ПЕГИДА – новият популизъм в Германия

В германския град Дрезден все повече хора излизат на улицата, за да участват в протестни демонстрации, инициирани от ПЕГИДА[1] срещу плашещата, според тях, „ислямизация” на Германия. Неонацистите са в първите редове на демонстрантите. Отчаяният политически истаблишмънт се намира в шоково вцепенение и е потънал в догадки за успеха на това популистко движение. В частност, интелектуалната левица и нейните политически представители не искат да признават приноса си за успеха на движението. Отново в дневния ред на обществото започва да фигурира желанието за Германия да се намери някакъв особен „германски път”.

* * *

Всеки понеделник вечерта в центъра на Дрезден хиляди хора излизат на протестни демонстрации. Протести има и в други немски градове. Хората на улиците на тези градове манифестират по призива на ПЕГИДА. Исканията, изписани на транспарантите, на пръв поглед изглеждат като нямащи нищо общо помежду си: да се прекрати ислямизацията, да се спре потокът на политически и други бежанци в Германия, да се отмени таксата за ползване на радио в къщи, да се постигне примирение с Русия. А освен това на демонстрациите може да се види и този лозунг: „Окончателно да се освободи Германия от чуждестранната окупация”.

Очевидно е, че в дълбините на средната класа в Германия се е загнездил страх пред засилващия се приток на емигранти от ислямски държави, който забележимо измени облика на големите германски градове. И макар че никъде в градове като Хамбург или Щутгарт не става това, което можем да видим в предградията на големите градове във Франция, недоволството на населението е значително, макар и не винаги да се проявява открито. И въпросът тук не е в реалните безредици, които биха могли да се случат, а в това, че в желаещата да се покаже като либерална и отворена към света Германия откритата дискусия за последиците от ислямската емиграция в страната е фактически табуирана. Острата критика на тази тема може да стане причина за подозрения в расизъм. Въпреки че голямото мнозинство от мюсюлманите в Германия живее мирно, получава гражданство и постепенно става част от страната, много германци се безпокоят, че именно представителите на арабските и турските долни слоеве създават проблеми, за които не се води открита дискусия: престъпност, кръвно отмъщение, училищни класове с 90% емигранти в бившите работнически райони на големите градове в Германия, а също нарастващата агресивност на словата на религиозните представители, които изразяват открито все нови и често нагли искания.

Вездесъщата политическа коректност подхранва тези страхове. Темата не се обсъжда широко, разумните предупреждаващи гласове веднага биват заклеймявани като популистки. Редом с обичайните расистки клишета, надълбоко в обществото се е вкоренило желанието обсъждането на тези проблеми да се пренесе най-малкото в политическото пространство. Така в германското общество зрее напрежение.

При това – най-малкото на пръв поглед – е удивително, че тези протести можаха да достигнат такъв мащаб в уютния, възстановен благодарение на многочислените парични трансфери от Западна Германия Дрезден, който всяка година привлича милиони чуждестранни туристи. Дрезден все още си остава един, макар и голям, но твърде провинциален и консервативен град. Количеството на чужденците в града, като отчетем и сътрудниците на многобройните чуждестранни предприятия и изследователски институти, е по-малко от десет процента от населението, което за Западна Германия е смешно малко число. Мюсюлмани практически не се виждат, почти няма джамии. Изводът е, че причините за протеста лежат някъде по-надълбоко и трябва да бъдат търсени другаде, а не в присъствието на чужденци.

Саксония, столица на която Дрезден отново стана през 1990 г., беше в деветдесетте години на миналия век една тези федерални провинции, където десните радикали многократно се опитваха да овладеят публичното пространство. След краха на ГДР и изчезването на привичните структури този регион стана благодатна почва за създаване на неонацистки групи. Възникнаха „национално освободени зони”, т.е. пространства, в които законът не се прилага, където на улиците господстват неонацисти и които официалните лица, включително и сътрудниците на полицията, се стараят по възможност да избягват. Тогава, когато в другите части на страната тържествено навлизаше глобализацията, в много региони на Германия, в които населението възприемаше себе си като загубило от обединението на страната, се формираше атмосфера на ксенофобия. Точно по това време в Саксония бе основана терористичната „клетка” „Националсоциалистическа нелегална съпротива”, срещу която сега се води съдебен процес в Мюнхен. Тази нелегална група е обвинявана за извършването на десет убийства на основата на расова ненавист. Рейтингът на неонацистката Националдемократическа партия на Германия (НДПГ) на изборите в Саксония неизменно е най-високият от всички.

Тази атмосфера на неприемане на откритостта на света и досега е запазена в дребнобуржоазните кръгове на Източна Германия, а политическият елит несъзнателно я усилва. За мнозинството от тези хора и от децата им, чиято социализация се е извършвала по време на комунистическата диктатура, евреите, мюсюлманите, чужденците, „негрите” все още са олицетворение на „чуждите”. Преди всичко те са „негерманци” и затова са мразени. Представителите на тези слоеве от населението или съвсем не участват в избори, или, ако го правят, дават гласа си за десни екстремисти или за Лявата партия, която е наследница на управлявалата в Източна Германия през периода 1949 – 1989 г. Германска единна социалистическа партия (ГЕСП). И точно левите не могат да разберат, че те със своята носталгия по миналото усилват ПЕГИДА, а в шоковото си вцепенение не са способни да признаят участието си в нейното развитие.

Тук започва главното неразбиране. Няма съмнение, че в ПЕГИДА са проникнали десни екстремисти и хулигани: в нейните демонстрации маршируват стотици млади хора с бръснати глави. Но само това не може да обясни притока на протестиращи. Хората, които идват на демонстрациите, са движени не само от отвращение към политическата класа. Обединява ги не само дребнобуржоазният страх от загуби, а в много по-голяма степен убедеността в това, че те отиват на улицата, за да защитават своята истински германска (а не западногерманска, която те смятат за „смесена”) идентичност. Според тях тази идентичност е подложена на натиск отвън: от Афганистан, от Сирия, Украйна и Газа. Да бъдат германци, според тях, означава още и да избягват споделянето на отговорността за бедите на големия свят с неговите конфликти и растящи претенции към Германия като към една от водещите европейски нации. Германия трябва да се държи настрана – такова е общото мнение на привържениците на ПЕГИДА. Антизападни настроения, презрение към САЩ, ненавист към Израел – това са нещата, които обединяват тези кръгове.

Журналистът Иво Божич нарича тези течения „народни”, доколкото и кадрите на НДПГ, и неонацистите, и тези, които ненавиждат Израел, както и хората, които „разбират Русия” са по същество единни в своите възгледи и искания. Не са малко тези, които смятат, че Германия, гледана от „западния бряг”, т.е. от бившата Западна Германия, е управлявана от участници в еврейско-американски заговор, които сега се „трудят” в Украйна, за да провокират Европа, а заедно с нея и Германия, да почне война с Русия.

Във всичко това участват и много от интелектуалците на Лявата партия. Почти нито едно от безчислените леви сатирични предавания по германските телевизии не минава без презрителни шеги по повод могъщите и жадуващи война САЩ и глупавите американци. В тези шегички охотно се включват и представители на политическия истаблишмънт. А като „истински нов нацист” в тях бива представян не друг, а Израел.

Еврейската държава е заплаха за съседите си със своите ядрени бойни глави, заявява лауреатът на Нобелова награда Гюнтер Грас, и много участници в ток-шоутата послушно се съгласяват с тази глупост. Дошло е време да се покаже на тези евреи „къде зимуват раците” е нещото, което разбира от тези предавания германският телезрител. Американците са страдащи от мания за величие невежи хора, демокрацията им е остарял модел, който вече не се произвежда и в никакъв случай не бива да се изнася. Ексканцлерът Хелмут Шмит, този истински немски оракул, се присъединява към този хор. И още от същия регистър – Русия е „оскърбена от НАТО”, тя е „излъгана от Запада”. Ислямският свят не е жертва на своя фанатизъм и на своите диктатури, а на британците и на американците. Ние няма какво да правим в Афганистан и по-доброто е да не се мяркаме там. Нека там местните си чупят взаимно главите. А Украйна, Полша и Балканите въобще не са причина за разваляне на отношенията с Москва!

Такива са убежденията не само на мейнстрийма на германските телевизии, но в известен смисъл те представляват основата на програмата на Лявата партия. А също и на НДПГ. Така мислят и множество германци, най-вече в източната част на страната. Тук могат да се видят очертанията на голям съюз между десни и леви. Древна тъга по „особения път” на Германия, по „спасителния път”, по „родното”, „немското”. Този никога не завършващ път на Германия на Запад, по който страната пое след 1945 г. И ето – страната отново е тръгнала по лъжлив път, продължавайки да се движи на „Запад”.

Към всичко това се добавя и отчуждение от политиката на Берлин, която множество хора не без основание смятат за стояща далеч от действителността. Лениви политици, чужди на реалността администратори на безалтернативността (Ангела Меркел), думите на която вече не стигат до хората, политици, които практически не можеш да отличиш един от друг. Сива партия на единството, която лишава демокрацията от същността й: демократичната борба за най-доброто решение.

Именно по този начин, безсловесно, като че ли пребиваваща в шоково вцепенение, реагира досега берлинската политика. Хората, които правят политиката в Берлин, заклеймяват протестиращите като „нацисти в прилични костюми”. Вместо да излязат срещу ПЕГИДА с достойна аргументация, те лепят етикети и сипят оскърбления, а реакцията на хиляди хора е раздразнение и съпротива.

А ПЕГИДА се радва на това и продължава да расте.

 

Статията е публикувана в руското онлайн издание „Русский журнал” на 12 януари т.г.

Превод: Емил Коен

 

[1] PEGIDA (ПЕГИДА) е съкращение на немски, което означава „Патриотични европейци против ислямизацията на Запада”, бел. прев.

Avatar

Мариан Мадела

Мариан Мадела е магистър по философия и славист.