Румян Русинов: Кой разпространява фалшиви данни за “ромската престъпност”?

Споделете статията:

Румян Русинов работи от 1993 г. в сдружение „Проект Права на човека”. През 2000 г. е избран за директор на Програма за ромско участие към Институт „Отворено общество” – Европа в Будапеща. В последните години публикува политологични анализи.

Господин Русинов, покрай проблемите с бежанците, не забрави ли правителството ангажиментите си към интеграцията на ромското малцинство?

Без съмнение темата с бежанците пренареди дневния ред не само на българското, но и на редица правителства на други европейски държави и съответно не само темата за ромската интеграция, но и други важни теми останаха на по-заден план. Моето мнение обаче е, че темата за ромската интеграция отпадна от дневния ред, или, нека сме по-дипломатични, отиде на по-заден план, не от миналата година, а от по-рано, долу-горе след присъединяването ни към ЕС. Но лошото не се изчерпва само с това. Темата за ромската интеграция от тема за позитивно развитие за жалост бе превърната в антиромски популизъм. Защо се случи така е голям въпрос, който заслужава отделно обсъждане.

Вие сте дългогодишен правозащитник, изследовател на проблемите на етническите малцинства и взаимоотношенията им с българското общество. Запознахте се с данните за престъпността, публикувани на сайта на МВР, които са много любопитни. Те сочат противоречива картина относно ръста на извършени престъпления. Как бихте коментирали тази противоречивост? Бяхте ли изненадани от цифрите?

Първото, което прави впечатление, е, че полицейската статистика тотално опровергава широко разпространяваната в медиите теза за свръхучастието на малцинствата в престъпността. В годините на прехода сме свидетели на безпрецедентна масирана кампания, включваща официални институции, политически партии, различни организации, научни звена и разбира се, медии, целяща да изобрази малцинствата и в частност ромите като престъпен фактор.

Какво обаче казва статистиката? Според данните на МВР за извършители на престъпления по етнически признак за 2014 г., едва около 18% от престъпленията са извършени от представители на малцинствата. За сравнение, делът на определилите се като малцинства спрямо общия брой на населението на България при последното преброяване от 2011 г. е приблизително около 15%, а според някои експерти той е около 18%. Тези данни илюстрират по безспорен начин колко безпочвена е целенасочената кампания, внушаваща, че малцинствата са свръхпредставени в престъпността.

Разбира се, когато говорим за престъпността, не трябва да се гледа само броя на извършените престъпления, а трябва да се съсредоточим и върху обществената вреда, която носят те. Например, макар и сравнително малко на брой, престъпленията във финансовата и икономическата сфера като източване на банки и предприятия, дивашкото първоначално натрупване на капитала чрез нерегламентирано преразпределение на националното богатство, доведоха до съсипването на икономическата и социалната система, което пък остави без препитание милиони. Да не говорим за контрабандата, заменките, данъчните измами и т.н. Малцинствата и особено ромското, при прехода не присъстваха във висшите ешелони на властта и по дефиниция не участваха в тези крупни престъпления.

Защо в несъответствие с европейските стандарти е извършвано етническо идентифициране на извършителят на престъплението? За какво свидетелстват тези усилия на полицията?

Етническото идентифициране в медиите е само когато извършителите на престъпления са роми. Многократно е поставян този въпрос пред полицията и пред медиите, но никога не е имало смислен отговор. Убеден съм, че всеки непредубеден човек си дава сметка, че престъпленията не са етнически предопределени. Ето например, вероятно изненадващо за мнозина, според полицейската статистика дори и по отношение на смятаното за най-„присъщо“ за ромите престъпление – джебчийството, 464 са извършени от българи и 158 са извършени от представители на малцинствата. Но пропагандата е именно за това, за да направи от непредубедения предубеден. Най-логичното обяснение е, че като се изтъкват на преден план престъпленията, извършвани от роми, се цели емоционално въвличане на обществото. Изглежда е преценена ползата от изобретяването на враг, за който постоянно да се напомня, за да остане жив в националното съзнание. И точно в моменти, когато трябва да се отклони общественото внимание от остри актуални проблеми се активира образа на врага. За да не бъда погрешно разбран, пояснявам, че ние не отричаме, че както и всички останали, така и роми извършват престъпления, и ромите, като всички хора, осъждат тези прояви.

През лятото на 2015-та бяхме свидетели на нов пореден взрив на анти-ромски изстъпления. Гърмен и Максуда бяха обсаждани от ултраси и националистически агитки, които се позоваваха на страха на българите от съжителство с „крадливите цигани“. Защо, според вас, министър Бъчварова не се опита да овладее този „гняв“ с езика на цифрите, разделящи реалността от фикцията на „бунтовниците“? Тези организирани групи оставиха деца и майки да спят под небето, заплашваха ги, първокласниците не можаха да отидат на училище…

Госпожа Бъчварова пое ресора без никаква подготовка, даваме си сметка, че не й е лесно. Все пак ние все още вярваме в нейната добронамереност, аргументите са все още актуални и не е късно това да бъде направено.

Въпросите зададе

Юлиана Методиева

 

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).