Полумесецът – знакът на исляма или богинята на луната. Втора част.

Реджеп Ердоган – клонящ към авторитаризъм политик или далечен наследник на Октавиан Август, родоначалник на управлението на първия сред равните

Месец след връщането ни от Турция вече са известни резултатите от изборите. Страната беше като покрита с огромно червено знаме с жълт полумесец и звезда на него. Ердоган не печели достатъчно места, за да промени политическото устройство на огромната си държава и да я направи президентска република. 13-годишното несъмнено превъзходство и надмощие на АКП е разклатено от големия успех на прокюрдската Демократична народна партия, преминала десетпроцентния праг, за да влезе в парламента, печелейки 13%, спрямо 41% на партията на Ердоган, вместо очакваните 50%. Посланието е ясно – Турция е избрала да върви по пътя на либерализма, секуларизма и правата на малцинствата, независимо дали кюрдско (етническо), ЛГБТ или това на жените. Изследователи твърдят, че ДНП привлича не само разочаровани от пасивността на Ердоган спрямо атаките срещу сирийските кюрди от страна на Ислямска държава, но и мнозина, които се чувстват привлечени от ценностите на Запада. Файненшъл таймс съобщава, че според президента Ердоган и министър председателя Давутоглу опонентите на АКП са „част от световен заговор срещу Турция.” Лидерът на АКП също така „хвърлял огън и жупел” срещу международните медии, особено срещу Ню Йорк Таймс. Тези медии  били притежавани от вечните виновни при голямо поражение и сринати илюзии.

Политологическият и икономически разказ за Турция, която се стреми да уреди взаимоотношенията си с едно все по-засилващо се малцинство или да стабилизира поразклатената си икономика, пропуска гледна точка към тази драматична държава, която разкрива колко сложни и непредвидими могат да бъдат пътищата на нейното развитие. Достатъчно е да се направи едно пътешествие в малоазийската й част, за да се осъзнае колко трудно е да градиш турска идентичност, когато сериозна част от обектите, които гарантират успеха в крайно важния за страната туризъм, са останки от мощната елинистическо-римска епоха или просто казано – принадлежат на гръцката културна памет и нямат нищо общо с турската.

Управникът строител

Прекрасното в пътуването е, че присъединяваме нови образи, впечатления и познания, като в същото време държим в съзнанието си натрупаните дотогава. Това позволява паралелното преживяване от възхитата пред прекрасната реставрационна работа, спонсорирана от турската държава в новооткрити обекти като музея в Афродисиас например, и пресния спомен от телевизионните кадри на млади мъже от Ислямска държава, рушащи древен храм в Памира. Един от най-обидните елементи в това срамно и страшно явление е именно фигурирането на понятието „държава” в него. Великото изкуство на държавността е способността да градиш и пазиш, а не да рушиш.

Октавиан Август заварва Рим тухлен и го оставя мраморен, с което завещава уникалното послание, че същността на държавността не е само териториалното й разширяване и уголемяване, а и усилията посветени на културното й развитие и изграждане. Изкуството и красотата побеждават времето и свързват различните епохи в големия градивен разказ на човечеството. Първият римски император, освен че установява новия политически ред на принципата, превръща мира и градежа в ценност, която да бъде следвана от всички овластени след него. Това, разбира се, е идеал, който рядко се постига в последващата история на Римската империя, но едно от блестящите изключения е влюбеният във всичко гръцко император Адриан. Той завършва храма на Траян в Пергамон. Именно внимателно съхранените останки в този  храм (днес Бергама) могат да се превърнат в символ на една възхитителна линия на поведение на иначе консервативното през последните десет години турско правителство, обвинявано в прекалено залитане към религията.

За презентацията е нужен JavaScript.

Мащабната дейност по запазване на културното наследство на Турция на Ердоган доказва най-малко две неща. Първо, макар и политическите му ценности да са силно свързани с исляма, те очевидно в ни най-малка степен не преминават във фундаментализма на Ислямска държава – президентът пази езически храмове, а не ги руши. Печели от тях, а не ги сатанизира, защото му напомнят за ужасната Западна цивилизация. Нека само си припомним неизличимия и страшен спомен от присъствието на американските войски в Ирак, когато президентът Джордж Буш Младши, който, освен всички международни закони, които наруши, позволи разрушаването на не малък брой паметници от асиро-вавилонската култура. Доброто държавно поведение има ценности, които го карат да пази и гради, без значение към коя партия, религия или националност принадлежи.

Второ, вероятно без да осъзнава това, Ердоган продължава заложената във флага на поверената му държава традиция на приемственост между културите, религиите и историческия развой на раждалите се и умирали държавни образувания на територията на смутните Балкани и Мала Азия.

Знакът на Луната – знак на единение или разделение?!

Малцина могат да предположат, че символът на Аллах – Полумесецът, може да означава нещо съвсем друго, да се свързва с друг бог, с друга религия. Но една от най-изкусителните страни на знанието са именно множеството версии за едно и също явление. Свободата да има различни разкази и истини, а не само една, догматичната, окрилява и вдъхновява да се трупа още и още познание. Свързваме полумесеца с Аллах така, както кръста с Иисус, сърпа и чука с СССР, свастиката с Хитлер и т.н. Но в много случаи най-силната асоциация отнема от историята на знака. След детство минало под страха и омразата към страшния пречупен кръст, в по-зряла възраст разбрах, че увлечението на Хитлер към Изтока и зороастризма са го вдъхновили да присвои Знака на слънцето и вечността и да го превърне в знак на смъртта.

В мюсюлманската символика луната от флага на турското знаме е знак за Самия Бог, а звездата е знак за Пророка Мухаммад; петте й лъча могат да символизират петкратната молитва или петте стълба в исляма. Тази най-разпространена версия е проблемна с това, че винаги напомня на народи като българския ненавистта към поробителя и неговата омразна религия, която масово подлагала на кланета християни и обезчестявала християнки. След такава асоциация, събуждаща лесно включващата се травматична памет, историята свършва, преди да е започнала.

Митологията ни предлага разказ, който свързва, а не разделя. Той ни обяснява защо Ердоган, опазвайки така съвестно античните храмове, намиращи се на територията на днешна Турция, е в някои отношения много повече европеец, космополит, реставратор и консерватор на миналото, отколкото опасен авторитар с консервативни убеждения.

Богиня Артемида/Диана

В Егейския район и в Анатолия в продължение на много векове бил силно развит култът към богинята на лова Артемида, с латинско название Диана. Близо до Ефес, в днешен Селджук, се издигал грандиозният й храм, едно от седемте чудеса на света. За съжаление, поради различни исторически причини, от него е останала само една колона, (за разлика от античния Ефес, който се води за най-запазения град от миналото). В този регион тя олицетворява стара азиатска богиня на плодородието. Артемида е също вечната девойка, символ на непорочността и нескончаемата младост. Богинята била олицетворение и на Луната, която броди по хълмовете. Според някои версии именно нейният знак присъства в турското знаме, тъй като с идването на ромеите, във времето на Константин Велики този символ е съхранен от езическата Античност. Към него е прибавен и християнски символ – звездата, отъждествявана с Божията майка. При падането на Константинопол на 29.05.1453г. султан Мехмед Фатих запазва тези знаци, тъй като самият той се възприемал като продължител на имперското величие. Именно този факт обяснява присъствието на турското знаме дори в средновековната крепост на хоспиталиерите в Бодрум.

За презентацията е нужен JavaScript.

Училищната практика на Националната гимназия за древни езици и култури в Егейска Турция се прави вече близо десет години. За този период маршрутът почти никога не е бил еднакъв, защото винаги се е появявал нов обект. С бързи темпове и целенасоченост турската държава инвестира в миналото, за да го запази за бъдещето и, разбира се, за да спечели от него. И с двете задачи се справя чудесно и всички са доволни. И турските жители, и чуждите посетители. Туристите се срещат с Древността в един много запазен неин вариант, който в много отношения е по-интересен дори от Италия. Турците продават чуждо културно наследство, което по политически причини е станало тяхно, като това видимо не ги притеснява. Особено интересни са турските ученици – с таблети в ръка и напрегнати погледи те слушат историята на храма на Аполон в Дидима. Какво е за тях тази информация? Къде я поставят? В европейското си самосъзнание?! В коя историческо-политическо-религиозна традиция? Какво им носи присъствието на тези напълно чужди на културата и миналото им паметници, намиращи се на територията на тяхната държава? Какво се наслагва в тяхната културна идентичност? Когато днешните малки римляни посещават Форума, те знаят, че се наследници на онези, които са го обхождали преди векове. Каквито и да са отговорите на зададените въпроси, фактът е, че в многопластовия разказ за една държава изникват напълно неочаквани и противоречиви наблюдения и заключения, които постигат едно – увеличават познанието ни и ни позволяват да се противопоставяме на предразсъдъците и стереотипите.

Avatar

Марта Методиева

Марта Методиева е преподавател, преводач и редактор. В продължение на 5 години преподава латински и римска литература в НБУ, а понастоящем в НГДЕК и в СУ „Климент Охридски”. Преводач е на множество статии и на три книги от английски и от френски. Сред тях е забележителният труд на френския професор по право от сръбски произход Свободан Милачич, „От ерата на идеологията, към ерата на политиката”. 10 години води рубриката „По света” в изданието на „Обектив” на Българския хелзинкски комитет, в който членува в продължение на три години.