Путин не разбира в какво се намъква

Това интервю представлява размишленията на един виден израелски аналитик за последния развой на войната в Сирия след намесата на Русия в нея. То изразява гледната точка на автора си, но тя е толкова интересна, че за три дни след публикацията му на сайта на Радио „Свобода“ този текст беше четен повече от 109 000 пъти!

Участието на Русия във войната на шиитите и сунитите може да доведе до катастрофални следствия

Президентът на Института за източно партньорство в Йерусалим равин Авраам Шмулевич в последните си публикации твърди, че сирийската операция на Кремъл е блъф, но такъв, за който Русия ще плати висока цена. В интервю за Радио „Свобода“ Авраам Шмулевич казва, че Путин не разбира до каква катастрофа може да го доведе конфликтът му със значителна част от ислямския свят.

Преувеличавайки малко, мога да кажа, че сега в Сирия въобще няма руски въоръжени сили. Това, което присъства там, може да осигури провеждането само на няколко процента от необходимите сега военни действия. Според различни оценки в Сирия сега има около 30 бойни самолета и няколко вертолета. Имаше съобщение, че два самолета са върнати в Русия. 30 самолета нищо не представляват. Само американците за времето на войната в Сирия извършиха повече от седем хиляди бойни полета, а освен това там действат и други сили на коалицията – Австралия и Канада, там действа и Израел. А не бива да се забравя, че там има и редовна сирийска армия, която има съвсем прилична авиация. Така че може да се каже, че от 20 до 30 хиляди авиоудара са нанесени по време на тази война. С други думи, възможностите на тези 30 руски самолета са нищожни. А ако става дума за сухопътни сили, сега Русия официално потвърди, че в Сирия има около хиляда и петстотин руски военни. Сирийската армия, по различни оценки, заедно с отрядите, които воюват на нейна страна („Хизбула“, иракски шиити) наброява около 240 хиляди души, а освен това на нейна страна воюват неустановено количество редовни ирански сили (това са най-вече бойци от „Стражите на иранската революция“), които също са няколко хиляди души. Плюс това има опълчение, което е нередовна въоръжена сила, и то действа чак до Афганистан. Силите на Асад вече загубиха около 80% от територията на страната. И ето силите, които им противостоят, и с които трябва да се бие Русия. „Ислямска държава“, с която, наистина, Русия не воюва и която по оценка на руския Генерален щаб наброява около 70 хиляди бойци. Има различни експертни оценки на тяхната численост, те стигат до 200 хиляди. Към това трябва да прибавим „Джабхат ан-Нусра“, т.е. свободната сирийска армия и още други формирования, с всичките от които на Русия ще се наложи да си има работа, това са от 200 до 300 хиляди души. Ясно е, че хиляда и петстотин руски войници на този фон нищо не представляват. С други думи, в действителност в Сирия няма присъствие на руска войска. Тя, поради своята незначителност, не е в състояние съществено да повлияе на обстановката. Така че всички разговори, с които сега е препълнена руската преса за това, че бойците на „Ислямска държава“ бягат от страх пред руснаците, са просто пропаганда, която не се опира на никакви факти.

Сега не го прави, но в нали в бъдеще Русия може да увеличи групировката си в Сирия?

Всичко е възможно. Може да долетят марсианци и да се намесят във войната на страната на Путин. Тоест вероятността от съществено увеличаване на руските сили е от този порядък. За да участва сериозно в сирийската война (при това без никакви гаранции за резултата от това участие) руският пехотен контингент би трябвало, по най-скромни сметки, да наброява поне 40 хиляди души и най-малко 200 самолета. За да осигури функционирането на такъв контингент, Русия трябва да създаде най-малко четири авиобази, складове с боеприпаси и т.н. Това значи, че би трябвало да прехвърли достатъчно голямо количество различни товари. Ако погледнем към миналото, ще видим, че американците в операцията „Пустинна буря“ прехвърлиха около 4-5 милиона тона материали и оръжия. Според оценката на военния експерт полковник Сивков, за да осигури бойните действия в течение на няколко месеца, при това с възможните най-малки количества, Русия ще трябва да прехвърли колосалното количество около 800 хиляди тона товари в Сирия. Американците, когато подготвяха операцията „Пустинна буря“, прехвърляха товарите си в продължение на половин година, без да имат никакви логистични проблеми, защото Турция беше съвсем близо до Кувейт и американските военни бази там бяха под ръка. Трудно е да си представим как Русия ще прехвърля всичките тези муниции и оборудване. При това, пак според оценка на руски експерти, Русия няма достатъчно количество транспортни средства за целта, още повече сега, когато войната е в ход, поради което отношенията с всички окръжаващи страни са влошени до крайност. Турция вече затвори небето си, същото направиха България и Гърция, само Ирак все още е с открито небе. Така че до територията на Сирия със самолети може да се стигне единствено през Ирак. Но той, ако войната от руска страна стане наистина сериозна, ще се подаде на американския натиск и ще затвори въздушното си пространство. Дори ако това да не стане, прехвърлянето на такова количество войски и товари изисква време, най-малко няколко месеца, а освен това и голямо количество транспортни средства. Засега ние нищо такова не виждаме, никаква подготовка за такова нещо не се наблюдава. Поради това мисля, че разговорите за масирано участие на Русия в сирийската война са по-скоро от областта на фантастиката.

И така, вие смятате, че всичко това е блъф. Но за какво е нужен той? 

​​Не можем да изключим предположението, че Путин е абсолютно неадекватен и действително смята, че може без особени усилия да победи в Сирия.

Това е добър въпрос. За да можем да му отговорим, ние трябва преди всичко да отговорим на въпроса доколко е вменяем господин Путин. От историята на диктатурите знаем, че диктаторите много често губят връзка с реалността и се впускат в авантюри, за които съвсем не са готови. Това сме го виждали в различни случаи в Латинска Америка. Класическите Хитлер и Мусолини, с които вече отдавна сравняват Путин, чрез авантюри приключиха кариерата и живота си. Затова съвсем не можем да изключим, че Путин е напълно неадекватен и че той наистина смята, че може без усилия да победи в Сирия и че от присъствието на няколко руски самолета и известно количество морски пехотинци мюсюлманите в страх ще се впуснат да бягат и победата сама ще дойде. Така е ставало в историята на други диктатури, а и в историята на Русия, достатъчно е да си спомним началния период на Втората световна война. Така че има вариант, който наистина не бива да се изключва от сметките и той е, че Путин искрено смята, че може да почне тази война и да я спечели без особени усилия. Ние това сме го виждали в чеченската война, когато тогавашният министър на отбраната Грачов смяташе да превземе Чечня за два часа със силите на един танков полк. Е, Чечня я превземат вече повече от 20 години.

Но в края на краищата я превзеха. 

Последствията биха могли да са толкова фатални, колкото и тези от влизането на съветските войски в Афганистан.

Това е спорен въпрос. Някои смятат, че в края на краищата Чечня е завоювала Русия. При всички случаи, ако операцията в Сирия продължи повече от 25 години и би струвало толкова, колкото на Русия й струваше войната в Чечня, то, мисля че Путин няма да доживее дори и до средата на тази кампания. Но нека пак да кажа, че Чечня не е Сирия, че тук условията са съвсем други. Така че никак не може да се изключи варианта, че те се впуснаха във война, без да разбират какво правят, без да са наясно къде се намират и какво е необходимо за най-елементарно осигуряване на бойните действия. Възможно е Путин просто да блъфира и това, което става в Сирия, да е димна завеса с цел отвличане на вниманието на руското общество, а може би и на световната общност, от някакви други действия на руския президент. Но при всякакви варианти фактите говорят, че сега руските сили не са недостатъчни за каквото и да е съществено влияние върху хода на бойните действия.

Ако говорим, че Путин по този начин иска да отвлече вниманието от нещо друго, то на първо място в умовете ни идва мисълта за Донбас.

Съвсем вярно. Единственото логическо решение на тази главоблъсканица е, че Путин се готви да използва тази димна завеса за действията си в Украйна. Знаем, че проектът в Украйна практически претърпя поражение. По-точно казано, поражение претърпя първоначалната стратегическа цел да се настъпи към Киев, да се завоюва „Новорусия“, Одеса и така нататък. Путин беше принуден да се откаже от тези планове. Виждаме, че сега е в ход демонтаж даже не на проекта „Новорусия“, а на проекта „Лугандон“, т.е. на идеята за създаване на сепаратистки области на територията на Украйна. Границите се затварят, физически се отстраняват или биват арестувани най-непримиримите бойци от т.нар. ДНР и ЛНР[1]. Постигнати бяха минските съглашения, по силата на които Путин не може да въоръжава отцепниците, да не говорим за това да води някакви военни действия с участието на руски войски. Но не бива да забравяме, че цели две години руската пропаганда внушаваше на гражданите си, че в Украйна има хунта и т.н. Не е лесно да се обясни на публиката резкия завой в курса към Украйна. Сега не е трудно да бъдат манипулирани потребителите на руската пропаганда, те напълно могат да погълнат всякакви нелепости, които им съобщава телевизорът. Но има и активно малцинство, хора, които са воювали в Донбас. То отчасти е и въоръжено и вече е пробвало вкуса на кръвта. Тези хора смятат Путин за предател, за човека, който е отдал „Новорусия“ на Киев, на тях им е необходима в замяна някаква друга примамка. Напълно възможно е тази истерия, която сега се вихри в Русия по повод на войната със Сирия, да е предназначена за отвличане на вниманието на тази част от руското общество от това, че Путин де факто загуби в Украйна. Още повече, че вече имаше изказвания на депутати от Държавната Дума, че тези бойци, „доброволците“, както те ги наричат, тези, които са воювали в Донбас, трябва да бъдат пратени в Сирия. Това би било много удачен вариант да се избавят от тези хора, нека там ги затрият.

Това вече става: някои групи, които воюваха преди в ДНР, сега ги изпращат в Сирия. 

Всичко, което става сега в Сирия, е просто димна завеса, предназначена да скрие неуспехът в Донбас.

Съвсем вярно. Този факт говори в полза на хипотезата, която ние сега обсъждаме. Да не говорим, че такъв ход всъщност е изгоден за Путин. Защото, ако погледнем от по-обобщена гледна точка, на него минските съглашения са му изгодни. Какъв е главният проблем на Путин с Украйна, защо той започна цялата тази авантюра? Той до смърт се уплаши от украинската революция, по същия начин, по който се изплаши и от първия Майдан преди десет години. Защото ако украинците сполучат да построят демократично общество от западен тип, когато народът влияе върху процеса на взимане на решения, влияе върху правителството и при това корупцията не е по-висока от тази, която има в южноевропейските страни и стандарта на живот е като в Русия, то това би било смъртна присъда за режима на Путин, диктатурата му ще падне, защото Украйна е свързана с Русия. Обикновеният руски човек ще пита: ако украинците успяха, на нас за какво ни е нужен Путин? Пряката цел на всичко, което той предприе в Украйна беше именно да се неутрализират последствията от революцията в Украйна. Втората му цел беше възстановяването на „Руския свят“, възстановяване на Руската империя и т.н., но от тази цел той може и да се откаже. Но той в никакъв случай не може да допусне победата на демократичната революция в Киев. Резултатът от включването на Донбас отново в Украйна при тези условия, които са продиктувани от минските съглашения слага кръст на присъединяването на Украйна към ЕС и НАТО. Това вече може да бъде смятано за победа на Путин, той може да се счита доволен от тези решения. Поради това за него този вариант е изгоден и това е най-малкото, с което той може да се съгласи. Затова, повтарям, всичко, което сега става в Сирия, е просто димна завеса на факта на загубата на Донбас, струва ми се, че това е най-вероятният сценарий. Но знае се, че човек предполага, а Бог разполага. Въпросът е доколко на Путин ще му се отдаде да осъществи този сценарий. Според мен нито той, нито стратезите, които са планирали тази операция, просто не разбират последиците, които ще се случат поради присъствието на тези военни сили на сирийска територия. Те могат да толкова фатални, колкото бяха и следствията от влизането на съветските войски в Афганистан.

Вие писахте за това, че Русия започна война в Сирия без да разбира процесите, които стават на Изток. Русия се включи в конфликт между сунити и шиити на страната на последните. Вече е налице първата последица от това – рязкото влошаване на отношенията с Турция и Саудитска Арабия. Какво ще стане по-нататък, каква ще е цената, която Русия ще трябва да плати за тази авантюра?

Нахлуването в Сирия разруши грижливата и дългогодишна работа на руските специални служби и отново превърна Путин във враг на могъщи сили, които действат в мюсюлманския Изток.

Всъщност режимът на Путин постигна един наистина много голям външнополитически успех, за който никой абсолютно никой не говори, това е наистина великолепно: той съумя да изолира мюсюлманската съпротива на територията на Русия от мюсюлманския свят вън от страната. В началото на чеченската война същата Саудитска Арабия и целият мюсюлмански свят съчувстваха и помагаха на чеченските бойци. Аз помня съседите си в Хеброн, които седяха на улицата, гледаха телевизия, по телевизора показваха чеченските бойци, а съседите ми говориха: ето, ние виждаме това, което е написано в Корана: как хора със зелени превръзки слизат от планините и унищожават неверниците. С други думи, имаше колосална поддръжка, финансова в това число, а също и поддръжка от доброволци. Но после на дипломацията на Путин й се удаде напълно да отреже кавказката съпротива от всякаква поддръжка от страна на мюсюлманския свят с изключение на тази, предоставяна от достатъчно маргинални организации от типа на „Ал Кайда“, а дори и тя беше по-скоро символична. Да, това действително беше голямо постижение – от враг на мюсюлманския свят Путин се превърна в негов приятел и съюзник. Световният ислям забрави за всичките престъпления на СССР в Афганистан и на Русия в Чечня. Това, разбира се, много спомогна за нарастване на устойчивостта на режима на Путин.

Ала сега Русия се превръща във враг на целия сунитски свят в това глобално противопоставяне.

Сега точно както нахлуването в Украйна прати по дяволите усилията на Путин на европейския дипломатически театър, инвазията в Сирия моментално разруши всички достижения на руските специални служби и на руската дипломация и отново превърна Путин във враг на могъщите сили, които сега действат в мюсюлманския Изток. В Русия сега просто няма нито специалисти по исляма, нито по Близкия Изток. Нивото на руската експертна общност, в това число и на този сегмент, който предоставя препоръки на Кремъл, е съвсем ниско. Можем да сметнем на пръстите на едната ръка хората, които наистина разбират това, което става. Те са убедени, че войната в Сирия е същата, като тези, които се водеха по времето на Брежнев, тоест че един социалистически светски режим се бори за съществуването си. Всъщност всичко сега кардинално се измени. Войната с Асад е нещо съвсем друго. Тя се води в ислямския свят вече 1300 години, това е най-големият конфликт, който съществува в мюсюлманския свят, това е войната на ислямския апокалипсис, война между двете непримирими течения в исляма.

Но руските експерти военни просто не разбират в какво са се въвлекли. Асад е от общността на алевитите, това е крайна шиитска секта, която под знамето на арабския социализъм беше водещата сила в Сирия. На страната на Асад сега воюват практически обединените сили на шиитския свят. Става дума за Иран, за иракските шиити, които сега управляват страната (при Саддам Хюсеин господстващи бяха сунитите), това са арабите шиити от Южен Ливан, „Хизбула“ и даже шиите от Афганистан. Т.е. задействано е всичко, което може. А освен това в южните части на Арабския полуостров действат поддържаните от Иран шиити, те не са съвсем чисти, но това няма значение. Тази война почна по времето на Саддам Хюсеин, разгоря се с нова сила след като го свалиха, сега тя е напълно оформена. Русия без да мисли, се вписа на страната на шиитите против сунитите, тя става враг на сунитския свят в това глобално противопоставяне. Защото „Ислямска държава“, с която на практика Русия не воюва, е организация, която пречи на всички. Тя пречи на по-умерените сунитски сили, пречи на Саудитска Арабия, на Турция, защото „Ислямска държава“ разкъсва единния сунитски фронт. Ако не беше „Ислямска държава“ сунитите биха действали още по-обединено. Но и така съществува координация. В сунитския свят има различни течения, борят се един с друг различни традиционни центрове, Турция прокарва своя известен проект за възстановяване на величието на Османската империя. Помним, че тя беше халифат. От друга страна, има я и Саудитска Арабия. Така че те не са единни, но се обединяват срещу общия враг.

Путин не просто разбърка, а разруши това гнездо на оси, за съществуването на което той даже и не подозираше.

Противопоставяйки на себе си цялата мощ на сунитския свят (това даже не е ситуацията, която беше в Афганистан, там имаше все пак просто локално противодействие срещу агресията на неверниците в една и при това не най-важната точка на мюсюлманския свят) Путин влиза в глобалната вътрешно мюсюлманска война, като се присъединява към едната от двете страни. Нито руските експерти, нито военните в Москва разбират какво правят. Вече виждаме, както вие правилно казахте, достатъчно резки изявления на турците. Саудитска Арабия заяви, че започва да доставя на силите, които бяха бомбардирани от руската авиация, т.е. на сунитските сили в Сирия, ракети „земя-въздух“ и противотанкови системи. Мисля, че има достатъчно много действия, за които просто нищо не се казва в пресата. И на Путин ще е крайно трудно да излезе от тази ситуация. Той не просто разбърка, а разруши това гнездо на оси, за съществуването на което даже и не подозираше. Няма да е достатъчно само да изведе войската от Сирия. Много хора очакват, че фронтът на противопоставяне на Русия ще минава не само по територията на Близкия Изток. В Русия има около 18-20 милиона мюсюлмани. Вярно е, че значителна част от тях не практикуват мюсюлманската обредност, но количеството на тези, които спазват обичаите, предписани в Корана, се увеличава непрекъснато. За немалка част от тези милиони хора това, което става в мюсюлманския свят, е значително събитие и те са готови да реагират, още повече след съответната пропаганда и парични инжекции.

И двете крила на въоръжените нелегални, които действат в Русия, заявиха, че почват действия в Северен Кавказ.

По-рано нелегалните въоръжени мюсюлмани от Северен Кавказ и от Поволжието не получаваха реална помощ от мюсюлманите вън от Русия, а и бяха достатъчно плътно управлявани от руските специални служби. Но сега ситуацията може да се измени коренно и така Русия да се сблъска с предизвикателства, на които не е в състояние да отговори.

Това всъщност започна. Преди няколко дни в Интернет беше публикувано видео на няколко чеченски бойци, които заявиха, че представляват част от „Имамрат Кавказ“ и се подчиняват на Абу Хамза, брат на убития последния ръководител на „Имамрат Кавказ“ Доку Умаров. Абу Хамза е и представител на тази организация в Турция. С други думи, те са пряка агентура на турския „Иммарат“ и са дошли в Чечня, за да се готвят за извършване на джихад. Характерно е това, че те са въоръжени с картечни пистолети „Глок“. Това е австрийска марка, която е много популярна на Запад, но да се сдобиеш с такова нещо в Русия е много трудно. Тоест това са хора, които са дошли на територията на Чечня от чужбина. От друга страна, конкурентът на „Имамрат Кавказ“ във въоръжените нелегални в Северен Кавказ, който нарича себе си кавказки вилает на „Ислямска държава“, бе създаден преди известно време. Ръководството му се обърна с призив към всички мюсюлмани от Руската федерация да не отиват в Сирия, а да правят джихад на територията на Русия. Така двете крила на въоръжените нелегални, които действат в Русия заявиха, че започват действия в Северен Кавказ. Мисля, че това е само първата лястовичка. По такъв начин Русия може да се сблъсква с рязко усилване на тероризма на собствената си територия. Освен това може да се сблъска със сериозна въоръжена съпротива на територията на Сирия, което непременно ще доведе до големи загуби в хора. Въвеждайки 30 самолета и 1500 души войници, Путин мисли, че може с това да приключи инвазията в Сирия, но всъщност той ще трябва или бързо да увеличава контингента си в Сирия, или бързо да го оттегли. Руските бази вече бяха обстрелвани с ракетни системи „Град“, които се намират в планините на около 40 км от тях. Самите сирийски ислямисти, силите на Свободната армия, на „Ал Кайда“ и на „Ан Нусра“, съобщиха за тези обстрели. Говори се за много жертви сред руските военни, но самите руснаци нищо не публикуват. Засега няма други потвърждения за тези жертви. И това не е удивително, защото 40 км е достатъчно голямо разстояние, сирийските ислямисти нямат прибори за точен прицел и оръжията им не стрелят прецизно. Но ако те се снабдят с точно оръжие, то руснаците наистина ще почнат да търпят загуби, защото да се атакуват тези бази не е сложно и тогава на руските войски ще им се наложи да влязат в тези планини и да действат на разстояние 40 км от базите си, за да унищожат пусковите установки, от които ги обстрелват. Има логика на войната. Ако сте почнали война, вие имате само два изхода: или бързо да оттеглите силите си от бойното поле, или постоянно да ги увеличавате.

А освен фронта в Сирия и този в Северен Кавказ, има и трети фронт, който лесно може да бъде открит и от Саудитска Арабия и от други мюсюлмански страни. Това е икономическия фронт. Ние чухме вече заявленията на Ердоган по повод на руския газ. Нефтената политика на Саудитска Арабия е достатъчно известна, възможни са и други методи, чак до закриване на Босфора за руски кораби. Путин с тези военни провокации, с нарушенията на турското въздушно пространство вече практически даде на Ердоган юридическа обосновка за такива действия. Събитията може да се развият като търкаляща се снежна топка и това е най-неблагоприятния сценарий за Русия, който е възможно да бъде измислен. Путин сам си го е приготвил.

Какво означава участието на руски войски в този конфликт за Израел? И как различните политически сили в тази страна възприемат участието на Путин в тази война? 

Помним, че в протежение на десетилетия Русия беше враг на Израел.

Има еврейски израз: да избираш между чума и холера. Това е изборът, пред който е изправен Израел. От една страна, Израел, разбира се, никак не съчувства на Асад, който и до сега при всеки удобен случай заявява, че целта му е унищожаването на Израел и че след победата ще се заеме с главния си ционистки враг. Противниците на Асад от „Ал Кайда“ и от „Ислямска държава“ също така не симпатизират на Израел. Появата на Русия на този театър на бойни действия е голяма заплаха за Израел. Ако руско оръжие попадне в ръцете на „Хизбула“, която много пъти обстрелва Израел, това също би било голяма заплаха за нас. Освен това цялото сегашно израелско ръководство е правило кариера във времето на една по същество война с СССР. В Русия предпочитат да не си спомнят това, но съветската армия десетилетия водеше реална война против Израел, в Сирия бяха дислоцирани до 50 хиляди души руски военни, които взимаха участие във военните действия. Премиерът Нетаняху може много да разкаже за тези райони на Сирия, където сега действа руската войска, той навремето ги е обходил пешком, защото беше офицер от специалните части на Генералния щаб, които действаха зад линията на фронта. Сега е известно, че той е взимал участие и в отвличането на няколко сирийски генерала, които след това бяха разменени за израелски летци. Това ставаше точно в тези райони, които сега биват бомбардирани от руската авиация. Така че Израел е силно обезпокоен от появата на руски сили. Ние помним, че десетилетия наред Русия беше враг на Израел, при това враг, когото ние не сме провокирали, на руснаците и на съветските хора ние нищо лошо не сме правили.

В Израел никой не вярва в добрите намерения на руското ръководство.

У нас хората реално се опасяват за това, че тази ситуация може да се повтори, ако на Путин му се удаде да се закрепи в Сирия, ако успее да създаде коалиция, ръководена от Русия, на шиитите по света, включваща „Хизбола“, Иран, шиитското правителство на Ирак, правителството на Асад. И по този пункт и правителството, и обществото, и военните, са единодушни, че ако това стане, то би било много голяма опасност за сигурността на Израел. Понеже нямаме доверие в добрите намерения на Русия, реакцията ни беше достатъчно твърда. Знаете, че имаше извънредна бърза визита на Нетаняху в Москва заедно с израелското военно ръководство. Преди нея в пресата имаше статии, които може да бъдат смятани за изтичане на информация от страна на израелското военно и политическо ръководства, че Израел ще сваля руските самолети и ще унищожава руските обекти, ако реши, че те биха представлявали опасност за сигурността му. Доколкото може да се разбере, преговорите между Путин и Нетаняху са били достатъчно твърди. В разговорите с нас Путин няма предимството, което има когато говори с мнозинството от европейските и американските политици, защото в Израел не се боят от атомна война. Главното плашило, което Путин размахва пред западните страни, е руската ядрена сила. Израелците не се боят психологически от ядрена война, ние в продължение на много години живеем с тази заплаха. Между другото, израелските ракети могат да поразят Москва точно както и руските могат да ударят Йерусалим. Освен това ние имаме най-съвършената система за противоракетна отбрана в целия свят. Израел е числото на четирите страни, които не само имат ядрено оръжие, но и разполагат с носители във всичките три сфери – на земята, във въздуха и под водата. В този смисъл Израел може да говори с Путин на равна нога. Мисля, че в Москва не помнят опита от участието в арабо-израелската война, но затова пък в Израел я има тази памет. Тогава Русия понесе големи загуби. По принцип Израел е готов за въоръжено противопоставяне с Русия, ако почувства, че има опасност за сигурността му. Мисля, че това, което израелското ръководство е казало на руското в Москва, е било чуто. Поради това беше създаден оперативен щаб, за това в Израел пристигна заместник началника на руския Генерален щаб. Това оперативно звено има за задача да създаде механизъм за избягване на преки въоръжени сблъсъци. Това, което е общият знаменател на тези преговори, е че двете страни изразиха увереност, че не са заинтересовани от пряк военен сблъсък. Засега Израел наблюдава действията на Русия, наблюдава ги в пълна готовност. Като имаме пред вид, че в последно време се създадоха много топли отношения на фактическо сътрудничество между Йерусалим и Ер Рияд във военната област, може да се предполага, че усилията, които прилагат саудитците, за да оказват натиск върху руските войски, ще бъдат по някакъв начин координирани и с Израел, макар че саудитците и без всякаква помощ имат достатъчно лостове за влияние, пари и оръжие. Те не се нуждаят от помощ. Ще видим. Засега това, което прави Израел, е да пази въоръжен неутралитет и да има готовност за всякакъв вид развитие на събитията.

Интервюто е публикувано в сайта на Радио „Свобода“ на 10 октомври.

Интервюиращият Дмитрий Волчек е журналист в радиото.

[1] ДНР е „Донецка народна република“, а ЛНР е „Луганска народна република“, това са двете сепаратистки области, възникнали преди повече от година на територията на Украйна.

Превод: Емил Коен

Avatar

Дмитрий Волчак

Дмитрий Волчак е журналист в радио "Свобода"