Анализи

Българските евреи са половин българи; втора ръка граждани. Според Закона за защита на нацията, приет по това време, те всъщност не са под законова протекция. В този смисъл, трябва да се попита, от кого са били спасени „спасените”. Не е коректно да се казва, че са били спасени, а по-скоро, че не са били унищожени.

Защо са били спасени евреите? Сега имаме отговор, даже повече от един. Но в началото е било по-лесно да се каже, че комунистите са създали мит. Както казах вчера, те са направили такава жалка пропаганда едва през 80-те, не преди това.

Когато българските власти изпращат депортираните, веднага започват грабежите над това население, обират техните домове, което означава, че се е знаело, че те никога няма да се върнат. Друг е въпросът, че то е и договорено, че България няма да се интересува от тяхната съдба. Е, вие вярвате ли, че царят и Филов са толкова неосведомени.

Жертвите безспорно са тези над 11 хиляди евреи, които са загинали в Треблинка, но жертви са и Филов, и Борис III, и Белев, и палачите. Те също са жертви, защото и едните, и другите в крайна сметка отиват на Съд. И ако там отидеш с кръв до лактите, ясно е къде ще те прати Господ.

Учудващото в този антисемитизъм е, че не толкова евреите са на прицел, колкото въобще всеки, който може да бъде идентифициран като виновник за трудностите, с които се сблъскват последователите на антисемитизма в днешна България. По-скоро това е някаква реакция на неудовлетвореност от сегашното положение и форма на протест.

Българският антисемитизъм е абсолютно пасивен и показва, че трябва да има държавна власт, която да го осъществява. Антисeмитските акции не срещат почти никакъв отзвук. Говорим за акцията на Кабакчиев в началото на 30-те години, когато са отвлечени евреи с цел откуп и малтретиране, говорим за акциите на „Ратниците” срещу еврейски магазини в края на 30-те години.

България не е изминала този път на осмисляне на собствената си история, защото в този път има едно прекъсване от 45 години, в което за никакъв вид осмисляне не е ставало въпрос. Поради което има един вакуум, който е всъщност и вакуум на поколения.

Притеснява ме това, че сега отново има опити паметта на една група да стане закон и да доминира в публичното пространство, а т. нар. закони на паметта според мен са нещо много опасно.

Третото поколение иска да разкрие миналото, което хора като Хелмут Кол са се постарали да заровят. В Германия има изложба на стената на Вермахта, представяща процеса на убийства – нещо, което не би могло да се случи преди 20, 30 години.

Филмът “Трето полувреме” предизвика такива реакции, защото се разказва една дълго премълчавана история или Холокоста на македонските и тракийските евреи, вследствие на депортацията им, извършена от българската административна, политическа и военна управа.