Реши или създаде проблем събарянето на незаконни къщи в ромското гето в Стара Загора

                                                                                                                                                                                                “Ай, ай романе,… ай, ай чавале….“
Картината и хронологията на акцията

21 юли. 7,30 часа. Започва събарянето на незаконните къщи в старозагорския ромски квартал „Лозенец“, който през последните години се е разширил и е стигнал границата с парк Аязмото. Преди да влезе багерът, тръгна жандармерията. С каски, щитове и палки. Срещу две живи вериги от роми. Които до последно не вярваха, че това е възможно да се случи. Жандармеристите напредват, минават през бутафорна барикада от кашони и стари вещи, хората отстъпват, жена пада на земята и започва да нарежда като на умряло пред включените камери на медиите. Чува се глух ропот, после викове, клетви и писъци. Тръгва и багерът. За минути са съборени първите сгради – най-напред паянтовите. Роми се качват по покривите на къщите, а някои започват да хвърлят срещу полицаи и журналисти керемиди. „Направихме го след като ни обгазиха, мен и други от живата верига“, твърди Илия Антонов – собственик на къща, подлежаща на събаряне, който се е върнал от Испания в отпуск. Заедно със сина си – толкова стресиран от отношението към тях – от българската граница до старозагорското гето, че се е затворил в стаята си и не желае да разговаря с никого. По-късно полицията отрече да е използвала газ. Разбира се, циганите лъжат, както дишат, биха казали мнозина, които одобряват акцията. А те са много.

Събарянето се ръководи от оперативен щаб с председател зам.-кмета Йордан Николов, в него са представители на служба „Закрила на детето“, ВиК и ЕВН, общински служители. На терена е и кметът Живко Тодоров, виждат се и общински съветници, нетърпими към ромската общност. Тук са и екипи на всички големи медии, заради които акцията започна час и половина по-рано. И така влезе в сутрешните блокове на централните медии. Кметът дава интервю след интервю, млади телевизионни репортерки се суетят объркани, а някои си съчиняват сюжети, защото не са запознати с този, заради който са на терен. Очевидно не го познават и една част от водещите. Но всички искат да покажат акцията на живо. Защото медиите обичат ромите като типични персонажи, с които стават „цветни“ и атрактивни репортажи. Особено сега, когато жителите на гетото са фрустрирани от случващото се. В очите на едни то изглежда брутално, на други – справедливо.

За презентацията е нужен JavaScript.

До ранния следобед са съборени 35 къщи, сред тях и много масивни. Като виждат, че няма да им се размине, ромите сами започват да свалят керемидите от къщите си и да измъкват от руините тухли, които да използват отново.

Ден втори. Площадката в гетото изглежда като след бомбардировка. Сред останките от съборените сгради се виждат умълчани мъже, които изчукват и пренасят тухли. В прахта лежат самотни изоставени кучета. А млади ромки, уплашени и с насълзени очи, са наобиколили кмета и го питат къде да отидат с децата си. Той ги кани на среща в общината. И обяснява пред медиите, че им предлага различни варианти – да кандидатстват за общинско жилище (макар да не казва колко души би могъл да настани в 15-те оборотни апартамента, с които разполага в този момент общината?), да си закупят терен за строителство или отстъпено право на строеж. Терените са 80 и за тях трябва да участват в търгове.

Следобед акцията приключва. Сринати със земята са всичките 55 къщи, определени за премахване. Напролет за събаряне чакат други 300. Сега предстои разчистването на руините. А после отвоюваният отново общински терен трябва да се залеси и да стане естествен буфер между гетото и парк Аязмото, създадено от първия старозагорски митрополит Методий Кусев дърво по дърво.

Когато багерът минава, как ехото кънти

Два дни темата е централна за всички медии: новини, репортажи, коментари, интервюта. Не закъснява и реакцията на правозащитните организации. БХК излезе с официално становище, в което определи акцията като брутална и я осъди. А адвокат Маргарита Илиева се позова на решение на съда в Страсбург по делото „Йорданова и други срещу България“. Чуват се гласове и на експерти, които прогнозират, че държавата ще бъде осъдена за старозагорската наказателна акция на местната власт срещу ромите. Защото според Европейската конвенцията за защита правата на човека не може да бъде отнето жилището на някого, ако то му е единствено. Независимо от това дали е законно построено или не.

Обществото в Стара Загора хареса решителността на своя кмет и застана зад него. Обяви го и публично в сряда вечер, като излезе да демонстрира пред общината подкрепата си за Живко Тодоров. Анкета на сайта „Старозагорци“ показа същата обществена реакция – от всички анкетирани само 3 процента не одобряват действията на кметската администрация. Ако фадромата беше минала през цялото гето, не един и двама щяха да са още по-доволни.

Циганофобията добива чудовищни размери в България. Защо се стигна дотук и как ще живеят българи и роми заедно?

През двата дни на акцията ромите не спираха да задават едни и същи въпроси, на които не получиха отговор. Например:
Защо незаконното строителство в квартала не е било спряно от отговорните институции (доскоро според Закона за устройство на територията това беше задължение на ДНСК ) още преди 10-15 години?

Защо голяма част от ромите, чийто къщи бяха съборени, имат адресна регистрация на една и съща улица, на която фактически не живеят? Кой направи тези регистрации и с каква цел?

Защо всички собственици са имали партиди за ток и вода и са си плащали редовно сметките, щом са живеели в незаконни къщи? И защо са били присъединени към ел. мрежата още преди приватизацията й?

Кой издаде УПИ на собствениците на тези къщи, както твърди Йорг Золфелнер-председател на УС на ЕВН?

Защо години наред преди избори на ромите са обещавали щедро – и партии, и кметове, и кандидати за кметове, че ако гласуват за тях, ще узаконят домовете им?

И още – кой ще понесе отговорността затова, че стотици хора останаха на улицата без покрив?

Можеше ли да този сюжет да завърши по друг начин? Едва ли. Защото все повече хора от мнозинството се чувстват дискриминирани – затова, че плащат данъци и осигуровки, а не са третирани от държавата равностойно с малцинствата. Най-вече с ромското. Което, според голяма част от мнозинството, получава незаслужена подкрепа от държавата. Не само чрез социалните помощи. А като ползва масово здрави услуги без осигуровки, като изоставя децата си в домове, които после издържат всички изрядни данъкоплатци, а тези деца стават потенциален контингент на ъндърграунда. Другите – с трайни ментални или физически увреждания най-често са плод на кръвосмешението, което минава едва ли не за традиция в ромската общност. Ако прибавим и това, че една част от ромите, извън тези, които работят легално тук или в чужбина, се издържат от сивия сектор и то от дейности като проституция, търговия с наркотици и продажба на деца, няма защо да се учудваме на все по-голямата обществена нетърпимост към това малцинство. Което не предвещава нищо добро за общото ни бъдеще в тази държава. Ако приемем, че на тази територия изобщо има държава.

Зле се чувства и една немалка част от ромското малцинство. Поне онази част от него, която е осъзнала, че може да се измъкне от гетото само чрез образование. Връщам се отново към случая с детето на роми от Стара Загора, израснало в Испания. То иска да стане машинен инженер, сподели с мен баща му и може би ще успее. Но няма да се върне тук и да построи законно свой дом. Защото не вижда бъдещето си в България.

Какво спечели и какво изгуби от тази акция кметът на Стара Загора?

Тази политическа калкулация изглежда проста. Местните избори са след една година. А Живко Тодоров най-вероятно ще се кандидатира за следващ кметски мандат. От наказателната акция срещу ромите той очевидно спечели електорална подкрепа. Във всеки случай много повече, отколкото загуби. Кметът изпълни закона, поне формално, макар че от гледна точка на европейското право го наруши. Имаше къщи, имаше проблем. Сега няма къщи. Обаче проблемите с ромите остават. И ако властта и политическият елит продължат да гледат на тези хора единствено като на електорални единици, евтини и лесни за купуване по време на избори, в един момент на тази територия, наречена България, мнозинство и малцинство няма да могат изобщо да живеят заедно. Има и по-страшен вариант – да са в перманентна война. Която в някои села вече се води от години.

Avatar

Венелина Попова

Венелина Попова е журналист от БНР, кореспондент в Стара Загора. Носител е на наградата „Паница” за гражданска доблест.