Право ли е гражданството?

Трябва ли да вашето правителство да може да ви лишава от гражданството ви?

Във Великобритания от 1918 г. правителството има законна власт да отнема британското гражданство на натурализираните англичани. Но чак до терористичните атаки срещу транспортната система на Лондон през 2005 г. тази власт беше упражнявана рядко. Оттогава британското правителство отне гражданството на 42-ма души. В 20 случая това беше направено през 2013 г. Британският министър на вътрешните работи Тереза Мей заяви, че гражданството е „привилегия, а не е право”.

Повечето от тези 42-ма души имат двойно гражданство. Но Мохамед Сакр (той бе заподозрян в тероризъм срещу британски обекти, бел. прев.) няма. Родителите му са пристигнали в Британия от Египет, но той не беше гражданин на Англия. Следователно, като го лишава от гражданство, правителството на Великобритания го прави човек без гражданство. Сакр обжалва това решение от Сомалия, където живееше. Неговият случай бе с големи шансове да бъде решен в полза на жалбоподателя, защото Върховният съд на Великобритания в друг случай беше постановил, че правителството няма властта да лишава когото и да е от гражданство. Въпреки това Сакр не продължи да поддържа жалбата си, защото очевидно беше загрижен, че ако използва мобилния си телефон, американските секретни служби ще открият местоположението му. Месец по-късно, докато беше още в Сомалия, той беше убит от при атака на американски безпилотен самолет.

Частично, в отговор на страховете, че британците, които участват в бойните действия в Сирия могат да се върнат и да се занимават с тероризъм у дома, правителството предлага законодателство, което му позволява да отнема гражданството на натурализирани британски граждани, заподозрени, че участват в терористични дейности, дори ако по този начин станат хора без гражданство. (От началото на годината повече от 40 британци бяха арестувани по подозрение, че са въвлечени във военни действия в Сирия.) Камарата на общините прие това законодателство през януари, но през април Камарата на лордовете гласува то да бъде изпратено на смесен (от двете камари, бел. прев.) комитет за по-нататъшно детайлно разглеждане.

В САЩ гражданство може да бъде отнето само на основата на твърде ограничен брой основания – например, ако се открие, че има измама в декларацията, чрез която човекът е кандидатствал за американско гражданство, или че е служил в чужда армия. Несъмнено принадлежността към терористична организация, враждебна на САЩ, е нещо дори по-лошо, отколкото службата в чужда армия, защото терористичните организации са по-склонни да тероризират обикновените невъоръжени граждани.

Но има важна разлика между ситуацията в САЩ и в Британия. Тя е, че ако хората, които са служили в чуждестранни армии, загубят американското си гражданство, те вероятно могат да станат граждани на държавата, в полза на която са се били. Но терористичните организации обикновено нямат връзки с което и да е правителство. Конвенцията на ООН от 1961 г. за намаляване на броя на лицата без гражданство, която е подписана и от Великобритания, позволява на страните да провъзгласяват свои граждани за лица без гражданство, ако е доказано, че те са извършили нещо, което „е в ущърб на жизнените интереси на държавата”. Законодателството, което сега се разглежда от парламента на Великобритания, не изисква каквото и да е юридическо или публично доказателство дори на по-слабото обвинение, че нечие присъствие в страната е нещо, което не е благоприятно за общественото добруване.

Ако лицето, чието гражданство е отнето, оспори това решение, правителството не е длъжно да разкрие на жалбоподателя доказателствата за решението си. Макар че правителствата неизбежно в такива случаи понякога правят грешки, съдиите или трибуналите при наличието на новото законодателство не биха могли да проучат доказателствата, които са им представени. Друга, още по-зловеща възможност е да има преднамерена злоупотреба на властите с цел да се отърват от граждани, чието присъствие в страната е просто неудобно.

Апелативната система има твърде убедителни аргументи да настоява за пълно и честно преразглеждане на решенията за отнемане на гражданство. Но правителствата ще отговорят, че ако представят на лицето, за което се предполага, че е включено в терористична организация, доказателствата за това участие, то така ще разкрият разузнавателните източници и методи, чрез които са стигнали до заключенията си и могат да застрашат националната сигурност.

Възможността да отнеме гражданство, без да представи на публиката каквото и да е доказателство в подкрепа на решението си, е причина, която показва защо едно правителство може да предпочете този начин на действие – да арестува и да гони заподозрените в тероризъм. И даже простото прекратяване на гражданството не решава проблема с това, че заподозреният в тероризъм напуска страната и отива където пожелае и може след това да осъществи терористична атака навсякъде, ако – както стана със Сакр – не го убият междувременно.

По-големият въпрос, който повдига предложеното във Великобритания законодателство, е за желателния баланс между индивидуалните права, включително правото на гражданство, и публичното благо. Да предположим, че правителството в 19 от 20 случая е право, когато се опира на подозрения за въвлеченост в терористични действия, за да отнеме гражданство. Ако това е положението с решенията, взети от британското правителство през 2013 г., все още би имало висока вероятност един невинен натурализиран гражданин да стане човек без гражданство. Това е тежка несправедливост.

Нека предположим, че 19-те правилно заподозрени в тероризъм биха могли да се върнат в Англия и че един от тях е предприел терористична атака, подобна на тази в транспортната система на Лондон, където бомба уби 52-ма невинни (четиримата атентатори също загинаха). Пред лицето на такива жестокости е трудно да се настоява, че индивидуалните права са абсолютни. По-добре ли е да имаме едни невинен човек, който несправедливо е останал без гражданство, или да имаме 52-ма убити и много други ранени?

Много по-голямата вреда, причинена от терористичната атака, не може да бъде пренебрегната; но когато едно демократично правителство започне да отнема гражданство и да произвежда хора, лишени от него, то установява прецедент, който може да бъде ползван от авторитарните режими, които желаят да се отърват от дисиденти, като ги изгонят, както бившият СССР направи с поета и след изгонването му Нобелов лауреат Йосиф Бродски, изгонен наред с много други. Така че при отсъствието на глобално гражданство, може би най-доброто е да задържим принципа, че гражданството не може да бъде отнето без съответната юридическа процедура.

Статията е публикувана в сайта “Project Syndicate” на 6 май.
Превод: Емил Коен.

Avatar

Питър Сингър

Питър Сингър е известен австралийски философ и граждански активист.