Носят оръжие, следователно имат специални права

Споделете статията:

В настоящия си вид МВР е опасно. То е извънредно овластено, разполага със силов ресурс и на практика е безотчетно: благодарение на своята непроницаемост то е на разположение да пази себе си и служителите си, когато се наложи. И го прави, защото всъщност първият приоритет на МВР е МВР. Втори е държавата. После се нареждат гражданите и техните права.

През 25-те години, в които МВР стои встрани от реформаторски инициативи, наред с ерозиите, типични за свърховластена и непрозрачна структура, МВР развива имунитет срещу всеки опит да бъде погледнато (а камо ли критически) отвън. Това е подплатено от една широко възприета митологизация на полицейската работа: тя е специална, не може и не бива да бъде достояние на външни лица. Това клише във всички случаи е вредно, но особено когато работи наопаки: не толкова, че полицаите имат извънредни отговорности и умения, следователно носят оръжие, а вместо това: носят оръжие, следователно се ползват със специални права.

Така разказано, МВР звучи злокобно, но трябва да се има предвид, че до голяма степен това е резултат не на друго, а занемаряване и растяща обща некадърност. Това е естествено следствие от липсата на ефективен граждански и парламентарен контрол. МВР спокойно допуска вътре да служат полицаи, които не са достатъчно наясно какви права в какви случаи имат (и по-важно – нямат). Чисто полицейската им подготовка е слаба, при все колосалната академия, която е под шапката на МВР.

Правителствата не смеят да реформират МВР[1], защото реформите биха генерирали мощна вътрешна съпротива. Това плаши партиите най-малкото в електорален аспект: петдесетина хиляди гласа плюс техните семейства са значително число, става ли дума за избори. В същото време, липсва и натиск отвън страна на тела като ЕС и НАТО за реформи в МВР, тъй като вътрешният ред се мисли като строго вътрешен въпрос.

Има немалко истории, чрез които се вижда колко страшни последици може да има такова МВР, две като че ли са емблематични. Те не си приличат по друго, освен че завършват фатално, а пиарът на МВР е впрегнат да ги опакова в патоса на героизъм на служителите, които рискуват живота си за да пазят обществения ред, което в конкретните случаи е най-малкото съмнително. И двата са скандални по отношение на грешките и объркванията, които МВР допуска и усилията, които полага, да не носи отговорност за тях.

Едната се случва в Лясковец през март 2014, другата – през октомври 2015 близо до Средец.

Петко Петков представлява интерес за властите, защото има изтекло разрешително за оръжие, а продължава да притежава пушки и боепропаси. Той не излиза никога от къщи. За всичко, което е свързано с излизане навън, се грижи майка му.

Той страда от психическо заболяване, което го кара да бъде параноиден. Страхува, че е следен, че властите искат да го заловят, затворят, дори убият. Живее с майка си в апартамент в Лясковец срещу едно училище. Децата го дразнят, защото вдигат много шум, а и целенасочено го тормозят. Той изпраща множество оплаквания на директора на училището и на районния инспектор. На тях не се реагира. Накрая праща писмо, с което заплашва, че ще стреля с пушката си, ако не бъдат взети мерки и децата не престанат да го закачат.

Държавата в лицето на МВР трябва да се справят със задачата да отнемат оръжието на Петко Петков.

Има повече от един начин това да се направи, дотолкова е ясно. МВР, като компетнетно, следва да е избирало информирано измежду поне няколко. Преценява, че става дума за мисия от висок профеционален порядък, целяща да обезвреди особено опасен човек и затова решава да ползва командосите на ГДБОП. За да може да се планира подобна акция, се налага институтът по психология на МВР да даде експетното си становище, че друг начин няма. Защото Петко Петков има психичен проблем. Криминалните психолози на МВР формулират становище, че наистина друг начин няма, с него не бива да се говори въобще, трябва с командоси.

Мисията е планирана и се изпълнява. В нея са допуснати грешки: например Петко Петков вижда как един от участниците снима къщата. Това дава повод предният да затвърди подозрението си, че го следят и искат да го заловят. Условието на акцията е да е да има елемент на изненада. Такъв вече няма, но мисията продължава.

Тази грандиозна акция завършва с един загинал и двама ранени командоси; задържане на Петко Петков и дело срещу него; практически никаква отговорност от страна на МВР не е поета. Поддържа се, че така развилите се обстоятелства отразяват (високия) риск: задачата и човекът – г-н Петков – са много опасни. Това има за цел да фокусира общественото внимание върху „лудия убиец“ с „пушката“ и да потули всяка вина на служителите на МВР.

Обаче независимо откъде са изстреляни куршумите, не бива да има съмнение, че това е акция, която е провалена и на ниво планиране, и на ниво изпълнение, а отговорността за това могат да носят единствено нейните автори.

На 15 октомври 2015 късно вечерта загива човек, идентифициран се като афганистанец, от ръката и служебното оръжие на граничния полицай Вълкан Хамбарлиев. В момента, в който излиза новината, първоначалната информация е, че става дума за нелегален мигрант, който е загинал след престрелка на границата. После се оказва, че случката не е на границата, а на 40 км от нея. Следва уточнението, че полицаят е изстрелял предупредителен изстрел във въздуха. Обаче куршумът рикоширал. МВР информира, че мъж е ранен и почива от раните си на път за болницата.  Версията на МВР, изказана лично от главния секретар на бифинг, е, че афганистанците са оказали съпротива и агресия срещу полицаите. Това е причината да бъде произведен изстрел.

БХК обаче констатира значителни несъответствия между версията на МВР и разказите на впоследствие арестуваните, с половината от които представители на БХК се среща. Афганистанците категорично отричат да са оказвали съпротива. Щом са ги видели, започнали са да бягат. Тогава са започнали да се произвеждат изстрели (повече от един, по техните думи), а загиналият е 19-годишният Зияулах Вафа.

Ако е вярно, че те са тръгнали да бягат, няма как да става дума за заплаха срещу полицаите и на тях трябва да им бъде търсена отговорност. Не са на границата, а на 40 км от нея, така че не става въпрос въобще за пазене на въпросната. Главният секретар твърди, че афганистанците са „проявили агресия“, но „тепърва ще се изяснява“.

Междувременно Божидар Димитров инициира петиция полицаите да бъдат наградени за това, че са опазили границата. Петицията е събрала десетки хиляди подписи в подкрепа. Вносителите се възмущават колко ограничения има пред полицаите да ползват оръжието си: само ако са заплашени. Тоест, правомощията им да разполагат със силовия ресурс на МВР да се разширят. За носене на отговорност при злоупотерба със служебното си положение не става дума, сигурно няма и да стане.

Засега данни за съпротива от страна на афганистанците няма. Още по-малко – за това те да са представлявали заплаха за полицаите. По всичко личи, накрая ще има данни за обратното, предвид събраната информация от БХК. Тогава би ставало дума за убийство. Ако това се окаже така, въпросът дали някое от виновните за това лица действително ще понесе отговорност, за съжаление остава отворен до последно. Върху МВР трябва да бъде упражнен сериозен граждански натиск и контрол, за да бъде сигурно, че няма да се опита да прикрие нарушенията, вместо да ги разкрие, докато през това време в публичното пространство се захранва образът на героя, който „ни“ пази от въобразената, но и вече мощна „заплаха“, каквато е бежанската вълна.

[1] Веселин Вучков и Румяна Бъчварова започнаха да прокарват важни реформи в МВР. Това е бавен процес и засега не може да се оцени дали те ще се осъществят, дали ще продължат нататък и прочее. При всички положения обаче, последните двама министри правят стъпки в правилната посока.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Юлия Рафаилович

Юлия Рафаилович е учила славистика и социология в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е няколко години в различни медии и на свободна практика. От година и половина работи в РискМонитор. Интересите й са свързани с институции на влатта, социология на риска, човешки права и др.