С какво ще си вади хляба Велизар Енчев?

По време на последния за служебния кабинет „Близнашки“ блиц парламентарен контрол към военния министър Велизар Шаламанов бе отправено питане, свързано с допустимостта на осветляването на бивши служители от Военното разузнаване[1]. Подобни питания и дебати за „добрите” ченгета – разведките, и „лошите” доносници траят толкова дълго, колкото е преходът ни. Интересно в случая е, че старото, но устойчиво посткомунистическо клише, че е „опасно за националната сигурност и авторитета в международен план на България да се открият досиетата на чужди граждани, работили за интересите на България и Балканите и Близкия Изток“ този път бе използвано не от БСП или от Атака, както се случваше по време на 42-ото и 43-ото Народно събрание. Депутатът от прясно сформираната коалиция ВМРО-НФСБ „Патриотичен фронт“ Велизар Енчев постави въпроса, който на практика означава искане за цензуриран подход към разкриване на архивите на Първо Главно управление на Държавна сигурност. Бензин в огъня наля и вестникарска публикация, изготвена същия ден грижливо от самия Енчев, довчерашен водещ на „Открито студио“ в известната със своята ретроградност и ксенофобия телевизия СКАТ.

Истерия, фалшификации, а „Галерия“ счупи рейтинга

Авторското предаване по телевизията на Валери Симеонов, вече коалиционен партньор на кабинета „Борисов“, определено се радваше на зрителски интерес. Не може да се отрече професионалният похват на бившия посланик в Хърватия Велизар Енчев да дебатира по външнополитически теми и да увлича слабо образовани граждани в разискване на отрицателното влияние на евроатлантическите партньори върху суверенитета на страната в последните десет-петнайсет години. Днешният парламентарист е упражнявал журналистическата си професия по тв 7, тв Европа, които напуска по неясни причини. Заработва хляба си в в СКАТ от 1997-ма насам, след като бива уволнен от Бриго Аспарухов за посланическата си дейност в Република Хърватия. Не се знае със сигурност какви са причините за уволнението му, но версиите, разпространявани усърдно от Енчев в интернет, гласят, че това се е случило „по лично настояване на Жан Виденов“. По-интересен обаче е фактът, че през 2007 г. Велизар Енчев е оповестен от Комисия по досиета като щатен служител на 17 отдел (югославски) на Първо главно управление на Държавна сигурност. От публикуваната справка става ясно, че младият журналист Велизар е назначен за разузнавач през 1985 г. – годината е свързана с репресиите над българските турци, а ролята на бившите тайни служби е несъмнено от ключово значение. Любопитното е, че в навечерието на Коледа в преломната за България 1989-та, след падането на комунизма, Велизар Енчев е преназначен от ДС за… инспектор.

Тезата на новоизлюпения депутат в блиц парламентарния контрол е проста, но в нея, както се казва в киното, има „зрителски потенциал“. Раздразнен от приравняването пред публиката на разузнавачите от бившата ДС с ченгетата, Велизар усърдно използва уменията си, придобити във факултативния курс по реторика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ . Пледира невинност на комунистическите ни разведки, до един, както се знае, дипломирани в КГБ. Казва, че „държавата е била в ръцете на хора, които, поради своите грешки и поради стечение на геополитическите обстоятелства, не са направили най-доброто за своя народ“. Пред жълтите издания и сродната им агенция ПИК отправя внушения за огромната разлика между едното и другото, пренебрегвайки

моралния абсурд да се разделят служителите на Гестапо от служителите на Абвера, например!

Заканва се, че ще внесе поправки в действащия Закон за досиета, в които да се направи разграничение между агентите на репресивния апарат. Остро възразява на изпълнението на чл.3, ал.1, т.16 от Закона за досиетата, засягащи архивите на „Военна информация“. Настоява, че с осветляването на имената на бившите кадри се застрашава животът на чуждите агенти. В последно време Енчев е в обсесия дори да закрие Комисията по досиета или поне да прокара „преминаването й към структури на НРС или ДАНС”[2].

Психологическият профил на уволняван неколкократно от различни високодоходни служби му залага сериозен капан за яростно защитаваните публично тези. Енчев често се оплита в писанията си в жълтия вестник „Галерия“ и използва неадекватни източници на информация. Уж дипломиран журналист, а не смогва да разграничава фантазиите си от доказателства. Така например в свои компроматни писания срещу Росен Плевнелиев Енчев пише: „да боравиш със софтуера на ГРУ и компютърно да обработваш информация от военните резидентури в „гнилия Запад“ – това са железни „доказателства“ за агентурно минало“. Със същия „железен“ и халюционогенен метод Енчев доказва и връзките с тайните служби на еврокомисар Георгиева. Между другото, запитан в национален ефир как би защитил фикционалния подход на автора си Енчев в статията му “Кристалина Георгиева била агент на ДС и ЦРУ“, един от шефовете на „Галерия“ – Явор Дачков, шеф на Галерия от самото й създаване, отговаря след известно замисляне: „Като й гледаш биографията… няма как да не е ченге“.

„Галерия“ публикува колаж до заглавието „Комисията по досиета убива“. За публиката с по-слаби нерви ще спестя особено кръвожадните краски в него. Посланието му е агресивно,

насаждащо омраза към председателя на Комисията по досиета Евтим Костадинов

То е съставомерно в наказателно-правен смисъл. На мястото на засегнатия бих завела дело по чл.147, 148 от Наказателния кодекс за 10 лева. Един символен материален иск срещу жълтата „Галерия“, която вкусно, обилно и прокурорски[3] разказва за инсулта на генерала – бивш сътрудник от ПГУ, назначен от Росен Плевнелиев преди известно време за началник на Генералния щаб и осветлен преди месец, като прави по познатия вече начин недопустими от етична гледна точка внушения и изводи. Авторът на текста Енчев внушава, че председателят на Комисията Евтим Костадинов извършва убийства, като следва текст от Закона за разкриване на принадлежност към бившата ДС и осветлява имената на достойни разузнавачи! Е, след изминалите 25 години от края на режима, демократичното общество знае, че тези хора са работили за режим, който със Закон от 2000-та година е обявен за престъпен от 39-то Народно събрание! Както и да е.

Персонално, физиономично и буквално Евтим Костадинов е изрисуван в колажа по начин, който би разбил душата на близките му. Това очевидно е била целта на редакторката на „Галерия“ Кристина Патрашкова (тя си знае защо). Дали жълтата преса ще продължава да приобщава публиката си към своите четива и илюстрации, смазващи мозъчните ни клетки и вкус към класическата естетика, е въпрос с определено песимистичен отговор. Във всеки случай резултатът от коментираната дописка и убийствения колаж, както и от парламентарното питане и мънкането на военния министър Шаламанов е прост. Публиката, с все още неопитните си сетива за злото на комунистическата Държавна сигурност, току виж застане на страната на бившия водещ от телевизия СКАТ и потърси реванш за връщането му на екран. Говори се, че патриотите не са съвсем съгласни с бълнуванията на Велизар Енчев, затова и се разделили с него, но не съм сигурна. Данните сочат, че най-много агенти на бившата ДС има в редицата както на ДПС, така и на Патриотичния фронт. Трудно ми е да си представя, че в дългосрочен план „фронтоваците“ биха подкрепяли лустрацията на бившите разузнавачи. Което си е направо любопитна улика за генетични връзки с най-яростно съпротивяваща се срещу Закона за досиета партия БСП!

 

[1] http://www.mediapool.bg/shalamanov-voennoto-razuznavane-i-komisiyata-po-dosietata-da-se-razberat-za-arhivite-news226895.html

[2] Вж. „Патриот ще дели агентите от ДС на „разведки“ и „доносници“ – Клуб Z.

[3] https://www.marginalia.bg/analizi/evtim-kostadinov-opitaha-se-da-ubiyat-tempoto-na-rabotata-ni-po-opovestyavane-na-bivshite-kadri-na-ds-2/

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).