Руският дисидент Николай Кобляков: България стана за мен трета родина

Споделете статията:

[quote_box_right]Интервюто с Николай Кобляков е проведено на 17 октомври, няколко дни преди Софийският съд да откаже да екстрадира дисидента.[/quote_box_right]Срещата с 40-годишния социален предприемач и руски дисидент Николай Кобляков стана в едно заведение в голям столичен мол. Характерен детайл – по време на целия разговор руснакът пиеше чай след чай. А аз пиех бира. Оказва се, че Кобляков е пълен въздържател и не употребява никакъв алкохол. Това е рядкост за руснаци, нали?

Г-н Кобляков, бихте ли се представили накратко?

Казвам се Николай Кобляков. Аз съм социален предприемач и политически активист. Аз съм френски и руски гражданин. Сега се намирам в България.

А защо сега сте в България? Какво Ви задържа тук вече почти три месеца?

Това е защото бях арестуван на летището в София на 29 юли, когато пристигнах от Париж. Сега съм тук с мярка за неоклонение “подписка” в очакване на решението на българския трибунал за това дали да ме екстрадират в Русия или не.

Как стана така, че Ви арестуваха на границата? В какво Ви обвинява Русия? Някакъв престъпление ли сте извършил?

Не, не съм престъпник, но в Русия има углавно дело срещу мен от тази година за „престъпление”, което съм „извършил” преди повече от десет години във Франция. Поради това беше издаден т.н. „червен бюлетин” на Интерпол и заради него ме арестуваха на пристигане в България. Тази заповед за арест е била – не е ли странно – разпространена само в България, но не и във Франция, където постоянно живея от години.

Ако сте престъпник или по-скоро обвинен в извършване на престъпление според руските закони, защо руските власти не ви търсеха във Франция?

Да, аз живея във Франция от много години, руските власти знаят това. Но аз, първо там се занимавам и с политическа и обществена дейност в опозиция на сегашния режим в родината ми и, второ, на руските власти е ясно, че никой френски съд не би погледнал сериозно на тези обвинения, защото са несъстоятелни. Поради това е бил търсен и намерен начин да се опитат да ме доставят в Русия – като ме поискат от българските власти, а не от френските.

С каква политическа дейност се занимавате вие във Франция?

Аз съм един от активните членове на сдружението „Русия либерте” (Свободна Русия, бел. авт.) и нашата основна задача е да съдействаме за развитието на демокрацията именно в Русия. Ние се стараем да информираме френската общественост за истинското състояние на демокрацията в Русия. Това е, така да се каже, руско-френска политическа дейност. Ние устройваме акции в защита на политически преследваните хора в Русия, например в защита на момичетата от „Пуси райът”, правим конференции за състоянието на демокрацията и свободите в Русия, разпространяваме сведения за огромната корупция там сред висшите властници. В Русия смятат всичко това за опасно, за насочено срещу страната. А то просто е критика на режима на Путин. Ние правим това, защото сега в Русия опозиционната политическа дейност фактически е разрушена, стигна се до там, че дори Алексей Навални преди няколко дни каза, че ако е президент, няма да върне Крим на Украйна. Така че значително число хора бяха, така да се каже, или обезвредени, или изгонени от политическата сцена. Затова всичко, което става вън от Русия, става „по-привлекателно” за дейността на руските спецслужби и затова сега следващият етап на обезвреждане на опозицията е разрушаването на тези опозиционни групи и организации, които съществуват вън от Русия. Ясно е, че руските власти не са щастливи, когато ние посрещаме Путин в Париж с протести или правим доклади за крадливостта им в Националното събрание на Франция.

Между другото, само да отбележа, че аз никак не мога да се съглася с твърденията на Навални от интервюто му от 14 октомври, в което той казва, че няма да върне Крим на украинците, ако го изберат за президент. Разбира се, Навални е професионален политик, зад него вървят много хора, а аз съм само социален предприемач и граждански активист, но с това негово твърдение не мога да се съглася.

Донякъде на шега мога да кажа, че моята борба с руския режим е, така да се каже, утилитарна. Аз се опитвам да развия бизнес, който помага на старите хора да са по-активни и да живеят по-добре. Това е неправителствен социален сектор. Той не може да се развива в такава високо корумпирана страна като Русия сега. И аз за това се боря срещу този режим.

Разкажете накратко за най-значимите ви протестни акции.

През 2011 г., когато в Москва имаше големи протестни демонстрации срещу фалшифицирането на резултатите от изборите, ние изготвяхме петиции за освобождаване на политическите затворници, например тези от т.н. „Болотное дело”, ние направихме големи акции в защита на момичетата от „Пуси райът”, които бяха хвърлени в затвора заради „оскверняване на религията”, както си спомняте. Нашата организация „Свободна Русия” всяка година прави голям концерт в защита на руските политически преследвани хора. Такъв имаше и тази година на 4 октомври, но аз „присъствах” на него само чрез видео връзка, защото вашата прокуратура отказа да ме пусне да ида във Франция и да присъствам на събитието.

Защо? Може би са бояли, че няма да се върнете?

И аз не знам защо. Никак не е трудно да ме върнат от Франция тук, ако аз не се върна. България е в ЕС, действа европейска заповед за арест, така че не е проблем да ме върнат насила, ако не бих се върнал сам. Но не ме пуснаха… Но това е друго. А ние освен това правихме и акции против френската компания „Ив Роше”, на чиито оплаквания се основават част от обвиненията срещу Навални, правихме, разбира се, и много акции против руската агресия в Украйна.

Но все пак, в какво ви обвиняват?

Обвиняват ме в съучастие в опит за фалшифициране на документи на една френска компания, в резултат на което, според обвинението, е била нанесена щета на една руска компания, която е била в договорни отношения с френската. Мои подписи няма на тези документи, аз там съм добавен после, то се вижда… Имаше дело във Франция по този повод и френският съд отхвърли всички руски обвинения като несъстоятелни и постанови, че аз съм действал съвсем законно. Впрочем ние всичко сме превели, качено е в Интернет и може да се види до колко „сериозни” са тези обвинения. Това се намира на руски, български и френски в моята страница във Фейсбук и всеки може да види що за обвинения са тези.

Какво мислите вие за българската правоохранителна система като изхождате от своя опит, разбира се?

Вашата полиция правомерно ме задържа, те, като полиция в страна от ЕС, не можеха да не изпълнят такава международна заповед за арест. След това съдът ме освободи от ареста с мярка „подписка”, дори не „парична гаранция”. Вярно, не ми е ясно защо толкова дълго се отлага делото за екстрадиция (бел. а.: интервюто е взето на 17 октомври, г-н Кобляков беше освободен от съда на 21 този месец). Но това е правосъдие, то никъде не е особено бързо и докато няма решение по основния въпрос, т.е. за екстрадицията ми, е трудно да се говори за някаква „теория на заговора” спрямо мен. Е, има и известни процесуални нарушения, странни… и не разбирам защо не ми дадоха да летя до Франция за нашия концерт. Но аз се надявам на справедливост, вярвам в справедливостта на вашия съд. Но аз все пак за пръв път в живота си съм в такова положение – като „престъпник”, когото могат да екстрадират в страна, където правосъдието е много далеч от това да е независимо, и може и да не схващам всичко правилно в моето положение.

Какво ще е делото Ви във вторник, 21 октомври – по същество или по процедурни въпроси?

Това ще е делото, на което въпросът за моята екстрадиция в Русия ще се решава по същество.

Вие имате молба до президента да ви даде политическо убежище. Има ли някакво движение по този въпрос”?

Не, няма. Ние чакаме президентът да се произнесе. Според вашата Конституция за взимане на такова решение не е определен срок.

Какво е отношението на нашата общественост към вашия случай?

Моят случай стана популярен. Има хора, които казват, че аз, понеже съм противник на Путин, трябва веднага да бъда предаден на Русия. Но много повече хора изразяват подкрепа и правят каквото могат за мен. Преди всичко аз съм много благодарен на моята адвокатка, тя върши чудеса в моя защита, с нея станахме големи приятели. Много съм благодарен на хората от „Протестна мрежа”, от партията ДЕОС, имаше функционери от РБ и от ГЕРБ, които се обявиха в моя защита; благодарен съм и на много други хора, които правиха пикети в моя защита и инициираха подписка до президента ви и ми помогнаха тази история да стигне до публиката. Вижте, тези, които смятат, че България трябва да се развива по европейски, смятат, че руски гражданин сега, при това и френски, не трябва да бъде предаван на руския съд, щом е политически противник на режима. А тези, които не одобряват европейския път на България, които обичат Путин и неговия режим, искат вие да ме екстрадирате. Това е. Аз съм поразен и трогнат от това колко са дружелюбни и помагащи хората, които симпатизират на моята кауза.

И нека ви задам един последен въпрос. Какво означава това „социално предприемачество”, това у нас е нещо ново?

Това е бизнес, чиято основна цел не е печалбата, не е заработването на пари, а решаването на социални проблеми. Така че, за да бъдеш социален предприемач, трябва да си човек със сменени приоритети – не парите на първо място, а ползата за хората. Това не значи, че не трябва да се печелят пари, трябва, разбира се. Сега в България, докато стоя и чакам решението на съда, аз организирах НПО, тя се казва „Солидарност с възрастните”, която направи вече първото си изследване за нуждите и проблемите на възрастните хора у вас. Ние направихме – засега само толкова – десет интервюта с възрастни хора, с баби и с дядовци и идентифицирахме техните проблеми. Това напълно потвърди първоначалната ни хипотеза, че самотно живеещите възрастни хора у вас са изцяло изключени от нормалния граждански живот и ние се надаваме, че скоро ще бъде организирано обществено движение, което ще се казва като организацията и то, чрез акции, организирани от него, ще подобрява живота на възрастните. Ето ви типичен пример – вашите супермаркети са съвсем непригодни за това възрастните хора да могат да пазаруват спокойно и да си почиват, особено тези, които се придвижват с инвалидни колички. Много възрастни хора не купуват, защото не могат сами да се придвижват до магазините или защото щандовете им са много неудобни или защото няма къде да си починат, докато пазаруват. А иначе аз в някои страни на бившия СССР, например Латвия, строя модерни старчески домове и така се опитвам да помогна на възрастните хора. Ето това е социално предприемачество.

Благодаря ви, г-н Кобляков. Желая ви успех на делото във вторник!

Както е известно, на 21 октомври съдът отказа да екстрадира Кобляков в Русия. Сега той е свободен. И е много вероятно да снове в бъдеще между Франция и България, защото, както казва той: „България стана моя трета родина – след Русия и Франция”.

Въпросите зададе Емил Коен.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Емил Коен

Емил Коен е социолог, журналист и правозащитник. Повече от 20 години след 1993 г. работи в различни неправителствени правозащитни организации, работил е във в. „Континент” и в Института за изследване на младежта. Има множество публикации на правозащитни теми. От 2008 до 2010 г. издава електронния бюлетин „Правата на човека във фокус”.