Нели Куцкова: Политиците приеха силно окастрен вариант на съдебната реформа

На 30 април Висшият съдебен съвет (ВСС) многословно и дълго възхвалява качествата на съдия Нели Куцкова, говорител на Съюза на съдиите в България (ССБ) и бивш председател на този съюз, но след това, при тайното гласуване, не я избра за шеф на Софийския апелативен съд. Това двуличие скандализира обществеността, а малко след неизбирането на Куцкова ССБ и група от видни юристи излязоха с протестни декларации по адрес на ВСС. Този нов епизод от разрастващата се криза в съдебната система е поводът „Маргиналия” да се обърне с няколко въпроса към съдия Нели Куцкова.

Госпожо Куцкова, какво наложи Съюзът на съдиите в България (ССБ) и 28 адвокати и общественици да излязат с открити писма, в които остро критикуват сегашния състав и действията на Висшия съдебен съвет (ВСС)?

Нека направим разлика между повод и причина.

Явно поводът беше решението на ВСС от 30 април – след като се съсипаха да ме хвалят, накрая не ме избраха за председател на Софийския апелативен съд. Това решение беше просто капката, която преля чашата от натрупано недоволство.

Причините са много по-сериозни и дълбоки. ССБ през годините многократно е изразявал критичното си отношение към работата на ВСС – и не само в този му персонален състав. Но не си спомням друг случай на подобна единна реакция на утвърдени и уважавани юристи с различно занятие. Очевидно имаме сериозен проблем с колективния орган на управление на съдебната система. И според мен както разочарованието на колегите, така и общественото недоволство нарасна особено след като този орган стана постоянно действащ. За да бъда обективна, съм длъжна да кажа, че във всеки един състав на ВСС е имало хора, които са полагали усилия да бъдат полезни за системата, били са почтени и отговорни и са се стремили да осъществят добрите идеи, които са декларирали при избирането им. Но те винаги са били в малцинство.

Тъжната констатация е обаче, че ВСС в различните му персонални състави не изпълни своята основна функция, установена от международните стандарти – да отстоява независимостта на съдебната власт. Както неведнъж сме видели, самият орган често се движи от скрити, неясни зависимости.

Какво, според Вас, следва да се направи, за да имаме най-сетне управляващ орган на съдебната система, който да се ползва с доверието на магистратите и гражданите?

Безотговорно би било да отговарям на такъв въпрос с няколко изречения в едно интервю. Основните отговори се съдържат в Стратегията за съдебна реформа, предложена от министъра на правосъдието, която беше предварително обсъждана както с колегите от системата, така и с представители на гражданското общество. За мое голямо разочарование (но не и изненада), политиците в парламента приеха тази стратегия силно окастрена.

Какво е мнението Ви за предложените от правителството промени в Конституцията?

Положително, но можеше и по-радикални да бъдат. Но сме длъжни да се съобразяваме и с решенията на Конституционния съд (КС). Така например наскоро оповестената идея за така наречения „импийчмънт” на Главния прокурор и председателите на върховните съдилища въобще не е нова. Такава процедура беше въведена с измененията на Конституцията от 2003 г., но с решение на Конституционния съд от 2006 г. беше обявена за противоконституционна.

Ако промените в Конституцията бъдат одобрени от Парламента, кои, според Вас, следва да са следващите стъпки в съдебната реформа?

Естествено, след промените в Конституцията трябва да бъде променен на първо място Законът за съдебната власт, а съответно и други закони и правила. Едва след като се промени законодателството, ще се пристъпи към неговото прилагане на практика.

Трябва ли да се направят промени в института на несменяемостта на магистратите, така че те да бъдат в по-голяма степен под контрола на обществеността?

След като умните хора от „Маргиналия” задават такива въпроси, явно имаме голям проблем с общественото възприятие за същността на съдебната власт. Какво значи „контрол на обществеността” и какво се разбира под „общественост”. Футболните агитки не са ли част от обществеността?! Все пак, ще се опитам да отговоря смислено на този въпрос.

На първо място, законов термин „магистрат” няма, а всяка една от професиите в съдебната система – съдии, прокурори и следователи, си има своя специфика, и разликата във функциите им е съществена. Затова аз ще говоря само за съдиите.

На второ място, световно утвърден стандарт е, че независимостта не е лична привилегия на съдията, а гаранция за гражданите, че делата им ще бъдат разглеждани от безпристрастен съд. А несменяемостта е един от елементите на независимостта – гаранция, че съдията няма да може да бъде лесно уволнен, ако не угоди на нечие нареждане или натиск. Съдиите придобиват статут на несменяемост след един сериозен „пробен” срок – след като са работили 5 години на тази длъжност и са доказали качествата си.

На трето място, може би не знаете, но още през 2003 г. Конституцията беше променена в частта за несменяемостта и срокът за придобиването й беше удължен от 3 на 5 години. Освен това бяха въведени нови основания за уволнение на придобили вече статут на несменяемост съдии, прокурори и следователи –  тежки дисциплинарни нарушения, системно неизпълнение на работата, накърняване престижа на съдебната власт. Какво още – да се линчуват съдии всеки път, когато някоя обществена група е недоволна от определен съдебен акт ли?!

И на последно място, но не и по значение, не мога да приема този едностранчив стремеж към все повече репресия върху хората, от които се очаква справедливост. За да бъде правосъдието справедливо, трябва да има справедливост и за хората, които го осъществяват. Виждаме пълна липса на идеи как да бъдат мотивирани и стимулирани почтените и отговорни хора в системата, които се съсипват от работа, а биват непрестанно обругавани и заклеймявани. Не се говори също как да бъдат санкционирани тези политици и бизнесмени, които не само скрито, а понякога явно и безцеремонно, се опитват да диктуват на съда.

Според Вас как трябва да се промени Прокуратурата, за да може да отговаря на целите на съдебната реформа?

Аз лично нямам готова рецепта и не се считам за достатъчно компетентна да давам препоръки за вътрешното устройство и функциониране на тази част от съдебната система.

Като граждански съдия, често разглеждам и дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на гражданите (ЗОДОВПГ) – закон, по силата на който граждани, които са били обект на наказателно преследване от прокуратурата, а впоследствие са били оправдани или досъдебното производство спрямо тях е било прекратено, водят граждански дела за заплащане на обезщетение за вредите, които са претърпели от това наказателно преследване. В приложените наказателни дела съм видяла няколко неща: понякога нивото на компетентност на обвинението е стряскащо ниско; по други дела се набива на очи, че гражданин е бил привлечен като обвиняем без каквото и да било основание и логичният извод е, че обвинението е изпълнявало нечия поръчка; по трети се вижда, че удавен в бумащина и притискан от срокове, прокурорът не е успял да си подготви добре обвинението и то лесно е било разбито в съда от добри адвокати.

Това са мои лични и непосредствени впечатления, които, разбира се, са откъслечни, и въз основа на тях генерални изводи и препоръки не може да се правят. Но мисля, че всички имаме нужда от повишаване на професионалната ни квалификация, от по-малко бюрокрация, от повече почтеност и свеждане до минимум на външната намеса в работата на прокуратурата.

Въпросите зададе Емил Коен.

Avatar

Емил Коен

Емил Коен е социолог, журналист и правозащитник. Повече от 20 години след 1993 г. работи в различни неправителствени правозащитни организации, работил е във в. „Континент” и в Института за изследване на младежта. Има множество публикации на правозащитни теми. От 2008 до 2010 г. издава електронния бюлетин „Правата на човека във фокус”.