжена съпротива, значи), които да пазят българите от тях. Заради тези елементи от платформите на ПФ Българският Хелзинкски комитет сезира прокуратурата – за насаждане на насилие и омраза към малцинствата. За прокуратурата обаче фашизоидната реторика на НФСБ и ВМРО не се оказа проблем. А за ЦИК хипарският призив на Зелените „И свобода за конопа!“ очевидно е по-голям проблем.

На този фон, редица десни избиратели си мислят – ако се приеме платформата на РБ, защо ПФ да не участва в коалицията?

Да не забравяме и че ГЕРБ не се слави със зачитане на човешките права и демократичните ценности. Управлението на Бойко Борисов се характеризираше с повсеместна полицейщина, подслушване, апология на полицейското насилие, хомофобия („в ГЕРБ мъжете обичат жени, а жените – мъже“). Феодалните порядки успешно заместваха демократичните процедури – защо да има закони и правила, които да се спазват, след като може просто да помолиш Бойко Борисов и той да ти даде?

С такива партии ли РБ ще участва в „реформаторско мнозинство“?

Ако може да се намери нещо общо между ГЕРБ, РБ и ПФ, това няма да е защитата на човешките права, а тъкмо обратното. Ако Корман Исмаилов е основният проблем, този проблем може да се реши по сталински – чрез отделянето на НПСД от РБ. Сред реформаторите се намират расистки, ксенофобски, хомофобски и т.н. дискриминационно настроени хора. За предишните парламентарни избори ДСБ се коалира с Български демократичен форум, които се самоопределят като наследници на легионерите. От Патриотичния фронт неслучайно заявиха, че харесват вътрешния министър от служебното правителство на Близнашки Йордан Бакалов. Неговата ксенофобска реторика по отношение на бежанците е твърде сходна на тяхната.

Преди парламентарните избори приятели ми помагаха, търсейки кандидат-депутат от РБ в моя 25-ти избирателен район, който да не е хомофоб, расист, ксенофоб. С много усилия намериха неизвестно и неизбираемо младо момиче под номер 17 в листата. В парламента обаче влезе Вили Лилков, който, освен с расисткия си патос да реформира тази „язва в центъра на София“ – Женския пазар, е известен и с инициативата за кръщаване на улица на името на Богдан Филов. Привържениците на ДСБ обаче масово гласуваха за Лилков с надежда да изместят Меглена Кунева от челното място в листата. И казваха – Филов е голям учен, защо да ни интересува връзката му с режима на Хитлер.

В същото време няма кой да наеме родната къща на Хитлер в Австрия, макар да е хубава и да се предлага за малко пари. Защото австрийците споделят базисните ценности, върху които е изградена съвременна обединена Европа.

От коалицията между ГЕРБ, РБ и ПФ ли да очакваме да ни приобщава към европейските ценности? Партиите в ПФ са категорично антиевропейски, а НФСБ е и проруска. Или може би да очакваме сбъдването на заветната мечта на реформаторите – лустрация? Че самият председател на ВМРО Красимир Каракачанов е бил агент към VI управление на ДС, а в листата на НФСБ има няколко агенти.

Голямата илюзия на РБ и немалка част от избирателите му е, че ако някой се идентифицира като консервативен и антикомунист, е демократ. Именно тази илюзия е причината коалицията между ГЕРБ, РБ и ПФ да изглежда легитимна. Корените на илюзията са още от времето на Желязната завеса, когато изглеждаше, че всичко, което е извън и против социалистическия тоталитарен режим, е хубаво. Същата илюзия води до легитимиране на легионерите и други фашизоидни елементи.

Днес в Европа обаче истинската опозиция не е между комунизъм и антикомунизъм. Тя е в това – дали приемаме либералните ценности на правата на човека и искаме ли да изградим общ свят заедно, или предпочитаме да бъдем изолирани и гордо националистични. За страните от бившия Източен блок е в сила и опозицията – дали се придържаме към ценностите, икономическата система и т.н. на Европейския съюз, или гравитираме към Русия, където погазването на човешките права и икономическият натиск върху зависимите от нея страни се увеличават плашещо?

И, не, отношението към Русия няма нищо общо с комунизма и антикомунизма. Неслучайно неонацистки партии изведнъж откриха руската душа (да си припомним антисемитския плакат на „Атака“ с руското знаме).

В България има потребност от поне една политическа сила, в която да се припознаят онези, които споделят ценностите на либерална Европа и искат обществото ни да бъде част от нея. Мнозина гласуваха за Реформаторския блок с надеждата, че той ще бъде изразител на тези ценности. Те би трябвало да бъдат представени по адекватен начин в парламента.

Има ситуации, в които участието във властта на всяка цена не е оправдано. Никой например не оправдава сътрудниците на диктаторски режими, че понеже са хубави хора, правят режимите по-човешки. По същия начин, по който да заминеш в чужбина или да направиш кариера не е оправдание да станеш сътрудник на Държавна сигурност.

Има ситуации, в които единствената достойна позиция е да се противопоставиш. Да не преставаш да отстояваш ценностите на света, към който искаш да принадлежиш. Да наричаш нещата с истинските им имена. Да запазиш достойнство. Тогава – а не защото си участвал във властта – ще има защо да ти се вярва и да ти се гласува доверие.

В противен случай за пореден път ще станем жертви на илюзията, че орел, рак и щука могат да съградят нещо заедно – само защото мразят.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.