Prostituto – някои от вижданията ми за проституцията (част 1)

[quote_box_right]Текстът е от личния блог на Борислав Герасимов. Преводът е на автора. [/quote_box_right]За приятелите ми да кажа – не се притеснявайте, не съм започнал да проституирам. Но напоследък постоянно мърморя нещо за проституцията и правата на проституиращите в профила си във Фейсбук и отдавна се каня да напиша пост по тази тема (вж. също предишния ми пост – Моят имейл до Антония Първанова). Както и да е. Явно думата „проституция” идва от латинското prostituto, което значи нещо като „предлагам (се), поставям (се) на преден план”. Та и аз искам сега да „проститутна“ част от мислите си по темата.

В моята сфера на работа (борбата с трафика на хора) проституцията е важна тема – дали трафикът процъфтява заради нея, дали е работа като всяка друга, дали е насилие над жени… Аз и организацията, в която работя, вярваме, че е работа като всяка друга, но въпреки това дебатът за проституцията и връзката й с трафика на хора е силно поляризиран и напоследък бях забелязал, че неочаквано много ми „лази по нервите“. Тогава осъзнах защо – „анти-проститутската“ реторика в западна Европа в момента много ми напомня на анти-ЛГБТ реториката в България, както и в Русия, Уганда и всякакви други назадничави страни, но и – нека да бъдем честни – в по-„прогресивните” страни от Запада допреди 10-20 години, а понякога и в наши дни. Това, което малко ме учудва, е, че тези, които искат проституцията да изчезне са, главно феминистки организации, които по принцип защитават правата на ЛГБТ хората, но не виждат собственото си лицемерие, когато отричат правата на проституиращите. Като гей мъж и активист в анти-трафик движението, роден и отраснал в Източна Европа, а в момента живеещ в Западна, аз следя двата дебата и се чувствам лично и професионално обиден и от двата.

И тъй като напоследък чета много хубави блогове, статии и аргументи в подкрепа на (декриминализирането на) проституцията и имам чувството, че не мога да добавя нищо ново към тях, реших тук да „проститутна“ само мислите си за приликите между анти-ЛГБТ и „анти-проститутската“ реторика. Понеже това са си само моите размишления, които не претендират за академичност или изчерпателност, няма да цитирам навсякъде източници, сигурен съм, че който иска, може да провери тези твърдения някъде из интернет.

Да бъдеш или да не бъдеш – това явно е въпрос…

В анти-ЛГБТ дискурса въпросът за избора, за природата vs. възпитанието, изглежда много важен. Според твърдите анти-та ние решаваме/избираме да бъдем гей, защото е модерно (?), заради облагите (?), защото искаме да сме „фабюлъс“ (fabulous) или и аз не знам какво. Според по-„състрадателните”, „толерантни” и „прогресивни” „анти-та“ може и да не сме точно избрали да бъдем гей, но сме били принудени от обстоятелствата на живота си – властна майка, отсъстващ баща, биеща се кака, неразрешен Едипов/Електрин комплекс… Докато твърдите „анти-та“ ни смятат за извратеняци и подчовеци, които не трябва да съществуват, по-толерантните, прогресивни и състрадателни „анти-та“ гледат на нас като на болни хора, жертви на възпитанието си, един вид пристрастени, на които трябва да се помогне, да бъдат лекувани, избавени от демоните си, независимо дали от Иисус или чрез конкретно лечение (за предпочитане не за сметка на държавата). И в двата случая се предполага, че след като сме избрали сами отвратителния си начин на живот и продължаваме да не ставаме хетеро, не трябва да се оплакваме, че правата ни не се спазват или се отричат – сами сме си виновни и сами да се оправяме.

Baby I was born this way

В отговор на това, ЛГБТ движението отчаяно се опитва да докаже, че „baby we were born this way”[1]. И докато и двете страни се замерват с академични и медицински изследвания, които потвърждават тезата им, аз не разбирам защо дори някой да е решил да бъде гей (дори заради „модата” или „облагите”), този човек да не заслужава да живее достойно и със същите права като останалите хора. Въпреки че смятам, че „baby we were born this way“, съм убеден и че въпросът за избора не трябва да има значение. Хората просто трябва да бъдат третирани равно и да имат равни права и толкова!

В дебата за проституцията въпросът за избора също е много важен, макар и по различен начин. Според твърдите „анти-та“ всички секс работници (в България този термин не е много популярен, но ще използвам него или „проституиращи”, защото в тези думи има по-малко стигма и са по-половосъобразени от „проститутка/и”) са били вкарани насила в индустрията от зли сутеньори, манипулативни „мадам“ и дори от собствените си семейства. По-състрадателните, прогресивни и толерантни „анти-та“ признават, че някои може и да са избрали да проституират, но те просто са били принудени от обстоятелствата на живота си – бедност, безработица, неравенство, липса на други възможности… Първите гледат на проституиращите като на неморални, неприлични хора, курви, подчовеци, а вторите – като на жертви, които трябва да бъдат спасени, реформирани, независимо дали от Иисус или от добронамерени, всезнаещи и всеможещи феминистки.

Аз съм съгласен, че бедността, безработицата, неравенството и липсата на други възможности са причините, поради които много (ако не и повечето) проституиращи влизат в индустрията и определено са първопричини за трафика на хора. Но не мога да разбера как това прави избора на човек да проституира по-малко валиден. Защо миенето на тоалетни, миенето на чинии или брането на ягоди за 10 евро на час (ако не и по-малко) да е по-добър и валиден избор от продаването на секс за, да кажем, между 50 и 200 евро на час (или повече), където сам си си шеф, сам избираш работното си време, с кого да се срещаш и какво да правиш? Ако проституцията е унизителна професия (и не отричам, че може да бъде), поне е много по-добре платена от други унизителни професии като тези, които споменах по-горе или дори от работенето в „шибан“ кол център.

Най-грубото отричане на идеята за проституцията като свободно избрана професия чух съвсем наскоро, в началото на април, от г-н José Mendes Bota от Съвета на Европа, в доклада му „Проституция, трафик и модерно робство в Европа” (резолюцията бе одобрена от Съвета; преводът, който следва, е мой): „… Имах възможността да се срещна с г-жа Pye Jakobsen, координатор на Rose Alliance, организация, защитаваща правата на проституиращите в големите шведски градове. […] Тя ми каза, че … само една много малка част от проституиращите, може би 5%, са експлоатирани. […] Повярвах й, когато ми каза, че повечето хора, които познава в секс индустрията, са там по своя воля. Въпреки това оставам убеден, че доброволната проституция е един мит” (подчертаването е мое). Очевидно самите проституиращи не знаят как стоят нещата, а само активистите срещу проституцията и докладчиците на Съвета на Европа знаят. Дааа…

Заради децата (наклонете глава настрани)

Tt's for the children
Източник: http://memegenerator.net/

Преди няколко години американската комедиантка Кети Грифин или нещо такова разправяше в шоуто си как „заради децата” (it’s for the children) и подобни фрази (с наклонена глава настрани) се използват да оправдаят общо взето всичко, което някой иска да пробута. Макар че не подкрепям непременно втората поправка (на американската конституция – правото да притежаваш оръжие), този комикс с д-р Злобюл от филма „Остин Пауърс“ илюстрира прекрасно идеята, а има и статия в Уикипедия, в която е описано как подобни фрази се използват като логически заблуди за постигането на определени цели. А когато става дума за нещо, свързано със секс, като хомосексуалност и проституция, „заради децата” се издига в истерично кресчендо и ако някой се опита да каже нещо различно – този човек трябва да е или педофил, или чудовище!

Анти-гей реториката често приравнява хомосексуалността с педофилията. Целта на руския закон срещу гей пропагандата е уж да предпазва децата от развратния начин на живот или дори от това да виждат нехетеросексуални хора. Г-н Путин винаги отбелязва, че в Русия не е незаконно да си гей, гейовете си имат там барове и каквото друго, и законът е приет просто … „заради децата” (наклонете глава настрани). Все пак, няма никакъв проблем да гледат цици и насилие по цял ден по телевизията, но сакън да не чуят някоя добра дума или да видят гей модел за подражание, че това ще им дойде много. В България често можеш да чуеш или прочетеш: „Как ще обясня това на децата си?” (където „това” може да е гей парад или двама мъже/две жени хванати за ръце, или може би след 500 години – че някой съученик има двама татковци или две майки). Ами как тогава обясняваш каквото и да било на децата си – че тревата е зелена или небето синьо, че някои хора имат друг цвят на кожата или говорят друг език… Намекът е, че ако децата виждат гей хора или чуят, че да си гей не е ненормално, автоматично и те ще станат гей…

This is highly illogical!
Източник: http://cheezburger.com/

И ето ти я логическата заблуда – все пак гей хората се раждат в хетеро семейства и гледат всеки ден по цял ден навсякъде как хетеро хора се държат за ръцете, целуват се или се натискат и пак не стават хетеро. Защо тогава някое дете ще стане гей само като вижда гей хора? Това просто NON SEQUITUR (не следва)! Точно така, г-н Спок, но когато кажеш „заради децата” (и наклониш глава настрани) логиката отива на вятъра.

Макар че „анти-проститутският“ дискурс обикновено е в името на жените („проституцията е вид насилие над жени и пречка към постигането на равенството на пола”), напоследък все по-често забелязвам използването на детската „карта” за пробутване на мерки срещу проституцията. В Западна Европа в момента битката срещу проституцията се води, за да промотира „шведския модел” (за тези, които не знаят – в Швеция купуването на секс, т.е клиентите на секс работниците са криминализирани, а продаването на секс, т.е. самите секс работници – не). Дори няма да питам г-н Спок какво мисли за това продажбата на нещо да е законна, а покупката му – незаконна, а ще се върна към употребата на „заради децата” (да, наклонете пак глава настрани). Тя се върти около фрази като „жените и момичетата съставляват огромното мнозинство жертви на трафик” или „проституцията е система, в която мъжете плащат, за да ползват телата на жени и момичета”.

Ако погледнем статистиката за трафика, която Евростат публикува през април 2013г., можем да видим, че непълнолетните жертви на трафик съставляват около 10% от всички идентифицирани жертви. Не видях (може би просто не търсих достатъчно дълго) разделение на момичета, жертви на сексуална експлоатация, така че предполагам, че тези 10% включват и двата пола и всички видове експлоатация, а знам и че много деца са трафикирани с цел просия, вероятно повече, отколкото с цел сексуална експлоатация. Разбира се, жените наистина съставляват мнозинството идентифицирани жертви (макар че в първия си пост писах за трудностите при идентифицирането на жертви на трудова експлоатация и че e възможно повече мъже да стават жертви на трафик, отколкото жени) и не трябва да има дори и едно дете – жертва на трафик.

Но изявления като горните използват детската карта единствено, за да предизвикат симпатия към каузата си. И, което още повече ме дразни, детската карта се използва и за промотирането на „шведския модел” и други „end demand” инициативи по начин, който намеква, че криминализирането на клиентите на секс работниците по някакъв начин ще намали или прекрати сексуалното насилие над деца и детската порнография. NON SEQUITUR!

that is entirely illogical
Източник: http://www.quickmeme.com/

Какво казвате, г-н Спок? Да, абсолютно, но кажете го на Комисар Малмстрьом, която в едно скорошно видео обръщение каза (преводът е мой): „Когато едно десетгодишно момиченце е експлоатирано на пазара на проституцията или за произвеждане на порнография, за него трябва да има клиент, и трябва да има потребител”. Сигурен съм, че комисарката знае много добре, че сексуалното насилие над деца и детската порнография СА престъпления в ЕС и нямат абсолютно никаква връзка с доброволните сексуални отношения между възрастни. Но този пример явно е много любим на Европейската комисия вече, тъй като беше даден (с абсолютно същите думи) и от Комисар Кристалина Георгиева в Европарламента през февруари, по време на обсъжданията на резолюция препоръчваща на страните-членки да приемат шведския модел. Но когато твърдиш, че правиш нещо „заради децата” – явно така трябва да стане, независимо какво мисли Спок…

И като финал на тази точка – аз не съм психиатър, но съм почти сигурен, че децата просто не могат да задоволят сексуалните нужди и желания на нормалните възрастни, независимо дали са хетеро или гей. Доколкото знам, педофилите са привлечени от невинността на децата и техните крехки, гладки телца. А както ЛГБТ хората, така и хората, които плащат за секс, имат много по-различни нужди, включително определени сексуални практики, които просто не биха могли да задоволят с деца. Така че и в анти-ЛГБТ, и в анти-проститутския дискурс, детската карта се употребява, за да пробута определени политики и да предизвика едно необосновано, некритично и нерационално съчувствие у нас и който се опита да я деконструира, ще бъде заклеймен като чудовище или педофил.

 

[1] „Така сме родени, бейби“. Изразът набира популярност вследствие на песента на Лейди Гага в защита на ЛГБТ хората “Born This Way”. Б. ред.

Avatar

Борислав Герасимов

Борислав Герасимов работи в международната организация за борба с трафика на хора La Strada в Амстердам. Преди това е работил в Асоциация "Анимус".