Правата на човека са основата на правовата държава, а не „опит за отклоняване на вниманието“  

Споделете статията:

 

 В политически план изминалата седмица премина под знака на резолюцията за България, приета от Европейският парламент на 8 октомври. Непосредствено преди и след гласуването й, управляващи и опозиция успяха да се възползват от медийния интерес, за да обговорят основните си опорни точки. Изненадващо обаче, сред оценките им за документа в коренно противоположни посоки, се открои и общ интерес. Всички те единодушно определиха включването в резолюцията на въпросите за провалената ратификация на Истанбулската конвенция и правата на малцинствата като „опит за отклоняване на вниманието“ с „несъществуващи теми“.

Евродепутатът от ГЕРБ (ЕНП) Андрей Ковачев определи резолюцията като „излишна“, „рожба на левицата заедно с либералите“, представляваща „изключително едностранна пропаганда, която ще се използва за предизборна кампания в България“. Той сравни резолюцията с „коледна елха“ с „най-различни претенции към страната“ по несъществуващи теми, сред които спомена „критиката към жилищните проблеми на ромите“, отказа на регистрация на ОМО „Илинден“ и невъзможността да се води предизборна агитация на друг език освен на български.

Андрей Ковачев сравни резолюцията с „коледна елха“ с „най-различни претенции към страната“ по несъществуващи теми

 

Ангел Джамбазки от ВМРО (Европейски консерватори и реформисти) атакува БСП и ДБ за инициирането на резолюцията и „антибългарските“ текстове в нея със забележката, че би трябвало да знаят, че щом поискат резолюция, тя върви „в пакет с Истанбулска конвенция, еднополови бракове, права на малцинствата и на циганите да си правят каквото си искат“.

Елена Йончева от БСП (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП), един от инициаторите на резолюцията заедно с Радан Кънев от ДБ (ЕНП), я определи като „жълт картон“ за правителството за това, „че България погазва основните принципи на върховенството на закона, демокрацията и свободата на медиите“. Същевременно обаче тя заяви, че се правят опити както от ГЕРБ, така и от националистите, а и някои нейни колеги от БСП попадат в този капан, „да се измести същността на тази резолюция и да се говори за една Истанбулска конвенция, която е затворена врата за България, да се говори за македонско малцинство, което не съществува, да се говори за майчин или турски език, който не съществува в тази резолюция“.

Елена Йончева: Прави се опит да се измести същността на тази резолюция и да се говори за една Истанбулска конвенция, която е затворена врата за България, да се говори за македонско малцинство, което не съществува

Лидерът на ДБ, Христо Иванов, обясни присъствието в резолюцията на теми като Истанбулската конвенция, правата на ромите и ОМО „Илинден“ с това, че “когато в една голяма институция като ЕП се обсъждат такива текстове, всякакви интереси си намират път”, уточнявайки, че евродепутатът от ДБ, Радан Кънев, се е разграничил ясно от тези текстове, и че ДБ вижда в това “опит да се подмени темата”. Той допълни, че ДБ не трябва да позволява в България дебатът да се измества към несъществуващи теми. “Истанбулската конвенция – няма такава тема в България, защото Конституционният съд се е произнесъл по нея, и опитът сега тази тема да се извади отново, едно технически споменаване да се превърне в акцент на дискусия, просто обслужва интереса на управляващите да сменим темата.”

Христо Иванов подчерта още, че от нас зависи дали ще поставим акцента върху тези неща, тъй като “в Европа има най-различни политически семейства, които имат най-различни политически програми и дневен ред, които прилагат по-широко понятие за върховенството на закона, включвайки широк кръг от теми към тях, свързани с човешките права, които са отворени теми“. Според него, големият проблем на България е, че не може да постигне съответствие между интересите на своето общество, своите ценности и европейските норми на правата на човека поради липса на политическо лидерство, което не е упражнявано по всички тези теми с години, и те могат да се използват за натиск срещу България в много отношения.

Христо Иванов уточнява, че евродепутатът от ДБ, Радан Кънев, се е разграничил ясно от тези текстове(Истанбулската конвенция, ОМО Илинден) и че ДБ вижда в това “опит да се подмени темата

Тази позиция се препотвърждава и от начина на гласуване на българските евродепутати. Радан Кънев, съвместно с останалите българи от управляващото мнозинство в ЕНП, подкрепя поправка, предложена от Джамбазки и в последствие отхвърлена от ЕП, целяща да се премахне текст, който „изразява съжаление за атмосферата на враждебност срещу хората от ромски произход в някои населени общности, особено срещу онези, които е трябвало да напуснат домовете си след протестни събирания“. А Елена Йончева, заедно с евродепутати от ГЕРБ, ВМРО и Кънев, гласува против поправката относно забраната да се води предизборна агитация на майчин език, въпреки критиките на Венецианската комисия и БДИПЧ към ОССЕ, че българският Изборен кодекс възпрепятства езиковото многообразие и правото на глас на гражданите, живеещи в чужбина.

Радан Кънев гласува против поправката относно забраната да се води предизборна агитация на майчин език, въпреки критиките на Венецианската комисия и БДИПЧ към ОССЕ

От всичко това ясно личи, че между управляващи и опозиция има пълно единомислие по отношение на изключването на правата на човека (или поне правата на жените, ЛГБТИ хората и малцинствата) от рамката на върховенството на правото. За българските политици правата на човека и тяхната защита, в частност тези на дискриминираните групи, не само че не са сред основните ценности на ЕС и неделима част от правовата държава, а са въпрос на идеологически различия между отделните политически семейства, досаден шум в системата, който отклонява вниманието от по-важни теми.

За съжаление, подобно мислене показва огромно неразбиране на смисъла на правовата държава като гарант за защитата на достойнството и правата на всеки човек без оглед на биологичен или социален пол, раса, етнос, религиозна принадлежност, полова идентичност, сексуална ориентация, или други характеристики. Равенството пред закона означава не просто липса на двойни стандарти по отношение на обикновените граждани и властимащите, а и гаранции, че всеки може да упражнява своите права наравно с останалите, без да бъде подлаган на дискриминация или насилие. Този принцип не е нито ляв, нито десен, а стои в основата на Всеобщата декларация за правата на човека и отразява глобалният консенсус по отношение на общочовешките ценности и ключовата роля на международната система за тяхната защита след края на Втората световна война.

Няма как да не направи впечатление, че българските политици нямат задръжки да изразяват ретроградни политически позиции на фона на пълната абдикация на държавните институции от защитата на човешките права и общочовешките ценности през последните години. Примерите за това са многобройни и включват дълъг списък от тревожни развития като насилственото събаряне на ромски къщи в пълно противоречие с международното право; превръщането на цели ромски общности в изкупителна жертва и обект на колективно наказание за прояви на отделни техни членове; нарастващото насилие над жени и деца; организираните хомофобски прояви сред широки кръгове от населението, включително младежи и деца; безпрепятствената реч на омразата срещу роми, бежанци, ЛГБТИ общността и представителите на гражданското общество от страна на депутати, министри и други представители на държавата, както и от мейнстрийм медиите.

Българските политици, претендиращи че застават зад демократичните ценности и върховенството на правото като проява на патриотизъм, очевидно нямат проблем да разпознаят като нарушение на човешките права и въпрос на правовата държава експулсирането на чужди граждани, търсещи убежище в България, преди съдът да се е произнесъл, което е отразено и в приетата резолюция. Същевременно обаче дискриминацията и произтичащите от нея насилие и нарушения на човешките права срещу други български граждани – жени, ЛГБТИ хора, роми и други малцинства – виждат единствено като „опит за отклоняване на вниманието“ и „несъществуваща тема“.

И вместо да демонстрират политическо лидерство и способност за формулиране на смислени аргументи, които коректно да информират обществото по важни въпроси като правата на всеки един от нас, те предпочитат да останат на територията на популизма, надявайки се това да им донесе нужните гласове и билетче за коридорите на властта.

Затова и същите политици, подкрепящи резолюцията за върховенството на правото, която иначе има критично отношение към опитите за политическо влияние в съдебната система, не считат за неудобно да цитират политически мотивираното решение на Конституционния съд за Истанбулската конвенция.

А можеха да изберат, вместо да се крият зад решението на Конституционния съд, да се заемат със сложната задача, изискваща обществена отговорност и политическо лидерство, да приобщават своите избиратели към азбучната истина на демократичния свят, че върховенството на правото е основен гарант не само за техните права, а и за правата на всички останали, включително онези, които са различни или принадлежат към малцинство.

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: