Положението на македонците в България може да се подобри със сериозна външна намеса на европейските институции

 

На 10 март 2020 г. излезе докладът на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека Дуня Миятович за България, в който за „етническите македонци“ се говори в четири глави, в разделите: Расизъм, нетолерантност и дискриминация, Нетолерантност и слово на омраза срещу малцинствата, Институционална, законова и политическа рамка, Правозащитни органи, Заключения и препоръки, и в специален раздел, озаглавен: Правото на свобода на сдружаване на лицата, идентифициращи се като етнически македонци. „Комисарят отбелязва с тревога ширещата се нетолерантност, демонстрирана срещу малцинствени групи в България, засягаща особено… лицата, самоопределящи се като етнически македонци“. Комисарят препоръча на българските власти да регистрират македонските организации, да се въздържат да отказват регистрации на база на отричане на македонско малцинство и да започнат диалог с македонците.

 

 

Годишен доклад* за македонското малцинство в България през 2020 г.

Положението на македонското малцинство в България през 2020 г. се влоши във връзка със заострянето на отношенията с Македония заради опитите на българските власти да наложат на Скопие да отрече съществуването на малцинството, както и медийната кампания, водена в тази връзка в България. На една от двете регистрирани през 2019 г. македонски организации й бе отнета регистрацията, а другата е в процес на дерегистрация и членовете й са подложени на тормоз от властите.

Нито едно от правата, предвидени в Рамковата конвенция за националните малцинства, не е дадено на македонското малцинство. В училищата децата не учат нищо за македонската нация и малцинство; напротив – получават информацията по начин, който не оставя място за съществуването на македонската нация и малцинство. Македонският литературен език и история продължава да не се изучава. По телевизии и медии постоянно и по различни начини се пласира единствено гледната точка, според която македонска нация няма и всичко македонско е българско. В историческите предавания и диспути македонската гледна точка не е застъпена. Самото македонско самосъзнание („македонизмът“, както го етикетират в България) се третира като изкуствена антибългарска идеология. Македонското самосъзнание в България (но също и македонската нация като цяло) се третира като продукт на комунистически експеримент или като резултат на чужда враждебна пропаганда. В обществото продължава да владее нетърпимост спрямо македонците и те са обект на слово на омраза, често широко тиражирано чрез медиите, без санкции от държавните институции и без да среща осъждане в обществото.

Възползвайки се от изкуствено създадената атмосфера на нетърпимост, държавата успешно държи представителите на малцинството извън политическия и обществен живот на страната – индивидуално и колективно, като отказва регистриране на партии и организации, защитаващи правата на македонците.

Държавата и през 2020 година не е направила нищо за подобряване положението на македонското малцинство. Напротив, правителството демонстрира грижа да се предотврати признаване на македонско малцинство.

Македонците не са представени в държавните институции нито чрез изборни представители (поради липса на регистрирана партия), нито чрез организации. Нито една регистрирана партия в България не защитава правата на македонците. Представители на целия обществен спектър, с изключение на малка част от гражданския сектор, третират македонците като нещо несъществуващо и несериозно. Няма (и не е имало) македонски представители в Комисията за малцинствата. Когато се говори и пише официално за етнически групи в България, македонците не се споменават, а македонската култура, език и история не са представени в нито една правителствена публикация или официален сайт. Македонците не са предвидени в нито една програма за етническите общности и не получават никакъв вид на помощ от държавата за запазване и развитие на своята култура и идентичност.

И тази година Комисията срещу дискриминацията (а нито някоя друга държавна институция) не е взела никакво отношение относно положението и проблемите на македонците в България, независимо че броят присъди на ЕСПЧ срещу България нарасна на 14. За 30 години демокрация нито една българска официална институция не го е правила.

Въпреки големия брой препоръки от международни институции българските власти твърдо продължават да отказват започване на диалог с представители на македонското малцинство.

Р България проява подчертан стремеж да направи невъзможно повдигането на този въпрос в Европейския съюз.

На 20 юли 2020 г. Благоевградски окръжен съд след по-малко от година отне регистрацията на Сдружение за защита на основни граждански права, използвайки мотиви, многократно осъдени от ЕСПЧ и останалите институции в Страсбург.

На 28 август Групата за демокрация, владеене на правото и фундаменталните права в Европейския парламент (DFRMG) постави въпрос към заместник-министъра на правосъдието на България и Комисията за защита срещу дискриминация: „Как българското правителство и Комисията за защита срещу дискриминация ще осигури пълна защита на всички малцинства?… Ние имаме доклади за… опити да се попречи на работата на неправителствени организации, работещи с македонското малцинство в България (дерегистрация на организации). Специално за Комисията за защита срещу дискриминация: какви разследвания е предприела през изминалата година по тези случаи и какви решения е приела по тези случаи?“

В началото на септември българското правителство изпрати до държавите, членки на ЕС, Обяснителен меморандум за отношенията между Република България и Република Северна Македония в контекста на разширяване на ЕС и процеса на стабилизация и асоциация, в който поставя като условие за членството на Македония в Съюза нейното отричане от македонското малцинство и спиране на всякаква евентуална подкрепа за същото в международните институции.

На 1 октомври Комитетът на министрите при Съвета на Европа взе поредното си решение по отношение на неприлагането от страна на България на решенията на Съда по правата на човека. Решението се отнася до 6 присъди, приети между 2000 и 2020 г., за отказите да се регистрират ОМО „Илинден“, Македонският клуб за етническа толерантност и Дружеството на репресираните македонци в България. В него Комитетът „отбелязва с дълбока загриженост, че по отношение на генералните мерки от 2006 г. насам на организации, подобни на ОМО „Илинден“, е отказвана регистрация в много случаи на основание възможност организациите, подкрепящи съществуването на ‚македонско малцинство‘, да застрашат националното единство и конституционната забрана на организации, които си поставят политически цели, основания, които са били систематично отхвърляни от Европейския съд в делата от тази група… изпълнението на тези присъди изисква освен конкретни законови решения и административни мерки, също и ясно послание от страна на властите и продължителни усилия да стане ясно, че на ОМО „Илинден“ и други подобни организации не бива да им се отказва или да им се отнема регистрация на основания, свързани с техните цели, (основания) вече отхвърлени от Европейския съд… ПРИКАНВА ги също така да предадат послание и да продължат усилията си за повишаване на осведомеността, че на асоциации, целящи да постигнат ‚признаването на македонското малцинство в България‘, не трябва да се отказва регистрация на основания, свързани с целите на организациите и средствата за осъществяването им, които противоречат решенията на Европейския съд по тези дела, и че такива сдружения не следва да бъдат обект на процедури за разпускане на подобни основания…“

На 2 октомври след продължителни преговори в Европейския парламент бе приета Резолюция за България, в чиято точка 15 парламентът „осъжда всички случаи на слово на омраза, дискриминация и враждебност срещу хора от… малцинствени групи, което остава проблем, предизвикващ остра загриженост; призовава властите… да подобрят правната защита срещу дискриминация и престъпления от омраза и да разследват и преследват ефективно такива престъпления; … призовава българското правителство да засили сътрудничеството с международни и местни наблюдатели на правата на човека и да предприеме всички необходими мерки за ефективна защита на правата на малцинствата, по-специално правата на свобода на изразяване и свобода на сдружаване, включително чрез изпълнение на съответните решения на Европейския съд по правата на човека [13]; призовава българските власти и длъжностни лица да осъдят категорично всички актове на насилие и слово на омразата срещу малцинствата“. При това в бележка 13 са цитирани именно делата в ЕСПЧ за ОМО „Илинден“.

Дори и най-либерални политици в България остро се противопоставят на повдигането на въпроса за македонското малцинство в европейските институции. Така евродепутатът Радан Кънев от „Демократична България” заявява: „Темата за т.нар. ‚македонско малцинство‘. Категорично отхвърлям тази концепция и този въпрос, затворен между нашите държави. Призовавам и всички колеги във ЕП към обща позиция, отхвърляща и отричаща поставянето на такава тема“. Лидерът на същата партия Христо Иванов във връзка с присъствието в резолюцията на теми като ОМО „Илинден“… вижда в това „опит да се подмени темата”. Елена Йончева от БСП (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП) също реагира, че в резолюцията „се говори за македонско малцинство, което не съществува”. В това отношение няма разлика между либерални политици и крайни националисти. Ангел Джамбазки от ВМРО-БНД по същия повод ще говори за: „несъществуващото ‚македонско‘ малцинство в България… фалшивата теза за наличие на ‚македонско малцинство‘ в държавата ни… държавата ни е еднонационална и унитарна, като на територията й не се допускат никакви автономни формирования и никакви колективни ‚малцинствени‘ права. Поставянето на въпроса за т.нар. ‚македонско‘ малцинство е тежка провокация и наглост… откровено антибългарска кампания, която се разгръщаща в ЕП срещу България”.

Отричане на малцинството и третирането самото твърдение, че има такова, като антиконституционна дейност, насочена срещу териториалния интегритет и единството на нацията

Въпреки че през последните 12 години българските власти не са били в състояние да информират международните институции за действия на македонските организации, „които биха могли да застрашат териториалната цялост или единството на българската държава“, а такива реално няма през всичките 30 години демокрация, все пак това продължава да бъде редовно основание да се отказва регистрация на македонските организации.

И нарушаването правото на сдружаване, и словото на омраза и дискриминация, на които са подложени македонците в България, се базират на отричането на малцинството и третирането на самата идея като неприятелска за България.

При съществуващото положение не изглежда вероятно, че положението на македонците в България може да се подобри без сериозна външна намеса и особено на европейските институции. Проблемът е много стар и сериозен и се нуждае от спешни мерки[1]. Отричането и дискриминацията на македонското малцинство се явява последната тоталитарна политика в Европейския съюз.

*Правозащитен комитет „Толерантност“ с подкрепата на: ОМО „Илинден“-ПИРИН, Дружеството на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор, ОМО „Илинден“, Сдружение за защита на основни граждански права, Гражданска инициатива за признаване на македонското национално малцинство в България и защита правата на гражданите на България с македонско самосъзнание, Македонски клуб за етническа толерантност в РБългария, „Народна воля“ и „Македонски глас“

Докладът се пази в редакцията. Публикуваме със значителни съкращения 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.