Ние, ромите, винаги сме били гонени и мразени, защото сме “черни и мръсни” и за това някак естествено разбираме болката на другите

“През ноември 2018 година Общото събрание на международния алианс за възпоминание на Холокост/ IHRA/ единодушно реши да приеме България като пълноправен член на организацията само 2 години след като България кандидатства за повишаване на статута си в организацията. С присъединяването си към IHRA държавата-член се задължава да следва продължителния и пълен с предизвикателства процес на цялостно партньорство, да превърне членството си в национален проект, целящ да промени представите, да подсили паметта, да обучава и да работи така, че ценността като толерантността да бъде съхранена”.

Из интервюто на Ириан Лилит, Посланик на държавата Израел, “We Rememler. Но пътуването към паметта никога не свършва”, в.Сега.

 

 

Спомням си, че лятото на 2016 година имах кошмарно пътуване до Аушвиц. Заминах по покана на една ромска организация. Вече не помня коя и това не е важно. Важното е, че когато отидох там научих нещо много трагично .

За Аушвиц бях гледала само филми, но когато бях там на място, усетих смъртта . Сякаш пред очите ми виждах хора, евреи и роми, всичките голи и гладни. Сетих се за филмите,  в които немски войници изкарват от домовете им музиканти , офицери, интелектуален елит, а хората им отговарят  – “не заслужаваме това”.  Докато разглеждах различните бараки, аз попаднах на снимки с умрели от глад хора, чисто голи. Така и не  разбрах роми ли бяха, или евреи… Докато трябваше да се кача на горния етаж в барак номер 7, мисля че беше където имаше сапуни от  изгорени евреи, аз имах усещането, че потъвам в море от скръб. Сякаш невидима машина на времето ме беше пренесла в друго време, където виждах болезнено слаби хора да ги вкарват в камерите и да ги тровят бавно с газ. На една от церемониите,  в които оцелели говореха за ужаса на войната, излезе един дребен човек. Той ме разплака… Ако ме питате, не помня името му, беше около 70 годишен ром , който приличаше някакси на моя починал дядо. Не разбрах какво говореше. Беше френски циганин. Чух тъгата му от това, че е страдал само за това, че е ром… Имаше и един друг дядо, много боен, рус, унгарски циганин. Той сърдито ме мъмреше че не съм истинска ромка защото не  говоря езика. Лично аз ги усетих близки , не разбирах езика, но помня цялостното усещане за тъга,

Мисля, че бях на погребение. Никога няма да забравя тъгата в гласа на Равина. Той четеше някакви погребални молитви и онова давещо чувство в гърдите за скръб, сякаш ги оплакваше като свой близки.

Единственото, което ми хрумна е да прочета една фатиха, молитва, която се чете при погребение. Мислех си за гадостта  на войната, за това как и днес емигранти се скитат самотни, бягащи от ужаса на войната и за това, че някой друг печели от това.Нека бъдем честни, войната е бизнес.

В този ред на мисли слушам и расистки изказвания, че белите били по интелигентни, защото генетично били по по-добри  от нас черните. Точно тези идеи са били в основата на  идеите на Хитлер и резултата е Холокоста.

Преди години познавах един евреин, на когото се срамувах да му кажа, че искрено му съчуствам, че може би някой от предците му са били заплашени от това. Ние, ромите, винаги сме били гонени и мразени защото сме “черни и мръсни” и за това някак естествено разбираме болката на другите. Никога не успях да му кажа важните думи. Нека този човек да почива в мир.  Докато седях в Аушвиц  ми изникна спомена за  погледа пълен с омраза на учителката ми от детската градина, която ме вгледаше втренчено и ми казваше “ти си циганче”. Може би за това много от нас имаме болезнено чувство за чистота, за да измием срама, че сме мръсни и черни.

Но все пак се радвам че бях там за да преоткрия една скрита част себе си .

Мисля си за пълните с омраза гласове на водещите по медиите, които говорят колко сме лоши циганите, Ще бъда искрена: сред нас има и добри и лоши хора, като навсякъде по света. Нека всеки да бъде оценяван според постъпките му. Ако е престъпник, да отиде в затвора. Ако е честен и се труди, да успява.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Геновева Сотирова

Геновева Сотирова е работила до 2012 г. като разследващ полицай . Завършила е гражданско право и процес , наказателно право и процес . административно право и процес. римско право. Карала е допълнителни курсове курс по журналистика, курсове по социология