Гражданин и/или патриот – 2

marginalia.bg започна поредица от интервюта с преподаватели от различни училища за националното и гражданското, за националните герои и словото на омразата. В разговорите участват учители по история и литература в София, Пловдив, Варна, Бургас.

Порастването ни като личности започва в училище. Именно оттам трябва да тръгне развиването на правозащитно мислене. Проявите на нетолерантност, ксенофобия или национализъм, които така зачестиха сред възрастните, са могли да бъдат възпрени още в училище, с помощта на учителите и тяхната житейска и гражданска зрелост. Проблемът обаче е, че понякога учителите имат нужда от помощ и подкрепа в това начинание. Добре е те да станат активни и инициативни участници в правозащитния дебат – за да споделят своето знание, но и да почерпят от опита на всички, за които човешките права са върховна ценност.

Второто интервю от поредицата е с Диана Златкова, преподавател по литература в Националната гимназия за древни езици и култури.

Като преподавател по литература как съвместявате националното, от една страна, и гражданското, от друга?

В ХХI век двете идентичности са обвързани. Съществуващата етническа национална идентичност е част от по-общата политико-гражданска, като отношението между двете би могло да бъде видяно и в обратен ред. Преподавателят по история има за задача да обясни на учениците промените в отношението между двете понятия през различните исторически периоди и да създаде ясна представа за съвместната им и непротиворечива употреба днес.

Вярно ли е, според Вас, твърдението „безславното не е исторично“?

Като наука историята има претенцията за обективност. Определенията „славно“ и „безславно“, смятани за недостатък или привилегия на литературата, са преосмислени още в началото на XX век. Традиционната историография, настояваща на важността на събитията, е изместена от един нов стил в историческата наука, вземащ под внимание промените на всички нива в обществото. „Безславното“ носи различно, но не по-малко важно и обективно знание. Малката частна драма, разразяваща се на историческия фон, излиза от литературата, за да заеме полагащото ѝ се място в историята. В този ред твърдението „безславното не е исторично“ е невярно.

Как дефинирате понятието „народ“?

Понятието „народ“ се свързва с изграждането на определено чувство на родство, което най-често почива върху механизмите на традициите и биологията. Смятам, че социокултурната идентификация е резултат от динамични процеси, в които отделните идентификационни принципи (семейство, род, народност, нация) променят позициите си един спрямо друг.

Според Вас какво означава да си гражданин?

Гражданинът е човек, ползващ се от политически и военни права и свободи в държавата.

Кое е най-важното, на което искате да научите учениците за периода на „турското робство“ или „османското присъствие“ (в зависимост от това как наричате този исторически период“)?

За този исторически период съчетанията „турско робство“ или „османско присъствие“ са еднакво крайни както в своята емоционална обагреност, така и в стерилността си. Приетото от мен османското владичество се характеризира с появата на империя, чиито владетели се възприемат за наследници на Рим и Византия и за „Божи наместници на земята“. До XVII век европейските монарси са впечатлени и възхитени от османската бойна слава, но след религиозните войни и разпространението на идеите на Просвещението в Европа учени, владетели, пътешественици и философи изразяват своя негативизъм към закостенялостта и религиозния фанатизъм в/на Османската империя.

Кое, според Вас, е по-важно за един съвременен 16-годишен човек – да уважава героите в националната ни история или да е адекватен на глобалния свят, в който живее?

Истинското образование е процес, който свързва ученика със сегашната действителност. В нея познаването на миналото се оказва от особена важност. То спомага да се предотврати залитането в различни идеологически крайности. Определянето на героите в националната ни история често е резултат от изменящата се политическа конюнктура.

Има ли същностни разлики между етническите роми и етническите българи. Ако да, какви са те?

Разликите са породени от мисленото в социални дистанции. Един от водещите стереотипи е образованието.

Има ли гета във Вашия град? Ходили ли сте там? Знаете ли какво учат/не учат ромските деца в „ромските“ училища?

Широко разпространено е мнението, че крайните квартали в големите български градове са своеобразни гета. В София такива са разположените в периферията жилищни комплекси. Не съм посещавала т.нар. „ромски“ училища. Образованието е свързано преди всичко с личностната реализация, а впоследствие и с пълноценното участие в гражданската общност. Маргинализирането, отделянето на определени групи (общности) по териториален, институционален или друг критерий ощетява ученика от съответната група както в личностната, така и в професионалната му реализация.

Откъде се ражда словото на омраза според Вас?

Примерите в историята са много. От нежеланието на човека да приеме различията в образа на Другия, до управляващите, които умело използват лозунги, преливащи от морална правота.

Кои исторически личности са еталон за Вашите ученици?

На подобни въпроси отговорът винаги е предвидим – Симеон, Ботев, Левски… После следват думи за Величието или Свободата. Културна и историческа стандартизация, гарантираща преутвърждаване на националния идеал.

А Вие кои исторически личности бихте желали да бъдат еталон за учениците Ви?

Да си позволиш да определяш еталон за някого означава да го лишиш от откривателство и интерес в образователния процес. Образованието е индивидуален процес. Преподаването трябва да има за цел развиването на индивидуалните качества и особености на ученика. Той е този, който ще вземе решение, ще е способен да създаде нова дефиниция за „еталон“, а не просто да повтори старата. „Еталон“-ът не е краят, а началото, повод за разискване, защото образованието е динамичен, а не фиксиран процес.

Ако трябва да избирате – Ботев или Каравелов?

Ботев – в литературата. Каравелов – в историята.

Avatar

Марта Методиева

Марта Методиева е преподавател, преводач и редактор. В продължение на 5 години преподава латински и римска литература в НБУ, а понастоящем в НГДЕК и в СУ „Климент Охридски”. Преводач е на множество статии и на три книги от английски и от френски. Сред тях е забележителният труд на френския професор по право от сръбски произход Свободан Милачич, „От ерата на идеологията, към ерата на политиката”. 10 години води рубриката „По света” в изданието на „Обектив” на Българския хелзинкски комитет, в който членува в продължение на три години.