Правоимащата пеперуда

Правоимащата пеперуда е само метафора. Няма категория, с помощта на която пеперудата да бъде „прикачена” смислово към модерния дискурс на хуманизма в съответствие с моделите за справедливост на демократичното общество. Тя не може да бъде асоциирана нито с алиенацията, нито с бедността, нито със социалните йерархии, нито със социално слабите, които се нуждаят от подслон и закрила – модел, който преекспонираме върху бездомните и/или беззащитни видове, за които вече се използва терминът „не-човешки животни”. До нея не се отнасят дебатите за лабораторни експерименти и колко жестоки могат да са те, тъй като в нашето познание тя не е „същество” от етическо значение. Тя не може да стане част от политическия код, в който утвърждаването й позволява да бъде определена като модел на сътрудничество или противопоставяне между институциите, да бъде маркирана с паспорт, чип, да функционира като политически, граждански или законодателен символ в съответствие с развиващите се ценности на човечеството. Не може да бъде култивирана. Няма как да бъдат създадени вериги от магазини за дрехи, витамини, играчки, повишаващи нейния стандарт и социалното й присъствие. Пеперудата не предизвиква морални чувства и затова не може да бъде третирана като обект на защита, закрила и човешка любов. Ние не сме в състояние да персонализираме пеперудата, да й сложим име, не сме формулирали лимитите на нейната „чувствителност” (или липсата на такава) и съответно пред нас не стои въпросът как да осигурим благоденствие за една пеперуда съобразно нашите представи това да се случи чрез регулаторни механизми. Няма луд, който да каже: „Щастлив съм, че днес можем да чуем гласа на пеперудите!” – както хиляди възклицават в социалните мрежи на всички възможни езици за котки, кучета, тюлени, коне, зайци, шимпанзета, корморани, костенурки.

И все пак терминът „правоимаща пеперуда” вече е използван от испанския философ Хосе Фератер Мора (1912-1991) в книгата му с есетаMariposas y supercuerdas: Diccionario para nuestro tiempo”  (Butterflies and Superstrings: A Dictionary for Our Time), издадена през 1944 г., и то, когато осъжда тореадорски борби с бикове, заставайки на страната на ранените животни.

Колкото и очарователна да е, пеперудата не е конкурентна в борбата за нашата любов и привързаност. Човек не може да проектира върху нея някакъв свой социален, морален и културен опит, и не привижда в нея лесен фокус за правозащитен дебат. Тя, за разлика от шимпанзето, делфина и хората, които са единствените същества, които могат да се разпознават в огледалото, е неспособна на това. Кучето се споменава 14 пъти в Библията, пеперудата и котката – нито веднъж. Но пък за убийство на котка преди 4000 години в Египет убиецът е бил наказван със смърт, а за закрилата на бездомни кучета хиляди граждани са готови да излязат на улицата или да носят по цели месеци панделки с изобразени следи от лапи по тях с текст като този: „Април – месец за предотвратяване на жестокостта към животните”! 559 556 американци се окичиха с оранжеви панделки с този надпис през април тази година, като трескаво разпространяваха във Фейсбук посланието: „Please post this ORANGE RIBBON otherwise known as Animal Guardian Ribbon!”

Какво например би означавало свобода за пеперудата? За шимпанзето това означава, че не може да бъде подлагано на биомедицински изследвания, за един слон означава да не бъде пребит в цирк, за кит означава ненасилствено оплождане, за бездомното куче – право на подслон, за агнето – право на щадяща смърт.

Трудно е да си представя да тръгнем с предупредителни панделки в името на пеперудите сфинкс, които вече са обект на неконтролирани лабораторни проучвания поради откритието на японски и американски учени, че използват ултразвук в защитата си от прилепите – система, твърде подобна на тази, с която военните пилоти заглушават радарите за прихващане на противника, за да избегнат сваляне.

Но ако искаме да сме напълно обективни към пеперудата, трябва да кажем, че българската Фондация „Биоразнообразие” и Националният природонаучен музей обявяват 2012 година за „Година на пеперудите”. Във фокуса на информационно-популяризаторските дейности тогава влизат няколко от тези изящни екземпляри по нашите земи, като Синевката на Фривалдски и Малиновата пеперудка, и застрашената от изчезване Аполонова пеперуда – единственият нашенски вид, вписан в Конвенцията по международна търговия със застрашените видове CITES. Дори бегъл преглед на библиографията по въпроса показва огромно разнообразие от научни издания, сборници с научни съобщения, книги с „народни умотворения, наука и книжнина”, доклади на Природоизпитателните дружества от първите десетилетия на миналия век, архиви на тогавашното Министерство на народното просвещение, десетки известия на Българското ентомологично дружество от 20-те, 30-те и 40-те години и така нататък, посветени на пеперудената фауна в България, на видовото многообразие в отделните региони, планини и местности от 1896 г. до днес. През соц-а дори е имало списък на Пеперуди под закрила, включени в Указа за защита на родната природа (1965 г.), както и подробни профили на разпространените дневни и нощни видове, за които научаваме от десетки публикации в Известия на Царските природонаучни институти в София от 30-те години на миналия век.

В съвременния свят пеперудата е разпознаваема по-скоро откъм страната на „вредителите”. През 2008 г. Европейската комисия публикува Списък с разрешени продукти за растителна защита, обект на които са много видове пеперуди-вредители (Приложение II на Регламент (ЕО) № 889, 2008). Не е забранен излетът за ловене на пеперуди, защото това е част от развлечението през уикендите. Днес нямаме статистика за изчезващите видове, поради ниския социален статус на пеперудата в политическия дискурс на идеите за закрила на не-човешките същества. Тя отсъства от обсега на либералните идеи и е неподходяща да бъде третирана етически в някаква идейна система или политическа традиция, като марксизма, феминизма, екологията и хуманизма.

Защо едни същества са „подходящи” за закрила, а други – не толкова. Ще цитирам един български коментатор на темата Явор Лилов, който казва: „Активното присъствие на зооморфния дискурс в модерната масова култура буди интерес от гледна точка на факта, че чрез него се проектират и популяризират различни модели на демократичното общество. Или, казано иначе, животните продължават да функционират като метафора, с която човекът експонира собствените си възгледи за света и налага собствените си интереси. Например дебатите в културното пространство относно съдбата на бездомните животни визират по-скоро “бездомността” като широко социално явление, визират ценността на човешкия дом (или култивираната среда)”. Точно на това се дължи високият социален статус на кучето, вълка, коня, кравата или дори слона.

Тези дни премиерът Борисов, който присъства на откриването на 62-та Генерална асамблея на Международния съвет по лова и опазване на дивеча, беше цитиран да прави следното изказване: „На заседанието на Европейския съвет ще обърна внимание на борбата с трафикантите. Мисля, че службите в Европа и в света са длъжници по тази тема. Хиляди хора бягат, защото ги колят като агнета. Използвам жаргон, защото нямам думи, да опиша това, което се случва с хилядите бежанци. Това, което аз разбирам, е, че трябва да се обърне голямо внимание на борбата с трафикантите.”

Цитирам направената от премиера аналогия, защото съм съгласна, че дискриминационните и антидискриминационните нагласи са кодирани и в нашето отношение към живите същества извън човека – птици, селскостопански животни, животни за експерименти, домашни любимци и пр. Та отново да се върнем на въпроса с пеперудата…

Основните актове, които нормират закрилата на животните и действат в пределите на Европейската общност, са Европейска конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели, Европейска конвенция за защита на животните за клане и Европейска конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели. Освен тях, в пределите на ЕО действа подробна уредба относно реда за отглеждане на кокошки-носачки и за отглеждането и клането на кокошки. В няколко Директиви се регламентират изключително подробно вида на заведенията за отглеждане, техническите изисквания към тях, стандартите за отглеждането на кокошките, оторизираните лица за отглеждането им и компетентните органи. Един от значимите и основополагащи актове на общността е Директива 86/609/ЕЕС за уеднаквяване на законодателството на страните-членки относно закрилата на животни, използвани за експерименти и други научни цели. С нея се дават основните посоки за хармонизацията на законодателството на страните-членки в материята на този специфичен проблем, както и се въвеждат правните инструменти за съблюдаване правата на животните като „разумни същества”. Изрично се посочват случаите, в които са допустими експериментите с животни, като се определят компетентните органи, даващи разрешение за провеждането на експериментите, посочват се учрежденията, които могат да правят такива опити и се създава система за взаимно признаване на резултатите от тях. В общностното право има и изрична уредба относно хуманното ловуване на животни, предназначени за кожи и стоки от тях. Забранява се вносът на кожи и стоки от тях, произхождащи от страни, в които е позволено ловуване на животните с капани. Изготвен е и действа списък на страните, в които ловуването става по други, хуманни начини и от които е позволен вносът на такива стоки.

Тези дни се връщах от провинцията в София и пропътувах около 220 км, от които 70 по първокласен път и още 124 по магистрала “Тракия”. По пътя преброих 1832 рекламни табла, 1 скъсана и захвърлена гума, 3 празни картонени кутии, безчет прозрачни пликчета по дърветата около магистралата, един смачкан автомобил, използван като монумент, и следните размазани до състояние на ваденки върху асфалта същества: 4 кучета, 3 котки (от които 1 в зряла възраст и 2 малки), 1 таралеж, 2 неразпознаваеми бозайника, от които се виждаше само по топка косми, и 1 гълъб). Ако приемем, че това е средното количество убити животни на километър магистрала и първокласен път – тоест 0,05 животни на километър дневно, можем да изчислим колко приблизително са жертвите в страната. В света има установени стандарти за установяване на нивото на смъртността: процент на смъртност е делът на популацията, която умира в рамките на определен период от време, например брой смъртни случаи на 1000 животни годишно. В моя случай смъртността е 50 животни на 1000 км пътна мрежа в страната.

Сетих се, че един приятел холандец ми каза веднъж на влизане с кола в България: „Ето сега сме вече в България – познава се по убитите животни на пътя”. А иначе имаше невероятни текстове по билбордовете по магистрала „Тракия”, понякога леко непонятни – напр. „Свободен съм” (без препинателни знаци) или „Пази доброто на сърцето си” (от беседа на Петър Дънов). Нямаше нито 1 билборд, който показва ужасните картини на „ваденките” по пътя с откровен текст: „Аз направих това!”

На 2 март тази година Би Би Си съобщи за дебат в английския парламент, предизвикан от подписана от повече 122 000 души електронна петиция по казуса на пудела Харви, убит на магистрала в Западен Йоркшир. По време на горещия парламентарен дебат транспортният министър Джон Хейс заявява, че убитите по пътищата жертви на трафик домашни любимци и свободно скитащи животни трябва да се идентифицират и да се защитават по силата на специално създаден закон и от оторизирана за това агенция чрез камери или други електронни съоръжения, независимо от режима на икономии. Според него това е „абсолютно необходимо” и ще бъде крачка напред в развитието на законодателството. Новият закон ще доведе до стриктен контрол за закрила на животните по пътищата и най-вероятно ще носи името „Законът Харви”.

Факт е, че българското телевизионно предаване „Господари на ефира” вече събра 68 417 лайка и 1 900 000 споделяния за каузата „ЗА” зоополиция в България и накрая зоополиция ще бъде създадена!

А пеперудата?!… Може ли тя да бъде сравнявана с „агнето”, със страдащия бездомник, може ли да се превърне в културно същество, поставено в недискриминационен порядък редом с кучето, коня, слона, охлюва, биковете и водното конче, без аналогии с нашия свят, в които едни са „по-”, а други – „не толкова”. И, в края на краищата, може ли пеперудата да изравни своя социален статус с този на човека. Пеперудите са само метафора. Можем да изтеглим тема за пеперуда за Windows и да си я сложим на работния плот на компютъра напълно безплатно.

Avatar

Радост Николаева

Радост Николаева е писател, журналист и артмениджър, магистър по телевизионна журналистика със специализации по кинодокументалистика, нови медии и културни индустрии. Основател е на литературното сп. „Кръг” (1998-2003) и на издателска къща „Литавра” (1993-2002), президент е на Арт движение Кръг (София-Кърджали), а през 2006 г. създава международен център за резидентни програми в с. Дъждовница, Кърджалийско, Източни Родопи. Автор е на 5 книги и над 200 статии и коментари в медиите за културни събития и културни изследвания.