Програми и „права на човека“ на тези местни избори? Забравете.

Главният редактор на „Маргиналия“ ми възложи да напиша статия за това има ли и какви са правозащитните теми в предизборните програми за общинските избори на партиите. Писах подобен текст в навечерието на парламентарните избори през октомври 2014 г. и явно затова нашият редактор е решил да ми възложи подобна задача.

Само че тя е твърде трудна за изпълнение. Защо? Защото за разлика от парламентарните избори, където все пак имаше някакво подобие на състезание на идеи и проекти за бъдещето на страната през периода октомври 2014 – октомври 2018 г., то кампанията за тези парламентарни избори се характеризира само със скука и с почти пълна липса на идеи.

Биха могли да ми възразят, че когато става дума за 265 общини, няма как партиите да излязат с единни програми – нали всяка община е сама за себе си и проблемите на гиганта София няма как да се сравнят с тези на някоя малка селска община. Вярно е, че проблемите са твърде различни. Но има и цял сноп от общи за всички общини въпроси и те би трябвало да бъдат придвижвани към решение. Това са политическите въпроси и те са части от цялостен възглед за управлението на държавата и за мястото на демокрацията в контекста на политиката към общините. Между тях са такива важни като: регламентация на нещата, които следва да се решават само чрез общински референдуми, а не по друг начин; да се избират или да се назначават областните управители и какви да са техните компетенции; могат ли да имат гражданите непосредствено възможността да назначават полицейските началници в населените си места (т.е. не е ли време да се децентрализира и демократизира вертикалния модел на подчиненост в системата на Министерството на вътрешните работи) или все още не е време за такава реформа. От същия калибър са и въпросите дали пък не е дошло времето гражданите от общините да имат контрол върху решенията на училищните власти, не е ли крайно време да се върнем към онзи възрожденски модел, при който общините издържат училищата си, но пък хората в тях имат решаващата дума при назначения на директори и учители. Тези, а и много други подобни въпроси, са от кардинална важност. Очевидно е, че сегашният модел на местно самоуправление е куц – правомощията на общините са орязани в редица ключови области като образование, опазване на обществения ред и здравеопазване. А пък гражданското участие при решаването на всички въпроси – на местно ниво – в тези сфери просто никакво го няма, защото и избраните от тях общински съвети и кметове нямат думата там, защото образованието, опазването на обществения ред и здравеопазването у нас са централизирани системи. Те имат представителства по места, в общините, но там нищо по същество за тях не се решава, действията се предприемат от центъра в София или най-малкото с изричното му одобрение. А повече гражданско участие в непосредственото взимане на местните решения значи едновременно повече демокрация и повече права за хората.

Нищо от това не е предмет на дискусия в тези общински избори. Всъщност то и дискусия по принципни въпроси въобще няма. Няма и програми. Конкуренцията на местните избори е сведена в общи линии до голямо надприказване по линия на обещанията и още по-голямо отричане на това, което прави сегашната местна власт. Заключението тук може да е само едно – това по същество е кампания, лишена от политика. Като че ли политиката може да се прави само на национално ниво, само в Народното събрание и никъде другаде. А това, че българският народ, избирателите, са групирани в 265 местни общности, явно за българското разбиране на политика няма никакво значение. Впрочем политиката започна да изчезва дори от националните избори за Народно събрание, та какво остава за местните избори.

С цел все пак да изпълни поръчката на редактора си, авторът си направи труда да разгледа обстойно сайтовете на парламентарните партии. Търсех дали нещо се казва за разширяване на гражданското участие и за правата на човека. Но открих ето какво:

ГЕРБ няма никаква програма за местните избори. В сайта на тази партия е претъпкано с информация за срещи на Цветанов и на други ръководни дейци със симпатизанти и избиратели надлъж и шир из България и с много снимки, запечатали тези мили събития. Но няма и намек от програма. В секцията „ГЕРБ в твоя град“ може да се открие програма на ГЕРБ за София. Само дето тя е от предишните избори, от 2011 г. Това е положението.

На сайта на БСП също е претъпкано с информации за срещи на Миков и на други ръководители на тази партия „по места“, за да подкрепят кандидатите на БСП. Актуална предизборна програма няма. Но има резолюция от последния конгрес на БСП, от 5 април 2015 г. В нея има доста обширен раздел, озаглавен „За хората и общините“. Цели осем страници! Можем да имаме каквото искаме отношение към наследницата на БСП, но фактът си остава – от големите партии, от парламентарно представените, само тя и нейното по същество разклонение, партията „АБВ“ (Алтернатива за българското възраждане), са се постарали да разработят програмни документи за участието си в общинските избори. В текста на БСП намираме предложения за засилване на самоуправлението, искат се „граждански консултации“, обществени съвети по места за контрол върху обществените поръчки, създаване на граждански консултативни съвети за младежката политика в общините. Там има и предложения за подобряване на работата с хората с увреждания, за засилване на програмата за „личен асистент“, за увеличаване от страна на общините на грижите за възрастните хора. Съчетанието на „права на човека“ не се употребява, разбира се, нашите левичари не го обичат, но има предложения, които могат да се прочетат и правозащитно.

На сайта на Реформаторския блок (РБ) също има изобилие от информации за срещи на водачите на блока с избиратели и симпатизанти за представяне на кандидати в тези избори. Но няма и помен от програма – нито национална, нито регионални. Нещо повече – пет дни преди първия тур на местните избори в раздела за кандидатските листи на Реформаторския блок има надпис „очаквайте скоро“. Коментарът, както се казва, е излишен.

В сайта на Движението за права и свободи също няма програма за тези избори. Картината е същата, както на сайтовете на ГЕРБ и на РБ – потоци от информации за срещи на Местан със симпатизанти и избиратели. Но – дотук. Програмите в тази партия, както, впрочем и в много други, се пишат за специален случай – за парламентарни изборий – и се разчита, че никой няма да ги прочете. Пак повтарям, това не е само в ДПС, за съжаление.

На сайта на „Атака“ по нищо не може да се разбере, че след пет дни ще има местни избори. Да се коментира този сайт и тази партия повече е излишно.

Както вече казах по-горе, на сайта на партия „АБВ“ има програмен текст, озаглавен „Решения на На Националното работно съвещание на ПП АБВ – 26 април, 2015 г. МЕСТНИ ИЗБОРИ 2015 Г. АБВ: Силни общини – развити региони – възродена България. Политическа платформа“. Това не бива да ни учудва. Преките наследници на БКП – т.е. БСП и „АБВ“ все още пазят вкуса към обемно програмно мислене, така характерно за времето, когато имаше само една партия и тя се изписваше с главна буква „П“. В него например се иска въвеждане на областни съвети, които да се избират. Има и много общи приказки за „засилване на местното самоуправление“. Разбира се, „права на човека“ няма. Но все пак има опит за системно разглеждане на проблемите на местното самоуправление.

На сайта на „Патриотичния фронт“ – този националистически хибрид между „Националния фронт за спасение на България“ и ВМРО няма, разбира се, и помен от програма за местните избори.

От извънпарламентарните партии спрях вниманието си на „Движение 21“. Никаква програма не се забелязва и на сайта на партията на Татяна Дончева. Очевидно „отборът на квартала“, както решиха да се наричат дейците на тази партия с оглед на местните избори, не се нуждае от програмни документи за политиката си на местно ниво.

Това е положението. Нямам възможност да проследя комуникацията с избирателите на всичките 71 партии и коалиции, регистрирани в ЦИК за тези избори, нито дори на 21-те кандидати за кметове в София. Но това не е и нужно. Малките гледат към големите и очевидно са загърбили програмното мислене. А ако става дума за „права на човека“, то сигурно единодушния възглас на голямото мнозинство от тези парии и партийки би бил „моля, оставете ни, с красиви приказки за права избори не се печелят“. Така от българската политика, наред със самата нея (тя се превръща в празна черупка, в политиканстване без политика) изчезват и размишленията върху хуманитарната сфера в частност и върху овластяването на гражданите, което е другото име на правата им. Това е тъжно и страшно.

Ала все пак има една партия, която е посветила на правата на човека в контекста на местните избори цял раздел в програмата си, озаглавен „Какво стана с нашата човечност?“. Но аз няма да ви преразказвам този раздел, това не е редно, защото авторът е кандидат за общински съветник в София в листата на тази партия, на партията ДЕОС. Който се интересува от съдържанието на този раздел, може да посети сайта на ДЕОС, да види програмата му и раздела, за който иде реч, на адрес www.DEOS.bg.

Avatar

Емил Коен

Емил Коен е социолог, журналист и правозащитник. Повече от 20 години след 1993 г. работи в различни неправителствени правозащитни организации, работил е във в. „Континент” и в Института за изследване на младежта. Има множество публикации на правозащитни теми. От 2008 до 2010 г. издава електронния бюлетин „Правата на човека във фокус”.