Полезната хомофобия

Едва ли сте очаквали такова заглавие в Marginalia, а и с мен като автор. Как е възможно от правозащитна гледна точка да се твърди, че омразата може да бъде и полезна? Това е „противоречие в субекта“, както се казва в логиката.

В Топека, столицата на щата Канзас, има една баптистка църква, което се казва „Уестборо“, но е по-известна като „Бог мрази педалите“. Членовете ѝ към 2001 г. са около 40 души. Канзас е доста консервативен щат, а сред баптистките църкви има някои силно радикални (из южните щати – и расистки). Езикът на омразата на „Бог мрази педалите“ обаче е прекален даже за нравите на Канзас и е резил дори за крайно консервативните разклонения на баптизма. „Доктрината“ ѝ съдържа и редица антисемитски елементи.

Научих за тази църква с удивление миналото лято – тогава членовете ѝ заявиха, че ще саботират погребението на актьора Робин Уилямс, когото определиха като „педалски сводник“ заради участието му във филмите „Мисис Даутфайър“ и „Клетка за птици“. По-късно разбрах, че те имат практиката да саботират много погребения – например на Майкъл Джексън, Рони Джейс Дио, Стив Джобс. Парадоксално, но саботират и погребението на собствения си основател, като не отслужват погребална церемония с аргумента, че не почитат смъртта. Освен погребения, саботират и всякакви други прояви, например концерти на групи, които смятат, че „Бог мрази“.

„Саботиранията“ се изразяват в развяване на плакатчета, които всъщност са доста шарени и, ако не чете човек какво пише на тях, напомнят плакатите на ЛГБТ активистите, скандирания, пародии (например пародия на песента на Майкъл Джексън We Are the World – Gods Hates the World – „Бог мрази света“), съобщения из социалните мрежи.

Посланията и дейността на църквата „Уестборо“ предизвикват ответни реакции. През 2012 г. хуманитарната организация Planting Peace („установяване на мир“) купува малка къща току срещу „Бог мрази педалите“. Боядисва я в цветовете на дъгата и я кръщава „Дом на равенството“. „Домът на равенството“ е ЛГБТ център, който организира инициативи против хомофобията и в защита на равенството под носа на хомофобите отсреща.

Миналия август пък доброволци събраха пари, за да поставят в Топека билборд, на който пише „Бог обича гей хората“. Идеята за билборда на създателите на пародийна фейсбук страница, наречена „Бог“.

Преди няколко седмици от „Бог мрази педалите“ заявиха, че ще саботират евентуална сватба между двама литературни персонажи, магьосници с дълги бели бради – Гандалф от романите на Толкин и Дъмлъбдор от „Хари Потър“. Поводът е шега на авторката на „Хари Потър“ Джоан Роулинг във връзка с това, че героят ѝ Дъмбълдор е гей, а актьорът, който пресъздава Гандалф в киното, също е гей. След като Ирландия легализира еднополовите бракове, Роулинг се пошегува, че сега Гандалф и Дъмбълдор ще могат да сключат брак в Ирландия. „Уестборо“ моментално реагира, че ако тези двамата се женят, църквата ще саботира сватбата. Какво направиха от отсрещния ЛГБТ център „Дом на равенството“? Организираха сватба между магьосниците под носа на „Бог мрази педалите“, само и само да дадат възможност на хомофобите да я саботират.

Напоследък осъзнах, че в известен смисъл съм започнала да харесвам тази църква. Защо? Защото хомофобията ѝ е толкова нелепа, че е чак карикатурна. Изявите ѝ са тъй смешни, че човек трудно може да повярва, че са истинска хомофобия, а не пародия на хомофобия. И защото предизвиква редица симпатични и забележителни ответни реакции на защита на равенството. Ако я нямаше тази църква, в столицата на консервативния Канзас нямаше да има ЛГБТ център, билборд „Бог обича гей хората“ и многобройни акции в защита на гей хората.

Освен това, членовете ѝ никого не бият. Те само приказват, пеят разни нелепости и развяват шарените си плакатчета. Знам, словото не е невинно, но единственото, което специално тези постигат, е с омразата си да покажат до какви абсурдни крайности може да стигне хомофобията. Чак човек да го хване срам, ако е хомофоб. Стига да може да мисли поне малко.

Ще ми се да има и нещо подобно в България, с което да се забавляваме. Но уви. Тук хомофобията е или опасна за живота, или тъпа, или псевдоинтелектуална, или облечена във власт. Често е комбинация от тези неща.

В България има доста хора, които могат да те пребият или убият, ако си гей. Добрата новина е, че двама от тях наскоро бяха осъдени. Убийците на студента по медицина Михаил Стоянов най-сетне получиха ефективни присъди. Въпреки това и тазгодишния прайд ще бъде съпроводен от антигей парад, а участниците в прайда много ще внимават как отиват на шествието и особено как се прибират, защото тогава е най-страшно – ако ги хванат сами в пустите улички.

Антигей прайдът всъщност се организира доста късно, за разлика от предишни години. Другите традиционни прояви на „предпрайдна“ хомофобия тази година също са сравнително дефицитни. Може би защото точно сега по-актуални за мразене са ромите. Миналата година по същото време хомосексуалните бяха актуална тема. Наскоро се беше случил „рейдът“ на „айнзац групите“ в Троянския манастир, вдъхновен от хомофобските призиви на Карбовски „Вън п*д*растите от църквата“. Чак щеше да се прави рок концерт на протеста срещу парада.

Тази година преди прайда определено липсва хомофобско словотворчество с претенциите на „висока култура“. От вестник „Култура“ може би са решили да не канят Михаил Шиндаров да пише за трети път колко противоестествена е хомосексуалността. В сайта „Гласове“ няма публикации на класически филолози, които смятат, че гей хората не са нужни на обществото, нито нещо друго на хомофобна тематика.

Българската православна църква пък беше толкова заета да клейми йогата, че се сети да осъди прайда буквално в последната минута, както се казва във футбола.

Предпрайдната хомофобия тази година се ограничава почти изцяло с прояви от сферата на интелектуалната и политическата долнопробност. Обичайни заподозрени като „Атака“, които пак искат затвор за „демонстриране на сексуална ориентация“, уж „интелектуалци“, голяма част от които от „университета на ДАНС“, взели Павел Поппандов за цвят, словоблудството на Блъсков – няма нищо неочаквано. Известният с хомофобията си доктор Тотко Найденов също не пропусна да се разпише.

Освен, може би, изказването против прайда на фаворита на ДСБ за кмет на София Вили Лилков, който на практика съветва различните да си правят парад вкъщи. Но който знае възгледите на Лилков за други неща от живота, едва ли би се учудил.

Насред подкрепата за прайда от две партии с пренебрежимо малък електорат, далеч по-оглушително е мълчанието на основните партии и институции.

В същото време, тази година за първи път в България политик защити достатъчно публично правото си да бъде различен, и то по начин, който може да бъде образец и в много страни с изградени традиции в борбата за ЛГБТ права.

Дали наблюдаваме нормализация на отношението към хората с различна сексуална ориентация или полова идентичност? Не могат да се правят изводи от една година. По-скоро мисля, че покрай Гърмен и Орландовци мразещите по-малко се сещат за сексуалните малцинства.

Медиите обаче не отбелязват прогрес – като цяло продължават да смятат, че ако поканят в студиото си гей или лесбийка, трябва да поканят и хомофоб, който да обяснява, че такива хора не трябва да съществуват или че няма нищо против тях, ама да не му се показват. И как да не правят така медиите? За хомофобия се връчват парични журналистически награди. Недопускането на омраза никой не го мери, камо ли да го оценява по достойнство.

Имам нужда и тук от пародийна хомофобия, честно. Не искам омразата да е само обидна и страшна. Искам и да се забавлявам на неин гръб. Както и все повече хора в България да виждат нейната несъстоятелност. По веселия начин.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.