Помаците гласуваха за най-малкото зло

Фатме Мюхтар-Мей е завършила „Човешки права“ в Централно-европейския университет в Будапеща, след което работи в БХК като изследовател по човешките права. През 2005 г. тя се премества в Съединените щати, където получава докторат и в момента работи като продуцент редактор на Journal of Economic Issue към Арканзаския щатски университет. Тя е автор на книгата, „Идентичност, национализъм и културно наследство под обсада,“ издадена на английски от Брил през 2014 г.

Изборната кампания в Родопите беше както през последните няколко десетилетия. Помашките села слушат същите речи. Обещанията са толкова много и така изобилни, че те са станали част от политическия шум, който отдавна вече никой не слуша. Ако има изключения, то това са хората, които го правят по-навик.

Всъщност това не е съвсем така. В Рибново например имаше предизборен митинг на ДПС на 16 октомври, с речите му, с обещанията му, с нападките на политически опоненти и страстни уверения, че ако „гласуваш за мен“ – новия стар кандидат – „аз ще направя спортна площадка в училищния двор, ще поправя пътищата и ще подобря водоснабдяването в селото.“ Хората, стълпени на селския площад, гледат унило и скептично, повечето реагират полуавтоматично, освен онези, които са роднини на определен кандидат и имат пряк интерес от избирането му. После обаче на „сцената“ се появява млад фолк-певец, наречен Фики, и… младите – момчета и момичета – полудяват под вихъра на ритмичната музика. Нещо повече, множеството от по-възрастни наблюдатели също се оживява. Това несъмнено е кулминацията на митинга, не защото политическото послание не е важно, а защото хората са уморени да слушат неизпълнени предизборните обещания. Талантливият Фики, от друга страна, ги кара да се отпуснат и да забравят купищата тревоги за малко. Освен това, той само пее и не прави никакви обещания. Ето защо много от хората са на митинга: не че очакват нещо да се промени, а да се съберат с други хора и да се отпуснат за момент.

За презентацията е нужен JavaScript.

Имаше хора в Рибново и останалите помашки села в Родопите, които подкрепиха ГЕРБ по време на предишните избори. Това се случи главно защото те бяха изгубили доверие в ДПС, пак поради неизпълнени обещания и заради непотизма (шуробаджанащината, по нашему) в тази партия. Млади ГЕРБ-аджии помаци провеждаха предизборни кампании, агитираха традиционни привърженици на ДПС да гласуват за ГЕРБ, къде с успех, къде не. Правеха го не за друго, а с надеждата да получат работа след изборите. Очакваната награда така и не се материализира, след като ГЕРБ спечели въпросните избори. Защо? Няма работни места! Прекалено много кандидати! Кандидатите са помаци, т.е., малцинство! „Можеш ли да им имаш доверие!“ Все пак лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов едва ли може да бъде заподозрян в любов към малцинствата, и в частност, към мюсюлманите. Хората имат памет за неговите публични изказвания през годините му на власт.

Но важното тук е не кой кого обича или мрази в политиката, а как отношението на една партия към определени хора – в този случай помаците – определя тяхното политическо поведение. С една дума, „като помак, аз може да не вярвам на ДПС и да не искам да гласувам за тях, но аз се страхувам от ГЕРБ и няма да гласувам за тях, защото те публично използват или допускат да се използва езика на омразата срещу мен.“ Омразата поражда страх у хората и те, когато са изправени до стената, ще гласуват за най-малкото зло. Докато омразата към исторически потискани хора, каквито са помаците, продължава, мнозинството от тях ще предпочетат да гласуват за ДПС – като по-малкото зло. Не е трудно да предвидим, че тяхното капсулиране ще става все по-дълбоко и по-дълбоко.

В интерес на цялото общество е да е обединено срещу корумпирани политици и правителства, а не срещу уязвими групи от хора, които са трудолюбиви, мирни, образовани и не са причина за лошата икономика, мизерията и безработицата. Корумпираните политици, от друга страна, разчитат на всяването на омраза, за да прикрият своята некомпетентност и финасовите си престъпления.

Avatar

Фатме Мюхтар

Фатме Мюхтар-Мей е завършила „Човешки права“ в Централно-европейския университет в Будапеща, след което работи в БХК като изследовател по човешките права. През 2005 г. тя се премества в Съединените щати, където получава докторат и в момента работи като продуцент редактор на Journal of Economic Issue към Арканзаския щатски университет. Тя е автор на книгата, „Идентичност, национализъм и културно наследство под обсада,“ издадена на английски от Брил през 2014 г.