Петя Кабакчиева: Ако са направени качествено, демоскопските изследвания са истински мини референдуми

7029_100994443252664_6866575_n

Преди предстоящите парламентарни избори „Маргиналия” се обърна към известния социолог от СУ „Св. Климент Охридски” доц. Петя Кабакчиева с няколко въпроса, свързани с актуалната сега тема за предизборните изследвания и техните резултати.

Петя Кабакчиева е доцент и ръководител на Катедра Социология към СУ “Св. Кл. Охридски, а също и заместник председател на Българската социологическа асоциация. Тя е участник в и ръководител на много социологически изследвания. Интересите й са в областта на политическата социология – гражданско участие и формиране на идентичности, историческа социология на социализма, социални неравенства и миграционни изследвания.

Г-жо Кабакчиева, наближават избори и, както винаги, прогнозите на демоскопските агенции, а и самите те, са обект на много голям обществен интерес, това не е чудно – техните резултати влияят на изборните нагласи. Затова нека почнем разговора с темата какво точно правят демоскопските агенции и това всъщност социология ли е, или не? Проучването на политическите нагласи на хората тяхно основно занимание ли е или с него те се хващат само „между другото”?

Изследването на общественото мнение или демоскопията е важна част от емпиричната социология, каквато е и електоралната социология. Проблемът е, че медийното внимание към социолозите се активизира основно преди избори като хазартна тръпка при конни надбягвания – я да видим кой ще спечели, кой ще е втори, и кой въобще ще отпадне от състезанието. И тъй като агенциите работят на пазарен принцип, естествено е те също да се активизират в тази ситуация и да предлагат търсения продукт.

Защо това да е проблем? Защото социологията далеч не е само демоскопия и електорална социология.  Социологията анализира процесите в дадено общество, търси тенденции, обяснява случващото се. Например, откога започва т.нар. „преход” и защо се случи по начина, по който се случи – има интересни изследвания на колеги, които стоят настрани от медийния дебат. Книгата “Експертите на прехода” се завъртя в публичното пространство, породи спорове, тъкмо защото отстояваше определена политическа позиция, а много по-сериозното изследване “Мрежите на прехода” съвсем не получи такова публично внимание. Или друго – социологията може да потърси влиянието на новите информационни технологии върху начина на живот, общуването, преживяването на идентичности и т.н. Тя е в състояние да покаже структурирането на социалните неравенства, двустранната им връзка с образованието например, генерират ли те гражданска енергия, кои групи са наистина активни и защо, и т.н. Ако има такива изследвания, може би приказките за платените протестиращи ще намалеят или най-малкото на фона на данните ще изглеждат пустословия.

За съжаление тъкмо политиците не желаят да се финансират сериозни социологически изследвания и предпочитат да свеждат социологията до предизборни проучвания и мерене на рейтинги, да я превръщат в огледало, което да задоволява суетата им, а ако се случи да покаже изчезващите или разкривените им силуети, предпочитат да захвърлят огледалото като ненужно. Да не звуча голословно – преструктурира се Институтът по социология в Институт за изследване на обществата и знанието и така в БАН изчезна “марката” социология; закриха Националния център за изследване на общественото мнение, който понеже беше финансиран от бюджета, можеше да е независим от партиите и желанията им, доскоро Фонд “Научни изследвания” финансираше само проекти, свързани с културно-историческото наследство. Демоскопските изследвания всъщност могат да бъдат много полезни, ако са направени професионално и се разглеждат като обратна връзка между взимащите решения и хората по значими за обществото въпроси, те са  един вид мини референдуми, една от демократичните процедури на съвременното общество. И мисля, че това трябва да е каузата на социолозите – да представяме мнението на хората по значими проблеми, така че то да е коректив при взимането на решения, а не само да ги питаме за кого ще гласуват и кой политик харесват. И, разбира се, да следим за спазването на професионалните стандарти.

Според Вас в гилдията на тези агенции има ли правила, които да регламентират стандарти за достоверност и точност на резултатите? Ако има, те спазват ли се? Има ли контрол вътре в нея и ако има, той ефективен ли е?

Директорите на част от тези агенции са членове на световната организация за насърчаване и оценка на маркетинговите изследвания ESOMAR, която има Международен кодекс на маркетинговите и социални изследвания и държи той стриктно да се спазва, ако ли не, изключва членове. Българските членове на ESOMAR реагират на свои събрания на неспазването на стандартите; но тъй като става дума за бизнес, ако има поръчители на агенциите, те ще продължат да си работят. Българската социологическа асоциация също има Етичен кодекс и Етична комисия, която при сезиране би следвало да реагира; има и приети правила още от 2001 г. какъв трябва да е “портретът” на изследването, публикуван в медиите, качени на сайта на БСА. Позволявам си да ги припомня: име на институцията и ръководител на екипа, провел изследването; период на теренната работа; планиран и реализиран обем на извадката; метод на извадката (адресна, квотна и т.н.); параметри на изследваната съвкупност (възраст, пол, социална принадлежност и др.); метод на регистрация (интервю – пряко или телефонно, анкета и т.н.);  размер на максималната грешка за 50-процентов относителен дял при 95 % вероятност. Всяка сериозна медия трябва да изисква тези характеристики на изследването. За по-любопитните трябва да се следи, ако говорим за представително изследване, до каква степен демографският профил на респондентите (анкетираните, интервюираните) отговаря на средните стойности за страната, засягащи изследваната съвкупност. За да се каже къде е грешката в дадено изследване, БСА трябва да изиска методологията на изследването и екип от професионалисти да прецени отклонението от професионалните стандарти. Това трябва да се прави, но никак не е лесно да се осъществи, защото е много трудно да се намерят хора, които да са съдници на свои колеги. За съжаление, както се вижда, контролът не е много ефективен.

Често срещан факт в предизборните изследвания е драстичното разминаване в данните между различните агенции. На какво се дължи това, защото, ако в даден момент има устойчиви обществени нагласи по изборните теми, не би ли следвало данните на агенциите, отнасящи се за едно и също време и засягащи сходни теми, също да са сходни?

Има няколко реални проблема, които оказват влияние върху резултатите и не са обвързани с манипулации.

Първо, предизборните изследвания не мерят устойчиви нагласи, а питат за кого ще гласувате. Устойчиви нагласи за гласуване за определена партия има само при твърдите електорати на по-“стари” партии, те в България са две – БСП и ДПС. Досега не знам някой да е дал занижен процент на електората на ДПС, но има разлики в горната граница. Те се дължат на факта, че има преориентация на част от ромските общности към вотове за ДПС, както и на това, че не е ясно колко хора в чужбина ще гласуват. При БСП започна да се появява свиване на електората, плюс объркване сред част от избирателите как да преценяват политиките на БСП, защото те са по-скоро са десни, отколкото леви. Така че и там има движение. На тези пък, които искат да гласуват вдясно, от 2001 г. непрекъснато се предлагат много различни алтернативи. Като добавим и факта, регистриран от изследвания, че хората гласуват преди всичко за личности, а не толкова за идеологически платформи, устойчивите нагласи стават още по-проблематични. В  България има голям процент плаващ електорат, който често пъти се ориентира в последния момент. Това обяснява динамиката в предизборните настроения и аз лично мисля, че прогнози трябва да се дават само в месеца преди изборите. Постоянстващите дълго време прогнози създават впечатление за възможности за манипулация, тъй като натрапват няколко партии на общественото мнение.

Второ, има страшно много откази за попълване на анкетните карти, а това предполага непрекъснато заместване на респондентите и в крайна сметка води до изкривяване на първоначално планираната извадка, обикновено в посока на смяна на тези, до които не може да се достигне, с по-образовани и отзивчиви люде. Като се направи изследване не с тази извадка, която е била планирана, резултатите неизбежно ще се изкривят и ще са далеч от реално съществуващата картина на мненията. Причините за увеличаващия се брой откази са много и различни – в големите градове със заключени входове на блоковете недоверието е голямо и хората трудно допускат непознати в домовете си. Престижът на социологията също оказва влияние. Колкото повече социолозите биват мислени от публиката като обвързани с политиците, толкова повече намалява доверието и към тях. Още – хората в малките селища мислят социолозите като връзка с “Центъра” и очакват те да им помогнат, което няма как да стане. Наш студент, с когото бяхме на терен, беше шокиран от факта, че отзивчивият респондент, който му беше споделил всичките си проблеми, се разделил с него с думите: “И не ме забравяй, момче…Направи нещо…” Като не получат помощта, на която са се надявали, хората стават недоверчиви към изследванията и отказват да участват.

Според мен предизборните проучвания са най-опасни за малките партии, включително и за тези, които са на ръба на бариерата за влизане в НС, защото могат да откажат някои избиратели от това да ги подкрепят, ако преценят, че гласът им ще се изгуби. Много потърпевши могат да се окажат и най-малките партии без субсидии, тъй като са лишени от своего рода безплатната реклама на социологическите изследвания. Разбираемо е колегите да не включват най-малките партии, защото те нямат шанс и процентите за тях са в рамките на статистическата грешка, но все пак мисля, че е по-коректно да се дават шоу карти (т.е. карта, на която са изписани имената на участващите в дадени избори партии, и от респондентите се иска да посочат коя биха подкрепили) с всички регистрирани участници за изборите. Редно е да се уточни, че малките проценти са в рамките на статистическата грешка, но все пак нека всички участници в изборите имат и равен шанс в анкетните проучвания.

Така че има много въпроси, които социологическата гилдия трябва да обсъди. За увеличаващия се брой откази и как влияят те върху извадките, за периода на предизборните прогнози, за възможността за използване на шоу карти. Абсолютно задължително е да спазваме стандартите, и ако има отклонения, да ги споделяме и да признаваме грешките си. И накрая, пак повтарям, трябва да се борим социологията наистина да има значение не само по време на избори, а като важен елемент от всяка политика с оглед оценката на ефективността й. А и не само във връзка с политиките, а въобще от гледна точка на диагностиката на състоянието на обществото ни.

Твърди се, че често пъти агенциите ползват методически прийоми, които намаляват цената на изследването, но могат да влошат качеството на данните. Така ли е?

Как мога да знам? Не работя в агенция и не е особено коректно да говоря за работата на колеги, която не познавам. Ако говорим по принцип, много често при обявяване на обществени поръчки или конкурси за социологически изследвания, решаващият фактор се оказва цената. Това е проблем, защото наистина добре реализираното социологическо изследване не е евтино. Твърдо съм убедена, че при обществени поръчки трябва да се гледа качеството на методологията и оптимална, а не минимална цена. Това също е кауза, която трябва да се отстоява от БСА.

Известно е, че нагласите на някои слабо образовани общности (например на немалка част от ромите) трудно се поддават на изследване чрез стандартни методи, защото културните различия са толкова големи, че хората влагат във въпросите, които агенциите им задават, съвсем различен смисъл от този, които влагат изследователите. Така ли е? Според Вас правят ли нещо демоскопите, за да решат този проблем, който може много да изкриви истинската картина на обществените нагласи и предпочитания?

Отново е въпрос към демоскопите, те трябва да ви отговорят, вероятно търсят решения. Например работят с анкетьори роми, които по-лесно намират език с респондентите роми, претеглят се данните (това е статистическа процедура, която въз основа на предварителни правила и критерии дава по-малки или по-големи относителни дялове на някои отговори) по етнически признак и т.н. Въпросите трябва да са зададени пределно ясно, но опитът ми показва, че в повечето случаи се налага “превод” от страна на анкетьора, което води до информационен шум, иначе казано, до отговори не на въпросите, които агенциите задават, а на други, което се дължи на специфична интерпретация от респондентите. И въобще не става дума само за роми, просто различните места си имат различни диалекти. Например на ясния за нас, социолозите въпрос „Колко пуйки имате?”, получихме отговор „А, немаме такива животни, ние само фитки отглеждаме…”. На други места имахме пак негативни отговори, защото хората си отглеждат мисирки, а не пуйки… Но въпреки това настоявам, че хората, независимо от образованието си, имат мнение по въпросите, които ги засягат, и задължително трябва да бъдат питани. И ще отговарят, ако виждат, че мнението им се взима предвид.

Какво, според Вас трябва да се направи още, за да се станат съвсем прозрачни връзките между поръчител и изследване? Как могат да се проверяват надеждността и валидността на данните, които демоскопите публикуват за информация на обществеността? Каква е ролята на БСА в този установяването на тази прозрачност?

Няколко пъти сред гилдията се обсъжда въпроса за това, че поръчителите на изследванията трябва да станат публично известни, но резултатът бе отрицателен, а и кодексът на ESOMAR го забранява, така че това е една кауза, която не може да се осъществи. Регулаторите са два – пазарът и професионалната гилдия. Когато се види, че дадена агенция постоянстващо дава изкривени прогнози или съмнителни данни, то тя не би следвало да бъде търсена. Кольо Колев (от агенция Медиана, която доста се изхвърли в предизборните прогнози за европейски парламент) веднъж беше казал, че ако един зарзаватчия ти пробутва веднъж, два пъти, скапани домати, би било глупаво да ходиш отново при него, нещо в този дух. В случая е прав, за разлика от последната си прогноза. Така че, ако говорим за предизборни проучвания, медиите трябва да работят с агенции, които са давали най-близки до изборните резултати прогнози. И да игнорират останалите. Това трябва да е задължително за обществените медии, защото техните работодатели сме ние – гражданите.

БСА трябва да следи дали се спазват стандартите и при проблеми следва да изисква от  агенциите да предоставят данните. Но не може да ги задължи да правят това. Все пак скандалните случаи трябва да бъдат коментирани и да се обяснява кое е скандалното в методологията им. Трябва публично да се обсъждат проблемите, част от които поставих. Но се съмнявам, че медиите ще се интересуват от тези обсъждания.  Гладни за данни, те често пъти пренебрегват „портрета” на изследването като скучен и неясен, също и професионалните дебати.  Все пак държа да завърша с това, че голямата част от социологическата гилдия са хора, които се отнасят сериозно към професията си и нека не подменяме социологията, че и демоскопията с електорална демоскопия. Има къде по-интересни социологически анализи от предизборните прогнози.

Въпросите зададе Емил Коен

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Емил Коен

Емил Коен е социолог, журналист и правозащитник. Повече от 20 години след 1993 г. работи в различни неправителствени правозащитни организации, работил е във в. „Континент” и в Института за изследване на младежта. Има множество публикации на правозащитни теми. От 2008 до 2010 г. издава електронния бюлетин „Правата на човека във фокус”.