По-добре смърт, отколкото обратно в България

Веднъж успели да достигнат територията на Европейския съюз през Гърция, на сирийските бежанци е разрешено да пребивават там, без да последва депортиране към Гърция, тъй като страната не е в състояние да поддържа минималните европейски стандарти за справяне с бежанци. Действието на един регламент в тази област току-що беше удължено. Депортирането към Италия също е усложнено след съдебно решение на Европейския съд. За бежанци, пристигащи в Европа през България обаче, липсва такъв регламент, въпреки че организации за защита на човешките права оценяват условията там като не по-малко окаяни. В настоящия момент са засегнати и бежанци, живеещи в Шлезвиг-Холщайн.

23-годишният кюрд Мохамад щял да стане адвокат в Сирия, но плановете му са осуетени от войната в родината му. Заедно със свои състуденти Мохамад участвал в протести срещу президента Башар ал-Асад. Следват репресии и изключване от университета в Алепо. „Желая да живея на свобода. Това е много важно,“ споделя Мохамад. „Животът не е само ядене и пиене.“

С 40 мъже в една стая

През януари 2013 Мохамад се отправя на път към Европа. От сутрин до вечер ходи пеш в продължение на дни, иска да стигне до Гърция през Турция. В граничния район близо до България обаче го задържа тамошната полиция и го праща в затвор за бежанци (център за задържане или, както се нарича в България – „специален дом за временно настаняване на чужденци“ – бел. ред.), където прекарва близо два месеца. Там е мръсно и трябва да дели банята си с 200 други мъже, с 40 пък стаята си. Дали месото, което им предлагат там, е свинско? На този въпрос нито Мохамад, нито останалите мюсюлмани получават отговор.

Тежки моменти в София

Мохамад не иска да остане в България. По негово изказване, институциите го поставят под натиск да подаде молба за получаване на политическо убежище. Заплашвали го, че в противен случай трябва да остане в затвора: “Преводачът ми каза това, думите му още отекват в главата ми: ‚Ако не подадеш молба, оставаш тук завинаги‘“.

В крайна сметка се съгласява и след това го отвеждат в отворен бежански лагер. Три месеца по-късно го освобождават, като го оставят да се оправя сам. С надеждата, че в София може да намери работа, Мохамад се отправя натам. Вместо това, както повечето сирийски бежанци, остава бездомен. Освен редовното гладуване и притесненията за подслон през нощта, Мохамад трябвало да се справи и със страха от дясно-радикални побойници. За два месеца в българската столица отслабва с шест килограма.

„Предпочитам да умра, отколкото да се върна в България“

Най-накрая някак се добира до Германия, макар да знае, че шансовете да остане тук са минимални. Мохамад звучи отчаян, когато казва: „Нямам избор. Да се върна в Сирия е невъзможно, да остана в Европа – също. Какво да направя?“

Молбата му за получаване на политическо убежище в Германия е отхвърлена, защото в Европа се е озовал първо в България – друга страна членка, където получава и бежански статут. Според Дъблинското споразумение България е отговорна за Мохамад, но той сам казва, че би предпочел да умре, отколкото да се върне там. Сега живее в югозападната част на провинцията Шлезвиг-Холщайн, недалеч от Хамбург – „Портата на света“, както често го наричат.

Масивно нарушаване на човешките права в България

Карл Коп от организацията за защита на човешките права ProAsyl (Marginalia публикува статия на Pro Asyl за бежанците в България, предстои публикуване на доклад на организацията по темата, бел. ред.) смята депортирането към България за проблематично: „Не може на страна като България да се даде такава огромна отговорност като защитата на бежанци. Там масово се нарушават човешките права, липсва работеща система по осигуряването на политическо убежище, както и интеграционна система“. Освен това, било нечестно спрямо най-бедната и най-слабата страна в ЕС да се връщат бежанци там.

От отговор на Федералното правителство на въпрос на левицата излиза, че през последната година Германия опитала да върне почти 4500 бежанци в България. „Имайки предвид ситуацията със зачитането на човешките права в България, следва да се спрат депортациите натам“, казва Карл Коп с оглед и на тези числа.

Бежанците живеят в огромна несигурност

През изминалата година, по данни на Федералното бюро по миграцията само малък брой бежанци са депортирани към България от Германия – 14 души, от които двама сирийци. Но бюрото изхожда от предпоставката, че България успешно изпълнява европейските наредби за правото на убежище и бежанското право, както и че ситуацията в страната се подобрява. Затова се очаква скоро броят на върнатите бежанци да се увеличи – за много бежанци това се равнява на огромна несигурност.

Процесът по депортирането на Мохамад e преустановен само временно. Но той не губи надежда и използва отлагането, за да учи немски език и да направи опит да запише полувисше образование: „Може би така ще мога да остана тук“, казва той, надявайки се на по-добро бъдеще.

 

Превод: Йоана Христова

Оригиналната статия на Бетина Лес е публикувана в „Норддойчер Рундфунк“ на 04.03.2015 г.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика