ПОМЕЖДУ

Неподходящо време да бъдеш

от -
1 793
"Майка ми е гей" - надпис на стена в Любляна, Словения. Снимка: Светла Енчева. Лиценз: CC-BY-ND

Преди близо година се сдобих с романа „В неподходящо време“ на швейцарския писател Ален Клод Зулцер[1] – подарък от издателите. Сюжетът на книгата се завърта около часовника на ръката на млад мъж (починал скоро след кръщенето на сина си), увековечен на студийна снимка. Часовникът показва време, в което фотографските студиа през 50-те години в Швейцария не работят. Това внезапно прозрение провокира вече 17-годишния син да разплете историята на живота и смъртта на баща си. И да разбере, че не само часовникът на снимката показва неподходящо време, а и животът на баща му се е случил в неподходящо време. Затова са се отхвърлили взаимно – времето бащата и бащата – времето.

Има-няма месец, след като прочетох книгата, и още под нейно впечатление, научих за драмата на мое близко семейство. Сравнително скоро след кръщенето на сина им мъжът изневиделица признал пред жена си, че… е влюбен в мъж и има връзка с него.

Жената беше в шок. Затова отишла при семейния лекар – лекар на нея и мъжа ѝ – с молба за направление за психиатър, който да ѝ изпише успокоителни.

В истинността на последвалите диалози, които ще прочетете по-долу, нямам основание да се съмнявам:

Действие първо. При личния лекар.

Лекарят: Какъв е проблемът?

Жената: Ами… мъжът ми е гей.

Лекарят: Тези педали, някой трябва да ги изпозастреля всичките!

Действие второ. При кварталната психиатърка.

Психиатърката: Какъв е проблемът?

Жената: Ами… мъжът ми е гей.

Психиатърката: Трябва и двамата да си направите изследване за СПИН!

Върху реакциите на тези двама медици може да се напише научен труд относно нарушаването на лекарската етика.

Лекар твърди, че собственият му пациент заслужава да бъде не лекуван, ако дойде болен при него, а застрелян. И го казва не пред кого да е, а пред съпругата му. Която, при това, е в кабинета му поради емоционалната си нестабилност.

Вместо да се концентрира върху тази емоционална нестабилност, психиатър се вживява в ролята на вирусолог, сугестирайки пациента със собствените си предразсъдъци и стереотипи.

По-лошото е, че тези реакции не се възприемат като проява на омраза, а напротив – като израз на загриженост и човешко съпричастие. Защото в българското общество няма култура как да мислим различните и как да говорим за тях, как да оказваме подкрепа на тях и на близките им.

Хомофобията у нас не е само в истеричните крясъци на „Атака“ и в насъскваните от Карбовски „айнзац групи“ в Троянския манастир. Хомофобията е във всекидневието ни. В градския транспорт, на улицата, в лекарския кабинет, в училище, на работа, у дома. В човешките отношения, в дребните жестове и реплики, които смятаме за напълно невинни. Във възпитанието ни. В идентичността ни.

Още по-лошото е, че публичният език не помага за приемането на различните, а напротив – допълнително налива „масло в огъня“. И на политическо равнище, и чрез медиите. А публичността е отговорност. Тя има практически последствия.

Преди 24 години – на 17 май 1990 г. – Световната здравна организация премахва хомосексуалността от списъка на заболяванията. Мъжът с часовника на снимката от романа „В неподходящо време“ е имал участта да живее в Швейцария десетилетия преди тази дата. Близо четвърт век по-късно в България за много хора времето продължава да е неподходящо да бъдат себе си. В някои случаи – дори изобщо да бъдат.

 

[1] Ален Клод Зулцер, „В неподходящо време“. Black Flamingo Publishing, 2013.

ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.