А политика кога? А ромите кога?

След изборите за Европейски парламент Marginalia публикува коментар на Юлиана Методиева, озаглавен „Защо ДПС победи на изборите Реформаторския блок“. В него тя твърдеше: „Ако Реформаторският блок имаше адекватните реакции и тънкото чувство за права на малцинствата, гарантирани от националното и международното законодателство, със сигурност щеше да има повече проценти на евроизборите.“

В последно време признаци на „адекватни реакции“ започнаха да проявяват и Бойко Борисов, и Реформаторският блок. Не защото изведнъж са развили „тънко чувство за права на малцинствата“, а от елементарен, здравословен прагматизъм. Борисов заяви, че ако ГЕРБ получи пълно мнозинство на изборите, ще има поне 10 заместник-министерски кресла за мюсюлмани. Реформаторският блок постави на челните места на листите си в смесените райони хора с турски имена.

Смисълът на този прагматизъм обаче е умонепостижим за много от избирателите както на ГЕРБ, така и на Реформаторския блок. Към ГЕРБ има подозрения, че ще прави коалиция с ДПС. Мнозина „десни демократи“ пък недоумяват как така Радан Кънев говори за „европейски етнически модел“, след като РБ слага турци начело на листи.

Просто е – за да се разбие моделът на ДПС и, по-общо, за да се обезсмисли съществуването на етнически партии, етническите малцинства (и мюсюлманите в България), трябва да са представени в не-етническите партии и коалиции. Те трябва да имат алтернатива. Няма друг начин.

Значителна част от „десните“ (и не само) избиратели обаче искат хем никой да не гласува за ДПС, хем в никоя избирателна листа да няма турци и мюсюлмани. Как да стане това? Турците и мюсюлманите в България да изчезнат? Да им се отнеме правото на глас?

Следващата стъпка е да се намерят партии и коалиции, които да направят същото и за ромите. Сред ромите могат да се намерят достатъчно образовани хора, които познават проблемите на общността си, като ромската активистка Спаска Петрова, която стана заместник-министър на труда и социалната политика в служебното правителство на Близнашки.

Най-важното обаче е да се предложат политики, които да са насочени към малцинствата в България. Не поредните стратегии, които ще останат само на думи, а реални и изпълними в обозрими срокове неща. В противен случай, дори малцинствата да са формално представени във властта, те скоро ще осъзнаят, че са били използвани. И ще се върнат към традиционните си модели на гласуване.

На етническите турци и на мюсюлманите например трябва да се предложи алтернатива на тютюна. Ако тази тема е под достойнството на елитаристки настроения избирател, нека го кажем така: Трябва да се предложи алтернатива на тютюна, за да не гласуват за Пеевски. Вместо елитаристкият избирател да се възмущава как Пеевски е сложен начело на две листи и ще влезе в парламента, да се замисли, че Булгартабак е на Пеевски (независимо кой е формалният собственик). Работещите на тютюна са толкова зависими от Пеевски, колкото служителите на Ковачки от работодателя си.

Що се отнася до ромите, необходимо е да има насочени към тях политики поне в следните области: образование, заетост, инфраструктура (включително предложения за решение на проблема с незаконните къщи). Понеже и това е под достойнството на избирателя-елитарист, ще го кажа така: трябва да има политики за ромите, за да няма покупко-продажба и други форми на злоупотреба с техните гласове.

Да се замислим – ако сме зависими от работодателя си (а малко от нас не са), никога ли не правим компромиси, за да не останем без работа? Да си представим, че този работодател на практика владее региона, в който живеем, и нямаме избор за друга работа. Какво правим тогава?

Ако избори след избори нищо не се променя за нас, ако сме изключени от обществения и политическия живот, защо да гласуваме? А не сме ли се изкушавали от промоции, изгодни лихви (да, уважаеми костовисти и избиратели на Реформаторския блок), почерпки, безплатни екстри и т.н., без винаги да е било от решаващо значение за нас кой, защо и с какви пари плаща?

Всъщност има политики, насочени към малцинствата България. Но това са политики на омраза. Турците и мюсюлманите в България са слагани в клишетата „слуги на Ердоган“ и „проводници на ислямски фундаментализъм“. Периодично има протести срещу новините на турски език и турските сериали. Основната „политика“ по отношение ромите е – да не раждат, децата им да не учат с нашите деца, да не ги виждаме, да ги няма. Наскоро националистическа коалиция заяви, че ромите трябва да бъдат изпратени в концлагери, които да се превърнат в туристическа атракция за чужденците. Като цяло това се прие от медиите като нормална, легитимна позиция.

Какво ще правите, ако това са единствените политики, насочени към вас?

Немалко хора в България мечтаят да гласуват само етническите българи. На другите, ако може, да им се отнеме правото на глас. Не може обаче да направим така, че поне 14% от българското население да изчезне. Освен ако не го подложим на геноцид или не го прокудим от страната – все престъпления срещу човечеството.

Колкото по-изключена от социалния и политическия живот е една общност, колкото по-маргинализирана е тя, толкова повече са негативите и за мнозинството. Затова е крайно време малцинствата да бъдат включени в политическите програми на не-етническите партии. Сега е времето. Започва предизборна кампания. За един месец е малко вероятно да се постигне нещо, но е важно поне да започне да се говори.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.