Реформата в детското правосъдие – закъсняла или нежелана?

Състоянието на правосъдието за деца у нас е плачевно. Това от години се повтаря от НПО-та и от други заинтересувани страни. Няма как да е иначе, когато простъпките, които вършат децата и тийнейджърите, се „коригират“ и най-вече наказват по силата на един отдавна амортизирал се закон – „Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни“, приет преди повече от шест десетилетия.

Но тази есен като че започна дългоочакваната промяна. В напреднал стадий е разработката на нов закон за детското правосъдие, а на 24 септември три НПО-та стартираха национална кампания „Детство без решетки“ в подкрепа на реформата в тази област.

В месечната дискусия на клуб „Маргиналия“, която се проведе на 10 ноември, участват:

Вергиния Мичева-Русева – зам.-министър на правосъдието, проф. Нели Петрова – професор в СУ „Св. Климент Охридски“ по социална педагогика и социална работа, председател на УС на Института по социални дейности и практики и Диляна Славкова – програмен координатор в Националната мрежа за децата.

Маргиналия: Добре дошли на гостите ни тази вечер. Темата на днешната дискусия е „Реформата в детското правосъдие – закъсняла или нежелана“.

Както знаете, от два месеца се води кампания под надслов „Детство без решетки”. Има и петиция със същия призив, подписана досега малко над 2000 души. Това е защото, както, вярвам, всички сте съгласни, коренна реформа в детското правосъдие в България отдавна е назряла и всъщност даже е много закъсняла.

Знаете, че у нас детското правосъдие се осъществява по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, който е на възраст повече от 60 години. Според него в общините има изградени – по същество на съвършено аматьорски начала – комисии, които да предприемат различни възпитателни мерки към децата и тийнейджърите, които са „кривнали“ от пътя. Този закон е анахронизъм. Правозащитните организации от много години говорят за това, че няма как ефективно детско правосъдие у нас да се осъществява на базата на този закон. Но едва напоследък започнаха да се правят наистина сериозни опити за реформа в детското правосъдие.

Бих искал да почнем дискусията си като първо дадем думата на представителката на Националната мрежа за децата, която да ни каже как от гледната точка на тази голяма НПО действа този закон и какви са резултатите от прилагането му.

Диляна Славкова. Снимка: Светла Енчева.
Диляна Славкова. Снимка: Светла Енчева.

Диляна Славкова: Сегашната система е на принципа на другарските съдилища. В нея се говори за морал, който в едно демократично общество не би трябвало да бъде засегнат по този начин. Какво всъщност представляваха другарските съдилища? Събират се доброволци – някои бяха платени, други – не, но с определени добавки и привилегии, които прилагаха метода на порицанието. В сегашната ситуация са платени, но порицават не по определена методика.

Маргиналия: Кои малолетни и непълнолетни деца минават през комисиите за борба срещу противообществените прояви? Какви мерки прилагат комисиите? Имат ли йерархия, написани правила?

Диляна Славкова: Прилагат 13 мерки по този закон – от забележка и порицание до настаняване в интернат.

Нели Петрова. Снимка: Светла Енчева.
Нели Петрова. Снимка: Светла Енчева.

Нели Петрова: Правосъдието за деца не е само по този закон, а и по Наказателния кодекс. Законът обхваща децата от 8 до 18 години, извършващи т. нар. „противообществени прояви”, които не са ясно дефинирани. Под натиска на различни международни организации при последните изменения на закона от 2004 г. има опит за дефиниция на противообществената проява. Сега вече това е „проява, която противоречи на нравствените норми“.

Упреците към този закон са, че не е дефинирано какво означава противообществена проява, че след като имаме наказателна отговорност, приета в България след ратифициране на Конвенцията за защита правата на детето, на практика децата се превъзпитават (над и под 14 години) с имитация на съдебно производство, на наказателен процес. Според последните изменения на закона комисията се състои от представители на общински служби, отговарящи за различни дейности в общината – здравеопазване, образование, социални дейности. Тези представители не са професионалисти в смисъл на правосъдие за деца. Може да получават някакви парични добавки за работата си в комисиите, но са хора, които вършат тази работа между другото, в свободното от основните си задължения време.

Маргиналия: Другарските съдилища на времето бяха всъщност машини за следене на хората и за оказване на натиск върху онези, които според местните активисти не са в правата линия.

В какво виждате основните недостатъци на тази квазисъдебна процедура, прилагана по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни? Според нас процедурата не е съдебна, защото в нея не виждам защита.

Вергиния Мичева-Русева. Снимка: Светла Енчева.
Вергиния Мичева-Русева. Снимка: Светла Енчева.

Вергиния Мичева-Русева: Децата ги настаняват в СПИ (социално-педагогически интернати) и ВУИ (възпитателно-училищен интернат) по предложение на местната комисия. Така беше допреди десетина години. Сега там ги изпращат с решение на съда по предложение на комисиите.

Ние наказваме децата за деяния, които по принцип не са престъпления – бягство от училище, бягство от дома, просия и други дребни нарушения. Но действията на държавните органи трябва да бъдат по-ефективни. Най-важното е, че на детето трябва да му се даде възможност да се възпита, да му се въздейства по някакъв начин, но не и да го изпратим в интернат, да го отделим от семейството. Там то се научава от останалите деца на вредни навици.

Няма статистика на тези неща, но при посещение в тези домове виждаме, че голяма част от децата са там не за първи път. Това означава, че следващия път могат да бъдат в затвора за деца, а после – в затвора за пълнолетни. Така изграждаме малки престъпници. В интернатите се настаняват над 40 деца, с тях трудно се работи и не може да се постигне ефект. Интернатите са подчинени на Министерството на образованието и науката, а неговата цел е да обучава децата. Ние нямаме за цел да обучим толкова децата – разбира се, те трябва да ходят на училище, колкото с тях да се работи индивидуално, за да се коригират.

Нели Петрова: Позволете да не се съглася изцяло. Когато говорим за просия, наркомания, бягства от дома и училището, смятам, че при такива прояви трябва да се помага на децата, а не толкова да се превъзпитат. За тези неща децата трябва да получат интензивна помощ и закрила, защото са във висок риск, а ние ги наказваме.Но когато извършват престъпления, кражби, дори на по-малка възраст, можем да говорим за превъзпитание. Не сме постигнали достатъчно общо разбиране за това. По този въпрос имаме какво да говорим.

Що се отнася до настаняването на децата във ВУИ (възпитателно-училище интернат) и СПИ (социално-педагогичeски интернати), то там ги настанява съдът, но по предложение на местната комисия. Тя постановява мярката „настаняване в СПИ или ВУИ”, но може да приложи други мерки, които не предполагат извеждане на детето от семейството – например мъмрене, консултации, програми, общественополезен труд и т.н. Като наименования това са много хубави мерки, но на практика по места няма професионални структури, които да ги изпълняват.

Когато става дума за изваждане от семейството, тогава съдът потвърждава или не потвърждава мярката. В мнозинството от случаите я потвърждава за СПИ, а за ВУИ има и много непотвърдени. През последните години съдът по-скоро отказва тези мерки. Смятаме, че когато трябва да се дават наказания на деца, извършили престъпления, навършили 14 години, истински гарант за спазване на правата им е съдебната процедура.

Вергиния Мичева-Русева: Не искам да критикувам колегите съдии, но е факт, че имаме настанени деца в СПИ и ВУИ без определен срок за престой там. Това показва, че подходът е формален, че не е направена оценка колко време е необходимо детето да остане там. Няма обратна информация. Държавната агенция за закрила на детето ми предостави неофициална информация за Варна – повечето от настанените деца са без определен срок, което означава максимален срок по закона 3 години, а после със съгласието на детето още една години, и още една.

Маргиналия: СПИ и ВУИ са училища от затворен тип. Те не са съвсем затвор, но децата са с ограничена свобода. Ако излязат, биват търсени и довеждани принудително. Затова съм поразен, че у нас все още може да има настаняване без определен срок.

Нели Петрова: През 2004 г. под натиск се приеха максимални срокове.

Маргиналия: Направихте разграничение между типовете провинения на децата и съответните мерки – за едните се налага превъзпитание, за други – че на детето трябва да се помогне. Но често става така, че децата, които са жертви на някаква форма на експлоатация (просия, кражби, проституция), попаднат в различни механизми. В единия механизъм са жертви, а в другия са деца с противообществени прояви. Нерядко работещите хора в защитените жилища не искат да смесват тези деца, защото едните са жертви, а другите с противообществени прояви. Но на практика става дума за едни и същи деца. Смятате ли, че при реформата на детското правосъдие трябва да се обърне внимание на това, че е обичайна практика детето да извършва “противообществена проява”, накарано от родители или близки хора, и от тази гледна точка то е жертва?

Нели Петрова: Децата са жертва, но проблемът е в това, че по стария Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни това може да се интерпретира като противообществена проява. В СПИ беше доста парадоксална ситуацията, при която деца, жертви на насилие, не можеха да бъдат изведени оттам, защото бяха жертви на насилие вътре в интерната и не е прекратена възпитателната мярка, а Законът за закрила на детето е от по-нисък ранг от Закона за борба с противообществените прояви. Дори беше дадено указание двата закона да не се прилагат едновременно, т.е., когато има възпитателна мярка, да не се приляга мярка за закрила. За мен това показва липса на достатъчно мислене. Важно е да се обединят усилията на институциите, защото целта е да се помогне на детето да развие своя потенциал и да има нормален живот на възрастен човек – да има след време семейство, работа и деца.

Диляна Славкова: Три организации работим съвместно – Националната мрежа за децата, Институтът за социални дейности и практики и БХК. Най-важното, което искаме да направим с петицията и с многото медийни изяви, е да променим нагласата на обществото към тези деца. Почти всеки срещнат човек на улицата би казал, че тези деца заслужават мерките, които им се налагат, а всъщност това са деца в риск, които най-често имат нужда от подкрепа, а не от наказание.

Другата част на кампанията е внасяне на Отворено писмо до много ведомства. Работата ни с Министерството на правосъдието е интензивна – работим по нов Закон за детско правосъдие. Реформата би се случила, ако с това се съгласят Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, и ни подкрепят.

Вергиния Мичева-Русева: Децата не се раждат престъпници. За да станат такива, нещо се е случило. Трябва да видим какво се е случило и как да го поправяме, как да помогнем.

Маргиналия: Етикетът „престъпник” не може да се сложи на деца, които са извършили простъпки. С нашата публикация се стремим да разширим осведомеността на хората, за да има още подписи под петицията.

Какво се предлага сега и каква е перспективата да стане? Четох, че от 1 октомври т.г. в 5 съдилища вече действат специализирани детски състави. В това, което се предлага, какво ще бъде съотношението между репресията и психологически подкрепящите мерки? В много европейски страни от много десетилетия съществуват специализирани детски съдилища. Оттам ли вземаме модела?

Вергиния Мичева-Русева: Много бихме искали да има самостоятелен детски съд в България със специални помещения за него, но по финансови съображения сега не можем да си го позволим. Понеже не можем да имаме отделна сграда, ще направим специализирани детски състави със специализирани прокурори, специализирани полицаи и ще ги разположим в сега съществуващите сгради. Това ще бъдат обучени хора да гледат дела с деца. С деца лесно не се работи.

От 1 октомври т.г. стартираха 5 пилотни съдилища със специализирани съдебни състави, но те гледат делата по сегашния закон. Необходим е нов закон, за да се постигнат целите, които сме си поставили, за да стигнем до коригиране на децата, до помагането им. Искаме да вкараме възстановителното правосъдие в детското правосъдие, а не толкова репресията. Възстановително правосъдие означава да се възстанови връзката между пострадалия и извършителя. Т.е. ако има имуществена щета, тя да се възстанови, а ако има емоционално причинена травма, да се опитаме да я изгладим и двете страни да си простят или да се разберат, сиреч да се възстанови връзката. Искаме детето да осъзнае своята грешка, ако деянието е сериозно, и то да може да бъде насочено към съответните мерки – възпитателни и коригиращи, които да му помогнат да разбере какво е извършило и да се върне към нормалното си състояние – да ходи на училище, да не се събира с лошите си приятели, да ходи на специализиран курс, да спортува, да ходи на курс по шофьорство, ако се налага. С други думи, за всяко дете трябва да има специална грижа, а не общи мерки, с които слагаме всички под еднакъв аршин. Трябва да има човек, който да следи дали тези мерки са ефективни. Целесъобразно е това да бъде детският съдия. Ако види, че мярката не е подходяща, да я замени. Необходима е обратна връзка с местни звена, на които все още не сме им намерили наименованието. Но сме категорични, че не трябва да бъдат комисии от стария тип.

Деликатен е въпросът как да реформираме местните комисии и изобщо какво да правим с тях. Не можем да ги заличим хей така! Отделите за закрила на детето нямат капацитета да направят това. Тяхната дейност е предимно формална. Работата с трудни деца изисква специални умения, каквито социалните работници в момента нямат. Те са и ниско платени.

Нели Петрова: Местните комисии са по-зле от отделите за закрила на детето.

Вергиния Мичева-Русева: Съгласна съм, но ни трябва някакво специализирано звено, някакъв орган, различен от отделите за закрила на детето. Така е във Франция и други държави.

Познавам швейцарския и френския модел. Те са много близки – индивидуална грижа, специални центрове, където децата работят (с тяхно съгласие), плаща им се и когато излязат от този затворен или отворен тип заведение, те вече имат пари по сметката си и могат да започнат нормален живот, а не да се върнат в рисковата среда и да започнат отново да крадат, да просят и т.н.

Трябва да реформираме СПИ и ВУИ и те станат нов вид звена, където децата да бъдат настанявани за определен период, или временно – само събота и неделя, през седмицата или само през ваканциите. С тях трябва да се работи. Има деца, които нямат режим. Трябва да си изградят хигиенни навици, да стават рано и да отиват на училище, да видят как се приготвя храна, да участват в приготвянето й, да спортуват, да бъдат ангажирани. Това са все неща, които изискват много добра система на взаимодействие между всички органи. Министерството на правосъдието може да отговаря само за правосъдната система, но трябва да сме в добра координация с Министерството на образованието и науката, с Министерството на здравеопазването, с Министерството на труда и социалната политика. Без общата дейност на тези ведомства няма да успеем да осигурим ефективно детско правосъдие.

Трябва да обучим и медиатори (посредници). Възстановителното правосъдие може би ще се включи под някаква форма на медиация в наказателното производство, а това е нова дейност за България. Медиацията означава посредничество. Обикновено съдията преценява дали дадено дело е подходящо за медиация. Когато и двете страни (пострадалият и обвиняемият) са съгласни, съдията ги изпраща на медиация. След като социалният работник (медиаторът) е уверен, че детето се е превъзпитало, се подписва споразумение за медиация, възстановят се щетите и делото се изпраща на съдията. Тогава той прекратява делото, без да налага наказание. Важно е детето да не се води осъдено, защото ако в свидетелството за съдимост пише „осъждан”, то трудно ще си намери работа и място в обществото. Затова е необходимо да има конфиденциалност на делата. Те трябва да се водят при закрити врати, без да се разгласява публично за деянията на извършителя. Затова в другите страни детските съдилища са нещо като апартамент, не се знае кой влиза и за какво влиза. Детето не трябва да бъде стресирано.

Нели Петрова: Ние имаме проблем на ниво „постановяване на присъди” и „постановяване на възпитателни мерки”. Засега решението е да се специализират детски състави, а не решенията да се вземат от псевдо органи. На този етап има консенсус местните комисии да не постановяват мерки.

Маргиналия: Тогава може би те трябва да се закрият.

Нели Петрова: Другият въпрос какво да се прави с детето е въпросът за отклоняване, по който се стремим също да има консенсус.

Диляна Славкова: Напоследък нямаше консенсус, защото решихте да има два варианта за отклоняване на ниво полицаи.

Нели Петрова: В повечето страни има различни способи, чрез които детето, навършило 14 години, което е извършило престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, по преценка на всеки, отговорен за съответната фаза на досъдебното и съдебното производство, да може да вземе решение – примерно това дете няма нужда да минава през тежките съдебни процедури и е по-добре да отиде към друг тип работа. Това е т.н. „отклонение”, което досега се правеше през местните комисии. Обикновено прокурорите изпращаха тези деца към местните комисии, защото смятаха, че така е по-добре за детето. Отклонявайки го обаче, то тръгва към друга система, която взема решение.

Засега имаме консенсус, че трябва да има отклоняване, но тече дискусия точно как да се случи, кой да може да прави това отклоняване и дали това да са отново мерки или различни социални услуги, образователни програми и т.н., към които детето да бъде насочено. Мисля, че за нас най-големият проблем е кой и как да изпълнява всички тези мерки и програми – дали това да бъдат специализирани структури или да се поемат от съществуващите. Ако е от съществуващите, то кой ще насочва и кой ще наблюдава. Дискутирахме дали това да бъде нова професионална структура към Министерството на правосъдието, или професионална общинска структура.

Имаме неофициален спор единствено за ресурса на местните комисии. Според мен на този етап те нямат ресурс, защото са гражданско обединение, а дори парите, които имат, според мен ги използват недостатъчно разумно. Например използват доста средства за допълнителни възнаграждения на хора, които подкрепят децата като обществени възпитатели. На някои места тази подкрепа е символична, но на други места в страната изобщо не е символична. Смятаме, че тези пари би трябвало да се насочат към професионални структури, в които да работят социални работници, социални педагози, психолози, подготвени за този вид дейност, които да могат да използват и други ресурси (образователни и социални), които общността предлага. Ако това се възложи на местните комисии, смятаме, че ще бъде провал за закона, защото за тях това е допълнителна работа.

Бе поставен въпросът за психологическата подкрепа и границите. Добрата грижа за едно дете е да му поставиш граници и да му дадеш обич. Уважавайки детето, трябва да му поставяш граници с мисъл. Децата, които имат деструктивни прояви, обикновено са от тези, при които има голям дефицит на обич, дефицит на граници, а понякога и на двете. В този смисъл ние бихме желали да има взаимодействие между правосъдието, което да даде закон, и обичта и помощта, която да се даде от хора, обучени за това. Според нас това няма как да стане без средства, не може да го върши съществуващата система. Ще трябва да убедим министъра на финансите.

Диляна Славкова: И сегашната система не е никак евтина. Издръжката на едно дете в СПИ за една година е 10 603 лева, докато при модерната услуга „център за настаняване от семеен тип“, където децата са по-малко, където се прави опит да се имитира семейна среда, издръжката е около 9000 лева на дете.

Вергиния Мичева-Русева: Не трябва да забравяме, че искаме да постигнем целта тези деца да не стават рецидивисти, да не се връщат отново към същите услуги. Колко струва един затворник? Колко струва издръжката на едно дете за следващата година в интерната? Ако превъзпитаме детето, то повече няма да отиде в интернат или в затвор. Тези пари ще бъдат спестени. Заслужава си тази инвестиция да се направи.

Местните комисии заедно с Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни имат общ бюджет над 8 милиона лева. Ако използваме разумно тези пари, те биха стигнали. Дори и съдебната система няма нужда от допълнителни средства за специализираните състави. Би трябвало да можем да се справим с тези пари. Все говорим за реформа. Трябва само добро желание и да решим да започнем. Може да сбъркаме, може да направим някакви грешки, но не смятам, че ще стане по-лошо.

Маргиналия: От много години правозащитните организации наблюдават ВУИ-тата и СПИ-тата и констатациите им са много тревожни. Те рисуват много нелицеприятна картина на ситуацията в тези заведения – пълна мизерия, липса на контрол от обществеността вън от тях, често пъти произвол на персонала, т.е. микс от репресивен произвол и бедняшки условия. Поради това в много случаи вместо да изпълнят предназначението си – да превъзпитат детето правонарушител, тези институции го правят още по-голям правонарушител.

Очевидно е, че и бъдещата система няма да мине без някакви принудителни мерки по отношение на децата. Какво там трябва да се промени най-вече?

Нели Петрова: Трябва да станат смислени мерките, които не предвиждат настаняване в такива институции. В италианската система, ако едно дете има провинения, съдията заедно с негов служител могат да направят индивидуален проект. Ако детето няма семейство, съдът може да го настани в някаква социална услуга или приемно семейство, но най-важното е индивидуалният проект да включва ограничения – детето трябва да ходи на училище, а освен това да има консултации, терапия, работа със семейството през всичкото това време. Разчита се предимно на такъв тип мерки и по-малко на институции от затворен характер.

Във Франция също ги има тези институции, които обикновено са за по-кратък престой. Там много се разчита на интензивната работа с психиатър и с други специалисти. Специални усилия се полагат за достъп до образование. Най-често детето се подготвя и се явява на изпити в нормалната образователна система.

Ние можем да направим това в различна степен в зависимост от риска, в зависимост от престъплението. Преди детето да се изпрати някъде, има много възможности да се работи с него.

Надявам се новият закон, в който има добри идеи, да бъде приет, но същевременно се страхувам от голяма съпротива от много места.

Вергиния Мичева-Русева: Всички министерства засега заявяват подкрепа за реформата в детското правосъдие, но формална и декларативна.

Това, което казахте, е истина. Аз посетих СПИ, ВУИ и затворите. В затворите има по-добри условия отколкото в интернатите. Не бива да допускаме тази тъжна картина да продължава.

Например в Бойчиновци има какво да се направи. Направиха ремонт и децата започнаха да посещават курсове.Тази година започнахме да правим големи промени. Искаме да направим по-малки къщички с 10-12 деца със сходен профил на деянието, близки по възраст, за да може с тях да се работи целенасочено. Сега във ВУИ има деца, които дори не са виждали легло, събират се деца с различен профил и затова се получава насилие, обучаване в престъпни дейности и т.н. Ние искаме децата да се чувстват като у дома си. Те имат нужда от социална подкрепа. Трябва социалната ни система да бъде активна и да подпомогне семействата, а не тези пари да се дадат за настаняване на детето в друга среда.

Нели Петрова: Добре е да има диференциация на този тип услуги.

Сега правим оценки положението на възрастни хора, които са осъдени на пробация за шофиране в нетрезво състояние. Например дава се една и съща присъда на трима души, зад които стоят абсолютно различни проблеми. Единият е мениджър, завършил е само първи клас и няма шанс да има повече шофьорска книжка, а има личностни качества, за да намира работа на други хора и без шофьорска книжка това ще му е много трудно.

По-добре е да мислим за индивидуалната оценка и риска от повторение. Много често една и съща проява крие различни потребности на хората.

Вергиния Мичева-Русева: Виждате, че в България вече има богат опит и той трябва да се ползва.

Маргиналия: На какъв етап е подготовката на тази реформа? След новия закон ще са необходими години и много капиталовложения, за да бъдат преустроени СПИ и ВУИ в такива малки къщички за които споменавате, за да има специализиран персонал, за да бъдат инструктирани бъдещите детски съдебни състави. Как виждате реформата по-нататък?

Вергиния Мичева-Русева: Министерството на правосъдието е поканило всички неправителствени организации, които се занимават с деца. В момента работим по текста на законопроекта, който, надявам се, до края на месец ноември да бъде готов. След това предстои обществено обсъждане.

Маргиналия: Ще се радвам да ни поканите на общественото обсъждане.

Вергиния Мичева-Русева: Радвам се, че проявявате интерес.

След това законопроектът трябва да мине през Министерския съвет и да бъде одобрен от всички заинтересовани министерства, за да влезе в парламента. Освен това смятаме, че трябва да се даде разумен срок до влизането в сила на закона, за да можем през това време да подготвим социалните услуги, специалните звена, които ще следят тази програма, за да изградим цялата система, както и къщичките.

В момента има 6 институции с такива къщички. В тях има повече деца, но идеята е децата все по-малко да бъдат настанявани в затворен тип институции. Твърдо сме решени, че това трябва да се случи.

Нели Петрова: Има натрупана много практика – учебни обучителни програми, швейцарски проекти. Министерството на правосъдието в лицето на г-жа Мичева и нейния екип има звеното, което иска да постигне промяната.

Смятам, че бъдещият закон би имал успех, ако такъв екип има и в Министерството на вътрешните работи и в Министерството на труда и социалната политика. Трябва да има желание в тези структури, за да се случи това. Без такова лидерство на национално ниво ще бъде изключително трудно. Бихме имали подкрепата и на други страни като Франция и Швейцария.

Диляна Славкова: Лидерство от другите министерства не ми се вижда реалистично. Но те трябва да имат достатъчно информираност за това, което се случва.

Маргиналия: Националната мрежа за децата и другите организации имат много голямо задължение в това отношение, за да има обществен натиск. Той би оказал влияние и на министерствата. Само петиции и други относително пасивни форми на въздействие не са достатъчни.

 

Разговора осъществиха:

Емил Коен

Светла Енчева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика