Руският фактор в Америка и неговата цена

Най-накрая се случи! Това, за което нашите държавници едва ли имаха смелостта дори да мечтаят, стана. Русия не просто предизвиква нервен тик сред западната общност, тя извърши нещо повече – превърна се във фактор на вътрешната политика на водача на западния свят. САЩ толкова дълго пренебрегваха Русия, доказвайки, че ние сме престанали да бъдем приоритет за тях, докато Кремъл толкова дълго се мъчеше да стане именно това. И ето – дойде време за възмездие. А всичко почна толкова просто – с хакерски атаки. Наистина, и китайците се хвалят с подобни неща в Америка, но от това не се получиха никакви драматични развития. Същността на работата е там, че този път хакерите се прицелиха в една от американските светини, в избирателния процес в САЩ.

И започнаха едни размени на „любезности“, при което краят на този процес съвсем не се вижда! Кремъл, разбира се, не признава отговорността си за намесата. Но от друга страна, руският елит никак не може да скрие гордостта си от това, към което, както той твърди, Русия няма никакво отношение. Впрочем, доказателствата дали Москва има или напротив, няма пръст в опитите да бъдат дискредитирани изборите в САЩ и дали играе в полза на Тръмп, или не, вече не са важни: възникна аксиома, която ще живее собствения си живот и която придобива политически потенциал.

Днес „Руският фактор“ вече е аргумент в политическото противопоставяне във Вашингтон по-специално с това, че предизвика конфронтация между избрания президент Тръмп и американските специални служби. Нима можем да махнем с ръка и да обявим за незначителна ситуацията, при която ръководителите на трите основни спецслужби на САЩ – ЦРУ, ФБР и Агенцията за национална сигурност говорят на новия президент, гледайки го право в очите: ние сме по същество убедени, че вие сте избран при съдействието на нашия враг!

Предишни американски президенти (Картър, Клинтън и Буш) също имаха проблеми със специалните служби. Но те никога не са се превръщали в бунт на службите срещу президента, който би могъл да се използва за неговия импийчмънт (какъвто беше случаят с Никсън). Разбира се, Тръмп може да прочисти специалните си служби, но останалите в тях функционери (той би сменил само висшите ръководители) едва ли ще му простят униженията, които им е нанесъл.

И накрая, най-главното е, че „руският фактор“ стана мина, която заплашва да подрони легитимността на новия американски президент. Сега Тръмп и неговият екип се опитват да балансират по ръба на бръснача. От една страна, те не могат да допуснат признаване на правотата на специалните служби. От друга страна, Тръмп трябва да избегне създаването на впечатление, че се отплаща на Путин за избирането си. Ето защо сега новият държавен глава на САЩ се упражнява в когнитивен дисонанс.[1] Така той първо изрази уважението си към спецслужбите и призна факта на хакерските атаки от страна на Русия, Китай и „други страни“. Но, второ, той пак започна да пее песента си, че „да имаме добри отношения с Русия е нещо хубаво“.

А засега ние можем да се гордеем, че „руският фактор“ извади Америка от състоянието й на самоуспокоение и самоувереност. Но Москва трябва да бъде готова: американците почват да искат отговор на новите за тях заплахи, за съществуването на които се оказаха неподготвени.

Щом като даже на страниците на политически коректния „Вашингтон поуст“ започнаха по адрес на Тръмп да се поместват текстове, в които той бива обвиняван в държавна измяна, то значи новият президент и екипът му ще трябва да избягват да дават основания за подозрения, че външната им политика се възприема като кокетиране с Кремъл. Заслужава си човек да прочете електронната версия на  „Обзървър“, чийто издател е зетят на Тръмп Джаред Кушнер и негов основен политически съветник, за да види какви статии с призиви за сдържане на Путин биват публикувани в него и да се убеди, че вътре в семейната корпорация на новия обитател на Белия дом няма никакво обожание към Русия. Кандидатът за държавен секретар Рекс Тилърсън сега броди из Конгреса на САЩ и се опитва да заличи от паметта на конгресмените и сенаторите спомена за своите, както се твърди, приятелски отношения с Кремъл. А самите законодатели, при това и от двете партии, обсъждат мерки за възмездие към Русия.

Много е трудно да заставиш да се движи „шейната“ на Конгреса на САЩ. Но веднъж тръгнала, на нея й е още по-трудно да спре.

Опитите на „строителите на мостове“, начело с Кисинджър, да предложат нова формула на отношенията с Русия, която би снела напрежението в тях чрез „разбиране“ на исканията на Кремъл, не трябва да създават илюзии. „Строителите на мостове“ ще се опитват да използват амбициите на Кремъл, за да решат чрез тях собствените си задачи (например неутрализацията на Китай). Нима на човека в Кремъл би се харесала ролята на хапещо куче, държано на къса каишка,  което се бие в игрите на чуждите амбиции?

И накрая, струва си да вземем под внимание професионалната природа на бизнесмена, който ще стане господар на Белия дом: до днес успехът му се опираше на умението му да обере партньора си докрай, по същия начин, по който грабителят прибира парите, а чувалът, в който те са били, изхвърля в кофата за боклук.

При това Тръмп е известен още и като умел продавач на илюзии, на сапунени мехури, на вдъхновен актьор в собственото си „реалити шоу“, в което място за други актьори няма.

Така че налага се да бъдем готови, че Русия ще бъде принудена да си плати за малките радости, които днес нейният елит си позволява да изпита, наблюдавайки американската политическа сцена. Ще си плаща също и за безпочвените надежди. А цената може да се окаже твърде висока.

[1] „Когнитивен дисонанс“ е състояние, при което индивидът изпитва психически дискомфорт, който е предизвикан от сблъсъка в съзнанието му на съдържания, които се намират в смислов конфликт: идеи, вярвания, ценности или емоционални реакции, бел. прев.

Оригиналът  е публикуван в руското електронно опозиционно издание „Каспаров.ru” на 9 януари.

 

Превод: Емил Коен

Avatar

Лилия Шевцова

Лилия Шевцова (родена през 1949 г.) е руски политолог, доктор на историческите науки, била е професор освен в московски висши училища, още и в Корнелския университет в САЩ, в Джорджтаунския университет в щата Вашингтон, САЩ, както и изследовател във Фонда „Карнеги“ за световен мир и Брукингския институт в САЩ. Автор е на много книги и на десетки статии.