Последните мохикани на американската мечта за ромско образование

България, Унгария, Румъния, Хърватия, Гърция полагат  усилия за спасяване на ромския етнос от ужасяващата бедност и необразованост. Повече от десетилетие гражданите на тези страни търсят начини и средства да подобрят образователната среда и децата да имат шанс за достъп до качествени училища. Целите им са да ликвидират  сегрегираното обучение в гетата, установено в Източна и Централна Европа  от средата на миналия век, и да заложат ефективни способи за интеграция. В  България  фондациите и граждански сдружение като „ДРОМ”, Междуетническа инициатива за човешка права,  Интегро, Стъпка по стъпка, С.Е.Г.А, Център „Образование за демокрация“, Фондация Diversity, Международната мрежа Dare.net получават финансиране от Институт „Отворено общество“ – Унгария, Европейския център за правата на ромите /ERRC/, Фондация „Америка за България“, както и други по-малки донори като Корпуса на мира в София. Впечатляващ факт е, че от подписването на Рамковата програма за интегриране на ромите / 1999 г/. до днес,  в държавния бюджет не е заделена  и стотинка за достъп на ромските деца до качествено образование. В резултат, двама от трима ученици не завършват основно образование, а по-голямата част от ромите не получават  средно образование.

Видин е  град в пълна изолация според общинарите. По подозрение за корупция е отстранен кметът Иван Генов. Видинчани още го ценят и се надяват да се бъде възстановен. След катастрофалните недомислици на „Дунав мост“, гласоподавателите в голямата си част не искат и да чуят за БСП. Животът за мнозинството от ромското население  зависи изключително от социалните помощи и от чужбина. Не рядко в махалата могат да се видят целодневно едри мъже да пият бира, докато жените им  пушат цигари с пеленачета в ръце. Виждат се веранди с мраморни балюстради на двукатни къщи. Злите езици говорят, че въпреки скъпия ток и безводието  собствениците им са направили басейни и фонтани. Заведения с дюнери и скара  съжителстват с окаляните огради. Не липсват и църкви. Заедно с модерността  и демокрацията  в квартала са дошли и млади попове. Издигнали църкви, макар че населението е преимуществено мюсюлманско. По данни на СДВР в „Нов път“ няма висок ръст на престъпността, нито на продажбата на  контрабандни цигари или наркотици. Безработицата тук е толкова голяма, че на местните хора не им се говори за партии и депутатски листи. Въпреки че са след по-малко от месец, за ромското население изборите са съвършено абстрактен хоризонт. За по-голямата част от жителите на квартала „Нов път“ непосредствените грижи са узаконяване на жилищата, битка със смрадта и канализацията, „тапите“ по пътищата. Често жителите трябва да вървят по „козя пътека“, за да свършат жизненонеобходими неща. Въпреки това, след 80 години съществуване, в гетото няма демографски срив, кипи живот, раждаемостта се повишава. Жителите му стават все повече „европейци“: отварят приемни за борба с дискриминацията /слаба активност, 6 процента от жалбите  в  т.нар. “циганска комисия“ към КЗД са от роми/, центрове за правна помощ. Борсите  на труда осигуряват някаква минимална заетост в озеленяването и градската  хигиена. Поради липса на основно образование обаче комуникацията между човека и държавата стават все по-трудна. Нормативните актове се умножават, но правната грамотност на населението е изключително ниска.

P03043126NEL_big

От 2000-та година във Видин процесът „изнасяне от къщи“ се засилва. Ромите търсят и намират работа в Испания, Германия, Швеция, Дания. Работата не е много разнообразна. Гледачи на стари хора или сезонна работа. Гурбетчийските деца остават сами. За тях се грижат или възрастните родители и по-големите им братя и сестри, или родителите им ги възпитават виртуално. Социолозите вече говорят за „скайп-поколение“. Повечето фамилии обаче поддържат традиционните патриархални отношения. Циганинът обича детето си, казват в махалата. Майка му дава всичко за него. Малко да не е разположено и не го пуска на училище. Не малко ученици имат таблети, облечени са добре.

Как циганчето можеше  да учи с „белите“ деца

Големият приятел на европейските роми – американският благодетел  Джордж Сорос, имаше мечта. Искаше равен шанс за децата от малцинствата в разрушените от комунизъм страни, искаше да получават основно, средно и висше образование. Невероятният потенциал на тяхната култура да стане част от пазарните инициативи  на мнозинството.  Обратното, според Сорос, би означавало победа на предразсъдъците и дискириминацията, изключването на огромни групи хора заради техния етнически произход. В бедните страни като Румъния и България това означава  расисткият принцип на поведение на държавно и обществено равнище да лишава обществото от икономическия  ресурс на стотици хиляди роми. Само в България са над половин милион.

Ромски активисти от неправителствения сектор се заразиха от мечтите на американския филантроп. През 1999 г. правителството на Иван Костов трудно и с нежелание подписа Рамковата програма за интеграция. Политически това бе истинска победа. Оставаше правителствата да си свършат работата и да помогнат на Третия сектор  да работи по този приоритетен за държавата и икономиката сектор – ромския потенциал.

Във Видин гражданските организации бяха първи. Донка Панайотова и нейната организация „ДРОМ“/Път/ започна десегрегацията по западния модел на образованието на децата от „Нов път“. Тогава  ОУ “Софроний Врачански“ беше описвано в мониторингови доклади на национално и международно равнище като училище от типично сегрегиран тип, а неговите ученици – с ниско ниво на отношение към образованието. Училищният материал се усвоява съвършено елементарно, децата отпадат поради бедност или от липса на интерес на семейството да ги изпраща редовно на училище. Донка Панайотова и фондацията й „ДРОМ“ години наред полагат усилия да осигуряват автобуси за извеждане на децата от гетото и ги записват в хубавите училища в града, топла закуска, безплатни учебници. Успяват да  мотивират млади ромски активисти за наставници и да помагат на родителите  и децата да учат допълнително за наваксване на материала. И понеже първокласниците циганчета са двуезични, трябват и помощник учители, владеещи майчиния им език.  „ДРОМ“ успява да изпрати в средните училища над 3000  деца от Видин, Белоградчик, Брегово. Съмишлениците около  Донка, поддържат тезата, че това е поколение  с интегрирано мислене. Няма да изпадат в шок при общуването си с расистки настроените българи.

Романтичният период свършва през 2011 г. Неправителственият сектор остана неподкрепен  в  антидискриминационното,  проромско интеграционно мислене и действия. Финансирането по десегрегационните програми рязко спада. Държавни политики за ромите  виртуално продължават да съществуват, а всяко следващо правителство поставя вицепремиер по малцинствените въпроси. Ромското образование остава тотална абстракция, негативизма към общността се увеличава. Дори по време на управлението на ГЕРБ публично пред европейски кръгове се лансира твърдения за криминогенността на това етническо население, като се неглижираше  контекста за безработицата и расисткото отношение на мнозинството към търсещите работа цигани. През едногодишното си управление кабинетът „Орешарски“ всекидневно е в кръгова отбрана да оцелява политически,  така че не смогва да предлага централни политики за ромите. За героичните усилия на ромската интелигенция във Видин вече нищо не се чува. Забравени са времената, когато дори NewYorkTimes пишеше за уникалния опит на Донка Панайотова да провежда десегрегация на  ромското образование. Ако медиите се сещат за Донка, то е за да я питат  какво мисли за етническите сблъсъци в Катуница.

Здравка или защо „царският път“ е по средата

Докато гражданските организации губят все повече ролята си в модернизирането на образованието на малцинствата, „циганското“ училище не скръства ръце. Поела предизвикателството на „американците“, директорката на ОУ „Софроний Врачански“  Нина Иванова енергично менажира училището. Знае, че етнокултурната материя е бездънна, а идентичността на малцинствата трябва да се „пипа с пенцети“. Кандидатства за еврофондове, печели допълнителни средства. От Софийски университет „Св. Климент Охридски“  и БАН  помагат на училището с учебници за работа с билингви. Обзавежда със съвременна техника кабинетите, купува лаптопи за учителите . По програмата „Ян Коменски“ ги изпраща на квалификация, ходят на екскурзии в чужбина. Делегираните бюджети  развързват  ръцете на Иванова .  Директорката успява да задържи екипа си. Мотивира децата с участие по проекта  „Успех“. Клубна дейност има за всяко дете. За годишнините на училището се правят конкурси за есета.  Има такова есе „аз-детето ромче в този свят“. Спортуват и ходят на басейн във Видин. По-богатите ученици мислят да учат в чужбина.

P03043108NEL_big

За разлика от Донка Панайотова, 25-годишната  ромка Здравка Йорданова няма комплекси, че преподава в „сегрегирано“ училище. Родена е в „Нов път“.  Дипломира се във Великотърновския университет,  а  брат й е последен курс ВИАС.  Баща им е строителен работник, майката не ходи на работа. На Здравка й харесва да учи деца в началното училище в гето-среда. Не приема терминологията на американците и не страда от това, че  по телевизията се говори непрестанно срещу нейния народ. Дори се опасява, че ще дойде време, когато трябва да се пита циганското дете дали иска да седне на чин с „гаджо“.  Отначало се  притеснявала  колегите й да не я отхвърлят, защото е с ромски произход. Трета година вече успява с най-малките, които й приличат на всички останали деца по света Прибира мобилните телефони  на учениците, ако ги разсейват, а след часовете им ги връща.  Класен ръководител е, занимава децата и с музика. Получава 500 лв. , както и допълнителни материални стимули за работа по проекти. Когато я питаме дали шестицата в циганско училище е равна на шестицата получена в града, Здравка казва: „Зависи. Всяко дете е различно, всеки успех или неуспех – също. Ако инфраструктурата на квартала се направи като хората, всяко майка, ако иска, ще изпрати  децата си в училищата във Видин”. Семейният  избор трябва да се  уважава.  Младата учителка не намира за продуктивни споровете къде да учат ромчетата – в града или  в махалата. Въпросите за това дали сегрегираното училище дава  шансове за равен достъп до качествено образование е житейски нереалистичен, смята младата учителка. Хората живеят там, където живеят, а децата им не бива да се делят от семействата си докато са малки.

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).